Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3805 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49607/2023
Вид
Решение № 3805
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3805 гр. ., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

., 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110149607 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него, в качеството му на доставчик, и наследодателя на ответниците Г. Ц. Т., починала на 05.01.2020 г., а след този момент и между ответниците, в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, блок ., вх. Б, ет. 8, ап. 45, с абонатен № ., а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че през релевантния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „.“ ЕАД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се 1 прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В исковата молба се твърди, че същите на са погасили в срок дължимите суми. Изяснява се, че претендираната в настоящото производство сума включва следните вземания: 1851,36 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 297,98 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 13,92 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 3,06 лева - лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. „.“ ЕАД уточнява, че тази сума представлява част от общо дължимата за периода (3249,48 лева), припадаща се на лицето . – законен наследник на лицето Г. Ц. Т., отказал се от наследството на своя наследодател и първоначален собственик на имота и равна на 4/6 части от общо дължимата. В тази връзка се посочва, че съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници, поради което претендира сумата от двете ответници при условията на разделна отговорност помежду им – всяка за по 1/2 част от общия дълг, равняващ се на частта на отказалия се трети наследник.

Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба до окончателното им изплащане. С тези доводи „.“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и претендира, при условията на разделна отговорност помежду им, сумата от 1851,36 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, блок ., вх. Б, ет. 8, ап. 45, с абонатен № ., сумата от 297,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 13,92 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 3,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми се разпределят между ответниците, както следва:

1). З. Р. Т. – 1/2 част или следните суми: 925,68 лева, представляваща 2 стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ., ж.к. . блок ., вх. Б, ет. 8, ап. 45, с абонатен № ., сумата от 148,99 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 6,96 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 1,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

2). А. Р. Т. – 1/2 част или следните суми: 925,68 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ., ж.к. . блок ., вх. Б, ет. 8, ап. 45, с абонатен № ., сумата от 148,99 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 6,96 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 1,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответницата З. Р. Т., чрез назначения особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че между „.“ ЕАД и З. Т. се е ползвал сключен договор от 01.11.2002 г. за доставка на топлинна енергия срещу ежемесечно заплащане. Намира, че Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, на която се позовава в исковата молба топлофикационното дружество, е остаряла и не би могла да отчита данни, предвид и разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от Общите условия. В отговора на исковата молба се сочи, че с приетата Наредба № 16-334/01.06.2014 г. се въвеждат изменения във връзка с прогнозните дялове, съгласно което изчислението на сметките следва да се извършва на база на действително потребеното количество топлинна енергия във всеки имот. Ето защо, при отчитане на тази разлика следва да бъдат допуснати и поисканите в процеса експертизи. С тези доводи исковете се оспорват като неоснователни.

Допълнително, особения представител твърди, че имотът, в който ищецът твърди да е доставял претендираната топлинна енергия, е придобит от 3 наследодателя на ответниците по време на брака му, като смята, че направения отказ от наследство от съпруга е недействителен, доколкото е извършен от съпруга-наследник след като наследството вече е било прието.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. Р. Т. не е подала отговор на исковата молба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ АД, не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването между него и ответниците (при съответните квоти) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане процесните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

4

От представените по делото неоспорени писмени доказателства – договор от 20.12.1990 г., сключен с купувача Г. Ц. Т. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, Молба от Държавна спестовна каса относно вписване на законна ипотека (л. 13-15), Удостоверение за наследниците на Г. Ц. Т., починала на 05.01.2020 г., Съдебно удостоверение от 27.10.2020 г., издадено от ., 84-състав, издадено на ., в уверение на това, че последния се отказва от наследството на Г. Ц. Т., вписан в особената книга на съда под № 1514/29.10.2020 г. (л. 145-146), както и препис – извлечение от акт за сключен на 09.08.1981 г. граждански брак между Г. Ц.

Ц. и . (л. 179), анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, се установява, че на 20.12.1990 г. Г. Ц. Т., наследодател на ответниците, е придобила по време на брака си с . правото на собственост върху апартамент 45, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, блок ., вх. Б, ет. 8. След смъртта на Г. Т., последната е била наследена от своя съпруг . и своите дъщери – ответниците А. Т. и З. Т.. От представеното от ищеца удостоверение 27.10.2020 г. се установява, че в особената книга на . е вписан отказ на . от наследството на Г.

Ц. Т., който отказ обаче е бил вписан повече от 10 месеца след откриването на наследството, и към момент, в който . вече е упълномощил с пълномощно от 10.07.2020 г. (л. 175) ответницата З. Т. да го представлява в качеството му на продавач на 1/6 част от поземлен имот, придобит от . по силата на възникнало наследствено правоприемство от Г. Ц. Т., за която продажба е бил сключен договор, обективиран в нотариален акт от 30.11.2020 г. (л. 154-157).

От изложеното по – горе съдът намира, че отказът от наследство на . е бил направен след приемане на наследството на Г. Т. с конклудентни действия – упълномощаване за разпореждане с право на собственост, придобито по силата на наследствено правоприемство от съпругата си, поради което този отказ се явява недействителен, както и че след 05.01.2020 г. двете ответници, като наследници на Г. Ц. Т., са придобили правото на собственост върху общо 2/6 части от процесния топлоснабден имот, доколкото другият наследник . . първоначално е притежавал 3/6 части от имота, като придобит по време на брака, и след смъртта на Т. е наследил 1/6 част от притежаваната от Г. Т. 3/6 части от горния имот, респ. притежавал е 4/6 части от целия имот, а двете ответници, са наследили съответно останалите по 1/6 части. В настоящото производство ищецът претендира от ответниците именно тези 4/6 части (молба – уточнение, л. 31). Доколкото по делото не се установява действителен отказ на . . от наследството на Г. Т., то не е възникнало и уголемяване дяловете на двете ответници, респ. последните не се явяват пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, поради което последните се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.