Решение № 3622 от 06.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3622 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100506902 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 08.03.2021г., постановено по гр.д. № 13199/2020г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, е признато за установено по предявения от М. Б.

И. срещу В. С. Л. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че в кадастралната карта на с. Негован, район Нови Искър, одобрена със Заповед № РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка при отразяване на западната граница на поземлен имот с идентификатор № *** с източната граница на поземлен имот с идентификатор № ***, като реална част от 5 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***, собственост на М. Б., изобразени като фигура по цифрите 1-2-4-1 на комбинирана скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор № ***. Със същото решение е отхвърлен 1 предявеният иск в останалата му част – за разликата над 5 кв.м. до 16 кв.м.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. С. Л.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че при установителните искове по чл. 54 от ЗКИР, установяването на спорното материално право, както и на неточното отразяване на обема на това право, следва да бъде към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и настъпилите след одобряването на кадастралната карта юридически факти, имащи значение за придобИ.е, изменение или погасяване на спорното право.

Правото на собственост подлежи на установяване към минал момент само в конкретни хипотези – например в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ предвид прякото отчуждително действие на първия регулационен план. В конкретния случай било установено, че действащият план за регулация на с. Негован е одобрен с решение от 10.12.2001г. на СОС. През 2007г. било прието изменение на ПЗР, одобрено със Заповед от 06.12.2007г. През 2018г. било прието изменение на плана за регулация по отношение на процесните имоти, одобрено със Заповед № РНИ 17-РА50-2/08.01.2018г., която е влязла в сила.

Последното изменение обаче не било взето предвид от вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. В жалбата се твърди, че процесното изменение е инициирано през 2017г. по искане на ищеца М. И., като изменението се отнася до процесните имоти, собственост на ищеца и на ответника в производството. Сочи, че целта на изменението на регулационния план е имотът на ищеца да остане по имотните граници, които са отразени в кадастралната карта. Това изменение е допуснато в условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ – по съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. По тези съображения въззивникът счита, че регулацията е приложена в искания от заинтересованите страни вид и последващо твърдение за наличие на грешка в кадастралната карта спрямо предходно действащата регулация за имотите е недопустим. Позовава се на разрешенията по този въпрос, дадени в решение от 04.05.2010г. по гр.д. № 136/2009г. по описа на ВКС, Второ ГО. По тези 2 съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Насрещната страна в производството – М. Б. И., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.

Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест. Конкретно сочи, че заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза установява по несъмнен начин наличието на грешка в кадастралната карта от 2012г., тъй като границата между имотите на страните не съвпада с границата по първия кадастрален и регулационен план от 1957г.

Аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, че собственият на ответника имот е с неуредени сметки по регулация. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства - нотариални актове и решение за делба се установява, че ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, с. Негован, ул. *******, а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-393 от кв.34 по плана на с. Негован, гр. София, целият с площ от 885 кв.м., при граници по скица: УПИ V-392, улица, УПИ VII-398, УПИ VIII-397 и УПИ XI-394, заедно с построена в имота ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 107, 42 кв.м., а ответникът е собственик на дворно място с пространство от 880 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на с. Негован, гр.

София, за който имот е отреден парцел VII-398 от същия квартал и план, с неуредени сметки по регулация, заедно със застроената в мястото едноетажна жилищна сграда на около 50 кв.м. Съдът е кредитирал заключението на 3 съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че границата между двата имота /на ищеца и ответника/ по КП от 1957г., е трябвало да стане кадастрална по последващия кадастрален план, върху който е проектиран и одобрен действащия РП. Позовал се е на чл.14, т.4 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм. ДВ.,бр.4 от 13.01.2017г./, съгласно който границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ – за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.

