Решение № 938 от 16.12.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

938/16.12.2021г. гр.

Пазарджик, 16.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1134 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и е образувано по жалба на Н.Д.К. *** против Решение от 23.09.2021 г., взето с Протокол № 16/23.09.2021 г. на Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет гр. Брацигово.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е нищожно, евентуално неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Моли се да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, включително и в писмени бележки.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата -

Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет гр. Брацигово - чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Излага доводи и в писмени бележки. Претендира разноски.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Н.Д.К. ***. Към момента на заемането на публичната длъжност - кмет на с. Равногор, избран с Решение № 153 от 28.10.2019 г. на ОИК - Брацигово, положил клетва на 15.11.2019 г. и встъпил в длъжност на тази дата, е установено, че Н.Д.К. е имал сключен трудов договор с ЕТ „Дида-98-Д. К.“ на длъжност лесовъд с дата на сключване 01.08.2013 г. и дата на прекратяване на същия - 19.04.2021 г., съгласно Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. на ТД на НАП-ЦУ. Проверката е извършена във връзка с подаден сигнал изх. № ЦУ-01-12960/06.07.2021 г. Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет гр. Брацигово е образувала производство, като е уведомила К. за сигнала и му е дала възможност да вземе становище. От последния е постъпило възражение с №016-00-4#12/14.09.2021 г., в което се твърди от него, че сигналът е недопустим за разглеждане, тъй като същият възпроизвеждал изцяло като съдържание Сигнал с изх. № ЦУ-01-6123/29.03.2021 г., като в него не се съдържат нови факти и обстоятелства, които да налагат образуване на ново производство по реда на ЗПКОНПИ, както и че Комисията вече се е произнесла по този сигнал и е постановила Решение от 24.06.2021 г., оспорено пред Административен съд Пазарджик, като е образувано административно дело № 793/2021 г. пред същия съд. Иска се производството да бъде прекратено и да бъде върнат като недопустим Сигнал изх. № ЦУ-01-12960/06.07.2021 г. На база на събраните документи във връзка с постъпилия сигнал, ответникът е постановил атакуваното Решение от 23.09.2021 г., взето с Протокол № 16/23.09.2021 г. на Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет гр. Брацигово. В мотивите към същото е посочено, че е:

„Абсолютно нарушение на ЗКПКОНПИ,

ЗМСМА, КТ, ТЗ и др. е едновременно да се заема публична длъжност, платена от държавата или общината и наличието на трудов договор, със съответното заплащане от страна на работодателя, както и участието в частно-правни отношения“.

Отхвърлени са възраженията на К., че сигналът е недопустим за разглеждане, т.к. с Решение на Комисията, взето с Протокол № 7/24.06.2021 г., му е наложена санкция на осн. чл. 171, ал.1, вр. Параграф 2, т.5 от ЗПКОНПИ и с предмет установено наличие на конфликт на интереси, а в настоящия случай Комисията е сигнализирана за това, че същият не е декларирал обстоятелството, че заема висша публична длъжност, но е бил длъжен да го декларира, като сигналът има различен предмет - несъвместимост.

С оглед изложените мотиви и като приела, че са налице доказани данни, че към момента на заемането на публичната длъжност - Кмет на с. Равногор, избран за Кмет с Решение № 153 от 28.10.2019 г. на ОИК - Брацигово, положил клетва на 15.11.2019 г. и встъпил в длъжност на тази дата, Н.Д.К. е имал сключен трудов договор с дата на сключване 01.08.2013 г. и дата на прекратяване на същия на 19.04.2021 г., съгласно Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. на ТД на НАП-ЦУ, и на основание „чл. 174, ал.1, вр.

Параграф 2, т.5 от ЗАКОН за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“, Комисията е наложила на жалбоподателя „глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева за това, че същият заема висша публична длъжност - Кмет на с. Равногор и едновременно с това не е декларирал обстоятелство, което е бил длъжен да декларира, а именно наличието на трудов договор от 01.08.2013 г. с дата на прекратяване 19.04.2021 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 55, раздел 2 от глава Осма на ЗКПКОНПИ, както и разп. на чл. 42, ал.1, т.5, вр. чл.

41, ал.3, вр. ал.1 от ЗМСМА“. Посочено е още, че „Решението подлежи на обжалване в законоустановените срокове“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.

146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Решението е постановено от компетентен орган - Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет гр. Брацигово, в законоустановената писмена форма съгласно чл.74, ал.1 ЗПКОНПИ и в законоустановения срок. Решението съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2, т.1-3 ЗПКОНПИ, а именно фактическите и правните основания за постановяването му, направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемането им, диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси. Възраженията за нищожност в жалбата в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и твърденията за това, че сигналът е бил недопустим за разглеждане. Действително срещу К. е бил разглеждан друг подобен сигнал, но той касае констатиран конфликт на интереси за това, че Н.К. заема висша публична длъжност – кмет на кметство с. Равногор и едновременно с това осъществява различна дейност по трудов договор, сключен с ЕТ „Дида – 98 – Д. К.“, за което е получил трудово възнаграждение за периода 2018-2019 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 55, раздел 2 от глава осма на закона и с което е наложена глоба в размер на 5 000 лева.

В настоящото решение се установява, че жалбоподателят „заема висша публична длъжност - Кмет на с.

