Решение № 3635 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3635 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501898 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20036/06.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 11534/2024 г. на СРС, 174 състав, е уважен изцяло предявеният от Б. И. Т. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. ал. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 7053291715 от 17.05.2022 г., сключен между Б. И. Т. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

С Определение № 52224/28.12.2024 г. е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че застрахователната премия се включва в ГПР по договора за кредит само ако сключването на застраховката е условие за отпускане на кредита. Поддържа се, че ищцата предварително е декларирала съгласието си за сключване на договор за застраховка. Твърди се, че условията по договора за застраховка дават възможност на потребителя във всеки един момент да се откаже от застраховката. Сочи се и че в договора е посочено, че застраховката не е условие за отпускане на кредита, като банката не е предвидила да се променят параметрите по кредита при прекратяване на застраховката. Твърди се, че при сключване на договора банката е предоставила възможност на потребителя да се запознае с условията и да изрази изрично съгласие с тях. Поддържа се, че СРС е постановил решение, без да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност.

Моли съда да отмени на първоинстанционното решение и да отхвърли иска.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Б. И.

Т., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно. Излагат се подробни съображения, че е налице трайна съдебна практика, според която застрахователната премия се включва в изчислението на ГПР, а в случая това не е сторено. Сочи се, че в случая застрахователната премия е прибавена към главницата, с което кредиторът е увеличил същата порочно. Сочи се, че в процесния договор не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Твърди се, че погрешното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, която не позволява на потребителя да прецени реалните последици от договора. Поддържа се, че неправилното посочване на ГПР е равнозначно на липса на ГПР.

По делото е постъпила и частна жалба от адв. А. Д.. Жалбата е депозирана срещу Определение № 52224/28.12.2024 г. по гр.д. № 11534/2024 г. на СРС, 174 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа се, че разумният размер на възстановяваните разноски зависи от специфичните особености на делото. Твърди се, че прекалено стриктното прилагане на правилата за конкуренцията води до намаляване на качеството на услугата, която се предоставя. Сочи се, че в случая СРС не е преценил положените от адвоката усилия. Поддържа се, че адвокатските възнаграждения следва да са в такъв размер, че адвокатите да не бъдат демотивирани да осъществяват адвокатска дейност.

Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да се осъди „Ти Би Ай Банк” ЕАД да заплати на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 2232,51 лева с вкл. ДДС.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с който се оспорва частната жалба. Поддържа се, че претендираните разноски са прекомерно високи с оглед правната и фактическа сложност по делото. Твърди се, че СРС правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правно помощ. Сочи се, че разноските по делото не следва да са източник на неоснователно обогатяване. Предвид изложеното се моли частната жалба да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството е образувано по предявен от Б. И. Т. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. ал. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 7053291715 от 17.05.2022 г., сключен между Б. И. Т. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. ал. 22 ЗПК:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

За прогласяване на нищожност на процесния договор за потребителски кредит следва да бъдат доказани следните факти:

2

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Противоречие на договора със закона в т.ч. неравноправност на клаузи на договора водещи до неговата нищожност.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпроса дали е действителен процесният договор за кредит в частност дали застрахователната премия следва да бъде част от ГПР.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По изложените във въззивните жалби възражения следва да се добавят и следните правни и фактически съображения:

Договорът за кредит е разновидност на договора за заем за потребление и представлява реален договор – считан за сключен и пораждащ действие само при реално предаване на заемната сума. С предаването на сумата възниква облигационно правоотношение, което задължава заемателя да върне заетата сума. Безспорно е между страните, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е отпуснал на кредитополучателя сумата в размер на 5800 лева.

От представения Договор за потребителски кредит № 7053291715, сключен на 17.05.2022 г. между „ТИ БИ АЙ Банк ЕАД“ и Б. И. Т., се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит за общо ползване със срок до 25.05.2027 г.