Предходното обуславяло извод, че при изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри е следвало да се вземе предвид действащия регулационен план, който да бъде нанесен в кадастралната карта. Посочено е още, че видно от заключението на вещото лице по техническата експертиза, изменението на РП от 2001г. не променя граничната дворищно-регулационна линия между УПИ VI-393 и УПИ VII-398 в кв.34, а в съдебно заседание експертът пояснил, че с изменението през 2007г. регулационната граница отново не се променя, а се образува нов парцел VII-398. Отделно от предходното, от приложените по делото нотариални актове, с които ответникът се легитимира като собственик на УПИ VII-398, е видно, че имотът е с неуредени сметки по регулация. По изложените съображения съдът е приел въз основа на изготвената комбинирана скица от вещото лице, че искът следва да се уважи, като се постанови, че е налице грешка в кадастралната граница между имоти с идентификатори *** и ***, като правилната кадастрална граница между тези два имота е по цифрите 4-2-3 по зелената линия, т.е. застъпването между двата имота е по отношение на реална част от недвижимия имот, изобразен на скицата /приподписана от съда/ като фигура по цифрите 1-2-4-1 с площ от 5 кв.м. В останалата част до размера от 16 кв.м. искът е приет за неоснователен и е отхвърлен.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на същото и по наведените във въззивната 4 жалба оплаквания съдът приема следното:

Въззивникът В. С. Л. е починал в хода на въззивното производство и с определение от 23.03.2022г. съдът е конституирал на основание чл. 227 от ГПК в правата му неговите наследници по закон поради настъпило материално и процесуално правоприемство, както следва: М. А. Л. /съпруга/, Б. В. Л. /син/ и Р. В. Л. /син/.

По делото не е спорно, а и същото се установява от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том 2, рег.№ 3529, дело № 292/2006 г. от 26.07.2006г., че ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, район Нови Искър, с.

Негован, ул. “*******, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-393 от кв.34 по плана на с. Негован – гр. София, целият с площ от 885 кв.м., при граници по скица: УПИ V-392, улица, УПИ VII-398, УПИ VIII-397 и УПИ XI394, заедно с построена в имота ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 107, 42 кв.м.

От приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 67, том I, дело № 1321/1983 г. по описа на IV нотариус при Софийски районен съд, се установява, че Р.С. Л., В. С. Л. и С. С. Л., са признати за собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: 380/880 ид.ч. от дворно място, цялото с пространство от 880 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на София - Негован, за който имот е отреден парцел VII от същия квартал и план, парцелът с неуредени сметки по регулация, заедно с цялата жилищна сграда на около 50 кв.м.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит въз основа на решение за поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК и давностно владение с № 6, том V, дело № 830/1985г., Р.С. Л., В. С. Л. и С. С.

Л. са признати за собственици на дворно място с пространство от 880 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на Негован – София, за който имот е отреден парцел VII от същия квартал и план, с неуредени сметки по регулация, заедно със застроената в мястото едноетажна жилищна сграда на около 50 кв.м. По делото е представено решение от 05.04.1984 г. по гр.д. № 3917/1984г. по описа на СРС, с което е поставен в реален дял по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК на съделителите Р.С. Л., В. С. Л. и С. С. Л. следния 5 недвижим имот: дворно място с пространство от 880 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на Негован – София, за който имот е отреден парцел VII от същия квартал и план, с неуредени сметки по регулация, както и заповед от 15.12.2004г. на областния управител на област София за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Р.С. Л., починала на 06.09.1985г., и на С. С. В., починал на 23.03.1985г., се уста ноява, че единствен законен наследник на посочените лица е първоначалният ответник В. С. Л..

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Р.П.. От същото се установява, че действащият регулационен план на Негован е одобрен с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001г. на СОС – основен и Заповед № РД-09-50-1594 от 06.12.2007г. на гл. Архитект на София – изменение. С изменението от 2001г. не се променя граничната дворищно-регулационна линия между УПИ VI-393 и УПИ VII-398, кв. 34. Вещото лице е посочило, че дворищно-регулационната линия по регулационния план от 1966г. съвпада с границата между имоти с пл. №№ 202 и 203 по кадастралния план от 1957г. в частта на процесната граница. Направен е извод, че границата между двата имота по кадастралната карта от 2012г. се различава от границата между имотите по действащия регулационен план, както и че припокрИ.ето на процесните имоти е с площ от 5 кв.м., обозначени на изготвената от вещото лица комбинирана скица по цифри 1-2-4-1.