Решение № 240 от 05.09.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. ХАСКОВО, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 95/13.03.2023 г. по гр. дело № 1081/2022 г., Районен съдДимитровград е признавал за установено по отношение на П. И. П., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по Договор за потребителски кредит № **** от ****г., сключен с „Ти Би Ай Банк” ЕАД, сумата от 797, 85 лв. - главница, обезщетение за забава в размер на 56,74 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 27.06.2022 г., както и законна лихва, считано от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 373/29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №791/2022 г. по описа на РС- Димитровград, като иска в частта му за главница над 797,85 лв. до пълния предявен размер от 2555,26 лв., за договорна лихва от 745,56 лв. за периода от 11.01.2020г. до 15.10.2021 г. и за обезщетение за забава над 56,74 лв. до пълния предявен размер от 1008,17 лв. и за периода от 17.04.2018 г. до 14.10.2021 г., е отхвърлил като неоснователен. Разпределени са и разноските на страните по делото.

Недоволен от решението е останал въззивникът П. И. П., който чрез пълномощника си - адв. Н. П., го обжалва в законоустановения срок. Излагат се съображения за да се оборят мотивите на първоинстанционния съд, във връзка с установената по делото фактическа обстановка, като считат, че не се дължи сумата, която се претендира от ищцовото дружество, тъй като задълженията по потребителския кредит не са прехвърлени с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви на ищцовото дружество, поради което и неговата искова претенция е неоснователна.

1

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и се иска постановяване на ново по същество на спора, с което да се отхвърли исковата претенция в обжалваната част. Претендират се разноски и за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемото дружество, с което оспорва подадената въззивна жалба,като се излагат съображения за нейната неоснователност и по съществото на спора. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноските за въззивното производство.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена , поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

Районен съд - Димитровград е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „АСВ"ЕАД сумите посочени в издадената по ч.гр.д.№791/2022г. по описа на РС- Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №373/29.06.2022г. Претендира присъждане на разноските в заповедно и в исковото производство.В исковата молба се твърди, че на 25.11.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., сключен между „Ти Би Ай Банк"ЕАД и „АСВ" ЕАД, с което вземането на „Ти Би Ай Банк"ЕАД произтичащо от договор за потребителски кредит №**** от ****г., сключен с ответника П. И. П. е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

„Ти Би Ай Банк"ЕАД упълномощило изрично ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е било изпратено писмо от името на „Ти Би Ай Банк"ЕАД от 09.12.2021г., с което да бъде уведомен за цесията, което писмо е било върнало в цялост, като неполучено.Поради неизпълнение на задълженията по Договора, на 27.06.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Образувано било ч.гр.д.№791/2022г., по което на 29.06.2022г. съдът издал Заповед №373 за изпълнение на парично задължение. Със същата било разпоредено на ответника П. И. П. да заплати в полза на заявителя по горепосочения Договор за потребителски кредит сумата от 2555,26 лв. главница, договорна лихва за времето от 01.01.2020. до 15.10.2021г. в размер на 745,56 лв., обезщетение за забава за периода от 17.04.2018г. до 27.06.2022г. в размер на 1008,17 лв. ведно със законна лихва върху 2 главницата, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски от 236,18 лв. В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на задълженията по издадената заповед за изпълнение.

Ответникът П. И. П. не е депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Н. П. от АК-Пловдив, поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в договора.Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С оглед наведените доводи във въззивната въззивния съд намира за необходимо да обсъди следното: жалба настоящият състав на

Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство и е за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта за изпълнение. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповедта за изпълнение.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от кредитора-цесионер в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявлението вземане.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било депозирано в РС-Димитровград на 28.06.2022г., към който момент вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите по процесния договор месечна вноска, падежът е 15.10.2021г., поради което към този момент всички неплатени от ответника суми вече са били изискуеми без да е необходимо изрично изявление на кредитора за това. И тъй като изпратеното до ответника на 25.11.2021г. уведомително писмо от „АСВ"ЕАД, с което той е уведомен, че вземането по процесния договор за потребителски кредит е било прехвърлено от страна на „Ти Би Ай Банк"ЕАД в полза на ищеца, не е било получено от ответника преди предявяване на установителния иск в съда, ответникът е научил за извършената цесия на вземането му едва след получаване на исковата молба, с която срещу него е предявен установителния иск по чл.422,ал.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че договорът за потребителски кредит сключен на 07.01.2019г. с ответника П. И. П. е недействителен и ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора на паричен заем заемна сума от 2500 лева.

По делото няма спор, че между „Ти Би Ай Банк"ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит №****г,като ответникът не е оспорил, че е получил сумата по уговорения в договора начин- по сметка на потребителя открита в банката. От събраните по делото доказателства не се установява, че платените от ответника месечни вноски по застрахователното правоотношение са били преведени и получени от застрахователя. В случая ответникът не би могъл да влияе нито на размера на застрахователната премия, нито на размера на застрахователната вноска. Клаузите в договора не са индивидуално уговорени, поради което същите са неравноправни. Те са уговорени и в противоречие с добрите нрави, тъй като по двете застраховки е в размер на 549,95 лева или повече от 20% от стойността на отпуснатия кредит. След като тази сума се присъедини към дължимата главница, ГПР който съгласно договора е 44,51%, ще надхвърли допустимата горна граница на разходите по отпуснатия кредит.

Спори се надлежно ли е бил уведомен ответникът за извършеното прехвърляне на вземането от страна на неговия кредитор в полза на ищеца, кога е станало това и какви суми дължи ответникът на „АСВ"ЕАД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че договорът е недействителен и ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора на паричен заем заемна сума от 2500 лева. За безспорно установено съдът приема,че ответникът е платил по договора за потребителски кредит общо сумата от 1702,15 лева, като 3 последното плащане е направено на 10.03.2020 г. Срокът на договора е изтекъл на 15.10.2021г. С оглед изложеното, договорът се явява недействителен, като ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора на паричен заем заемна сума от 2500 лв. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ответникът е внесъл за погасяване на задълженията по договора общо 1702,15 лева, като последната вноска е от 10.03.2020г. и дължимата от ответника главница е в размер на 797,85 лева.Обезщетение за забавено плащане се дължи върху неплатената част от главницата, считано от датата на настъпване на падежа на всички вноски по договора за кредит- 15.10.2021г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда- 27.06.2022г. Размерът на дължимото обезщетение за забава върху сумата от 797,85 лв. за периода от 15.10.2021г. до 27.06.2022г. е 56,74 лв. Размерът е изчислен с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта www.calculator.bg

До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските направенивъв въззивното производство разноски в размер на 200,00 лв.– за юрисконсултско възнаграждание.

Мотивиран така,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/13.03.2023 г. по гр. дело № 1081/2022 г., Районен съд- Димитровград в обжалваната част като правилно.

ОСЪЖДА П. И. П., с ЕГН **********, **** да заплати на

„АГЕНЦИЯ ЗА

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, с ЕИК 203670940, с адрес на управление в гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски за въззивното производство – 200,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждание.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4