Равногор и едновременно с това не е декларирал обстоятелство, което е бил длъжен да декларира, а именно наличието на трудов договор от 01.08.2013 г. с дата на прекратяване 19.04.2021 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 55, раздел 2 от глава Осма на ЗКПКОНПИ, както и разп. на чл. 42, ал.1, т.5, вр.чл.

41,ал.3, вр. ал.1 от ЗМСМА“.

Оспореното решение обаче е издадено както при съществени нарушения на процесуалните правила, така и в противоречие с материалноправните разпоредби. Комисията е направила компилация на различни правни процедури с различни правни последици, посочила е взаимноизключващи се правни основания, с които категорично е поставила в степен на невъзможност наказаното лице да разбере защо и на какво основание му е наложено наказание, не е изложила мотиви по отношение размера на наложеното наказание, посочила е погрешно абревиатура на нормативен акт (ЗКПКОНПИ, вместо правилното ЗПКОНПИ) и не е изпълнила императивното изискване на чл.74, ал.1, т.4 ЗПКОНПИ, като не е посочила срок и орган, пред който може да се обжалва решението.

За да се даде ясен систематичен отговор на всички тези нарушения, преди всичко следва да се посочи относимата правна уредба.

Съгласно чл. 35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават декларация за несъвместимост. Ал. 2 на същия член сочи, че декларациите по ал. 1, т. 1 и 3 се подават пред органа по избора или назначаването, съответно пред постоянна комисия на съответния общински съвет – за общинските съветници и кметовете, а декларациите по ал. 1, т. 2 и 4 – пред Комисията. Съгласно чл. 36, ал.1 ЗПКОНПИ: „При заемането на висша публична длъжност, за която с Конституцията или със закон са установени несъвместимости, лицето подава пред органа по избора или назначаването или пред съответната комисия за лице по чл. 72, ал. 2, т. 1 и 3 декларация за несъвместимост в едномесечен срок от заемането на длъжността“. В конкретния случай се твърди, че жалбоподателят не е подал подобна декларация. При неподаване на декларация по този закон, съгласно чл. 174, ал.1 ЗПКОНПИ е предвидено следното: „Лице, заемащо висша публична длъжност, което не декларира или невярно декларира обстоятелство, което е длъжно да декларира по този закон, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание. (2) За нарушението по ал. 1 лицата по § 2, ал. 1 се наказват с глоба в размер от 300 до 1000 лв.“

По-нататък в чл.

177, ал. 1 от същия закон е посочено, че: „Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.

(2) Актовете за установяване на нарушение по чл. 173 и 174 относно декларациите за несъвместимост се съставят от овластени от органа по избора или назначаването лица. Наказателните постановления се издават от органа по избора или назначаването.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

От тези разпоредби е видно, че след като Комисията счита, че е налице неподаване на декларация от К. в законоустнановените срокове, то процедурата за установяване на това нарушение и съответно налагането на наказание за него е различна от тази по реда на чл.71-79 от ЗПКОНПИ, в която процедура се установява конфликт на интереси. Така, от една страна самата комисия сочи, че е налице конфликт на интереси, като е нарушена разпоредбата на чл.55 ЗПКОНПИ, а от друга - че в случая не се касае за констатиран конфликт на интереси, каквото е било и предходното им произнасяне, а за това, че жалбоподателят „не е декларирал обстоятелство, което е бил длъжен да декларира“. За това нарушение – недеклариране обаче законодателят е предвидил, че се съставя АУАН и се издава НП по реда на ЗАНН, съгласно разпоредбите, посочени по-горе. Нещо повече – тези актове се съставят и издават от органа по избора или назначаването, който в случая е ОИК Брацигово, а не ответната комисия.

За да е пълно обаче объркването ответникът е посочил в решението си още, че с неподаването на декларация К. е „нарушил разпоредбата на чл. 55, раздел 2 от глава Осма на ЗКПКОНПИ, както и разп. на чл. 42, ал.1, т.5, вр.чл. 41,ал.3, вр. ал.1 от ЗМСМА“.

Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗПКОНПИ: „Лице, заемащо висша публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение“. Видно е, че за да е нарушил тази разпоредба жалбоподателят следва да е участвал в вземането на конкретно („дадено“) решение, когато обаче е имал частен интерес от вземането му. След като подобни обстоятелства не се твърдят в решението, нито са изложени подобни, нито са налице доказателства за такива по преписката, то е очевидно, че няма как да се приеме, че К. е нарушил точно тази разпоредба. Съгласно чл. 52 ЗПКОНПИ: „Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“. В случая за това нарушение К. е наказан с предходното произнасяне на Комисията по друг сигнал. Позоваването на извършено нарушение на чл. 55 от ЗПКОНПИ обаче е дало възможност комисията да проведе производството по реда на чл.71-79 от ЗПКОНПИ и да се произнесе с решение по чл.74 от закона, а съгласно разпоредбата на ал. 4 от същия член: „За налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление“. Следва обаче да се отбележи, че това решение е издадено в нарушение на императивното изискване на чл.74, ал.1, т.4 ЗПКОНПИ, като комисията не е посочила срок и орган, пред който може да се обжалва решението.

Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2401ace-cfc4-43ed-9998-6fd3b174e94e