Решение № 15940 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15940 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110104686 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 27177/27.01.2025г. ищецът ***** е предявил против ответника ****** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 329, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4344,77 евро (с левова равностойност 8497,64 лева), представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за доставка на сурово прясно мляко, обективиран във фактура № 000000049/23.06.2023 г. общо за сумата от 18 497.64 лв., от която е заплатена сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 18.10.2024г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 786,97 евро (с левова равностойност 1539.18 лева) - лихва за забава за периода от 24.06.2023 г. до 18.10.2024 г., за които суми по ч.гр.д. № 61931/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца ***** и ответника ******“ е сключен договор при условията на транзитна продажба за доставка на 22 021 л. сурово прясно краве мляко, с произход Румъния, до млекопреработвателно предприятие (мандра) на ****** в г******. По заявка на ответника посоченото количество прясно мляко е доставено на 24.06.2023г., като същото е прието от указания от ответника получател без забележки съгласно Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 1806026537443/24.06.2023г. на НАП. Ищецът изпълнил изцяло задължението си да извърши доставката по договора с ответника, за което е издадена фактура № 000000049/23.06.2023г. на обща стойност 18 497.64 лв. На 23.06.2023г. ответното дружество изплатило 10 000 лв. по издадената фактура, като е останала неразплатена сума в размер на 8 497.64 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******.

Ответникът твърди, че е сключил договор за доставка на сурово краве мляко с „******** *****, в изпълнение на който е заплатил на последното авансови суми по издадени проформа фактури в размер на 179 237.50 лева. Посоченото дружество уведомило ищеца, че няма да бъде в състояние да достави авансово заплатеното количество сурово краве мляко и 1 че същото ще бъде доставено на ответника от *****. Твърди се, че „******** - *****, ***** и ****** са сключили тристранно споразумение за заместване на страна от 08.06.2023 г., по силата на което ***** е приело и се е съгласило да поеме всички права и да встъпи във всички задължения на „******** - ***** като доставчик към ответника, както и се е съгласило и е приело, че платените авансово суми от страна на ****** в размер на 179 237.50 лв. ще се считат за надлежно извършени плащания към *****, а надвнесената сума ще се дължи от „******** - ***** на ответника ******. Поддържа, че предвид постигнатото споразумение, възнаграждението по извършените доставки на сурово мляко от страна на ищеца към ответника са изцяло погасени от страна на ответника със сумата, заплатена на „******** - *****. Твърди в тази връзка, че извършеното частично плащане в размер на 10 000 лв. е по друга фактура № 150, различна от процесната, съобразно посоченото основание за плащането по приложено от ищеца извлечение от сметка. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Конституираните на основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото трети лица – помагачи ***** и „******** - ***** не изразяват становище.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 329, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като тяхната основателност е обусловена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1/ възникнало облигационно отношение между страните по договор за транзитна продажба на стоки, по който страните са уговорили продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице (*****); 2/ че ищецът и ответникът са постигнали съгласие по въпросите относно количеството на стоката, относно нейната цена, както и че стоката ще се предаде направо на третото лице (*****); 3/ надлежно и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на ищеца по договора да предаде стоката на посоченото от ответника трето лице (*****) и приемане на стоката от това трето лице без възражения; 4/ настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца за уговорената цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и размера на обезщението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на претендираните вземания.

Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. С оглед предмета на дейност, извършван от ищеца и ответника, който е вписан в Търговския регистър, съгласно представените по делото справки, съдът приема, че договорът за продажба, който се твърди да е сключен, попада под приложното поле на Търговски регистър и за него следва да се прилагат нормативните правила, уредени в посочения нормативен акт - арг. чл. 318, ал. 1 ТЗ. При договора за продажба, сключен между търговци, и при липса на противна уговорка купувачът дължи заплащане на цената на стоката при предаването й от страна на продавача.

Възможно е, при изрична уговорка между страните по договора, съобразно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът да е задължен да плати цената при предаването на документите, които му дават право да я получи. В закона е уреден и особен вид търговска продажба, като съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ТЗ, уреждаща правилата за транзитна продажба на стоки, страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице.