Съгласно чл. 7 от договора кредиторът е предоставил на потребителя кредит в размер на 5800,00 лв., като наред с това в общия размер на кредита са включени и застрахователни премии в общ размер на 3139,80 лв., разпределени както следва: 599,42 лв. по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ и 2540,38 лв. по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+ СМЕТКА (bill)“. Така общият размер на кредита възлиза на 8939,80 лв.

Договорено е средствата по кредита да бъдат усвоени чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като в случаите на избрани застрахователни продукти съответната част от кредитните средства, представляваща застрахователната премия, се превежда директно от кредитора на съответния застраховател или застрахователен посредник за сметка на потребителя.

В чл. 9 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 26,53 %, като лихвата се начислява по метода на простата лихва върху остатъчната главница, при база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. При просрочие кредитополучателят дължи законна лихва върху просрочените суми.

Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите (ГПР) е определен на 29,57 %, а общата сума, дължима от потребителя по кредита, възлиза на 16 227,00 лв. В договора изрично е посочено, че при формиране на ГПР са взети предвид допусканията, че договорът ще се изпълнява за целия уговорен срок, лихвеният процент и разходите остават непроменени, а годината се приема за 360 дни.

От погасителния план по чл. 11.2 се установява, че кредитът следва да бъде изплатен на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 270,45 лв., с падеж на 25-то число на съответния месец, считано от 25.06.2022 г. до 25.05.2027 г. Съгласно погасителния план общият размер на подлежащата на връщане главница възлиза на 8939,80 лв., а общият размер на договорната лихва – на 7287,20 лв., като общият размер на всички погасителни вноски е 16 227,00 лв. Установява се още, че в началото на погасителния период по-голямата част от месечната вноска е предназначена за погасяване на лихва, а с напредване на срока на договора нараства делът на главницата. Така например първата погасителна вноска с падеж 25.06.2022 г. включва 72,84 лв. главница и 197,61 лв. лихва, докато последната вноска с падеж 25.05.2027 г. включва 264,60 лв. главница и 5,85 лв. лихва. От погасителния план се 3 установява още, че застрахователните премии не са предвидени за самостоятелно заплащане, а са капитализирани в общия размер на кредита и съответно се погасяват разсрочено чрез всяка една от месечните анюитетни вноски. По този начин върху включените в главницата застрахователни премии също се начислява договорна възнаградителна лихва за целия срок на договора.

В договора е предвидено, че при неплащане на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение става автоматично предсрочно и незабавно изискуемо от датата на падежа на последната просрочена вноска, без да е необходимо изпращане на уведомление от кредитора.

Относно застраховките в чл. 19 изрично е посочено, че сключването им не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а се извършва по желание на потребителя. Независимо от това стойността на застрахователните премии е включена в общия размер на кредита и съответно се погасява чрез месечните погасителни вноски по погасителния план.

От представените застрахователни документи се установява, че едновременно със сключването на процесния договор за потребителски кредит кредитополучателят е бил присъединен към групови застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, предлагани чрез „ТИ БИ АЙ Банк ЕАД“ в качеството му на застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“, въз основа на групов застрахователен договор № 1/2019 г. Установява се, че застраховките са сключени като допълнителна финансова услуга към кредита и не представляват задължително условие за отпускането му, като в документите изрично е посочено, че финансовите параметри на кредита не са обвързани със сключването им. С подписаната декларация кредитополучателят е заявил желание да получи застрахователна защита срещу рискове, свързани със загуба на доход и невъзможност за обслужване на кредита или текущите семейни разходи, като е приел покритията по програмите „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.

По застрахователна програма „Защита на кредита“ са били покрити рисковете: смърт вследствие на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност над 30 дни, нежелана безработица, хоспитализация над 3 дни вследствие на злополука и полагане на грижа за болен. По програмата „Защита на сметките“ са били включени аналогични рискове, с изключение на риска „Полагане на грижа за болен“.