Ищецът твърди, че във връзка с извършената от него доставка на прясно мляко на 23.06.2023 г. е издал представената по делото фактура № 000000049/23.06.2023 г. на стойност 2 от 18 497,64 лева. В тази фактура, която не е подписана от ответника, е отразено, че предмет на доставените стоки е сурово краве мляко в общо количество от 22 021 литра. В тази връзка следва да са посочи, че е формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която двустранно подписана фактура може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето. Освен това се приема, че дори и фактурата да не е подписана за „получател“ от купувача по договора за продажба, то вписването й в дневниците за покупки, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Подобна неподписана фактура не може да послужи като доказателство нито за сключване на договор за търговска продажба, нито за получаване на стоката, ако не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея /в горния смисъл са Решение № 218 от 06.01.2017 г. по т.д. № 3572/2015 г., I т.о. на ВКС, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 631/14 г. на ІІ т. о, Решение № 71 от 08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г., т.к., II т.о. на ВКС/. Вписването на сделките в счетоводните книги и оповестяването им за целите на данъчното облагане се възприема като признание на сключването им, заместващо полагането на подписа на получателя по фактурата /решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д.

991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о. и др./. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупкопродажби и справките - декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба /така Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. В случая представената по делото фактура № 000000049/23.06.2023 г. не е подписана от ответника ******, поради което не може само въз на нея да се направи извод за наличие на продажбено правоотношение между спорещите страни. Въпреки това доколкото търговската продажба е неформална сделка и законът не поставя като условие за нейната действителност спазването на писмена форма, то извод за наличието на такъв неформален договор може да бъде направен и въз основа на други обстоятелства, които несъмнено свидетелстват за намерението на страните да бъдат обвързани по такова продажбено правоотношение. Други такива обстоятелства според съда са и изявленията на купувача по договора за продажба, направени в отговора на исковата молба. В случая е видно от отговора на исковата молба, че ответникът не оспорва, че по негова заявка ищецът ***** е извършил процесната доставка на сурово прясно мляко, за което е била издадена и процесната фактура № 000000049/23.06.2023 г. на стойност от 18 497,64 лева. Твърди единствено, че за тази доставка и по тази фактура цената е била погасена със заплатените от него суми в полза на „******** - ***** съгласно сключеното тристранно споразумение за заместване на страна от 08.06.2023 г. С обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът е извършил превоз на сурово прясно мляко за 22 021 л., с произход Румъния, до млекопреработвателно предприятие (мандра) на ****** в г******, доставено на 24.06.2023г. и прието от получателя без забележки. Доставката на мляко до третото лице ****** се установява и от приетата по делото международна товарителница, в която е отбелязано, че стоката се изпраща от „FENOV SRL“, Румъния, като е получена срещу подпис на 24.06.2023 г. от ****** в *******, както и от приетия Протокол за извършена проверка на стоки с висок 3 фискален риск № 180602653744-3/24.06.2023г. на НАП.

При това положение, с оглед изявленията на ответника, липсата на оспорване и посочените току-що писмени доказателства, както и от представената фактура, която съдържа съществените елементи от договора за продажба - видът на стоката /мляко/, неговото количество /22 021 литра/, единична цена /0,70 ст./ и обща стойност, начинът на плащане, както и времето и мястото на съставяне, съдът счита, че между страните и по заявка на ответника ****** (купувач) е бил сключен договор за продажба на прясно мляко по фактура № 000000049/23.06.2023 г., при цена от 18 497,64 лева, изпратено от ищеца ***** (продавач) на посоченото от ответника трето лице ******. Не се оспорва и от събраните по делото доказателства е установено, че заявените от ответника стоки са доставени и приети на 24.06.2023 г. от посочено от него дружество - ******. Следователно, налице е транзитна продажба, уредена в разпоредбата на чл. 329 ТЗ, при която продавачът се задължава да предаде стоката на посочено от купувача лице, като продажбеното правоотношение е между страните по делото-продавач и купувач, при наличие на уговорка престацията да е на трето лице.