Решение № 123 от 28.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. К., 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101065 по описа за 2024 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.227, ал.1, б.

„в“ от ЗЗД, предявен от А. А. А., ЕГН: **********, от *** представлявана от адв. М. Р. и адв. С. Ш. против Б. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: с*** Ищцата твърди, че с Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019г. по описа на нотариус С.Р., рег. №*** на НК и район на действие PC гр. К., който акт е писан в Сл. вп. при КРС, под №76, том II, дело №263/201*** дарила на ответницата следния недвижим имот, а именно: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с площ от 4 кв. м.

/четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел – УПИ XI-450 /единадесет римско, четиристотин и петдесет/, в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ.

К., обл. П., одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и УПИ Х-450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451, като си запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху имота.

Твърди, че била пенсионерка по болест. Имала множество заболявания, с водеща диагноза: Л******************. С оглед заболяванията й за нея 1 било невъзможно да си намери някаква работа, с дохода от която да се издържа и поема сама разходите, необходими за нормалното й съществуване.

Единствените й доходи били от пенсията, която получавала в размер на 359.63 лв., видно от Разпореждане на НОИ от 30.06.2023 г. Също така получавала финансова подкрепа от ДСП К. по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 75.60 лв., видно от Заповед от 12.12.2023 г. на Директора на ДСП К.. Поради заболяванията си ищцата трудно се обслужвала сама. От една страна, не можела да поеме с пенсията си всички най-необходими разходи за нормален живот, за ток, вода, отопление, храна и лекарства, които приемала ежедневно.

От друга страна, невъзможността да се обслужва изцяло сама налагало да търси чужда помощ, а такава без заплащане нямало кой да й окаже.

Многократно през последната година молила ответницата, с която живеели в една къща, да й оказва ежедневно съдействие и помощ за нормалното й обслужване, но такова й било отказвано от нея. С оглед на това, ищцата, виждайки, че с всеки изминал ден все повече се нуждае от чужда помощ, помолила единия си племенник А.Ц. да поеме ангажимент да я гледа и обслужва. Същият се отзовал на тази молба и належаща нужда и я настанил да живее в дома му в същото село, като полагал ежедневни грижи за ищцата от няколко месеца.

Ищцата твърди, че през последната година многократно устно искала помощ и съдействие от ответницата, от които се нуждаела за нормалното си съществуване. Заявила й, че в случай, че не й предостави нужното съдействие и грижи, то да й заплаща сумата от 300 лв. ежемесечно, чрез които средства да поеме разходите по нормалното си съществуване, за отопление, храна, за наемане на жена да я гледа и да може да взема част от лекарствата изписани ми от доктори. Ответницата категорично заявявала, че няма да я гледа, нито да дава някаква издръжка и да се оправяла сама. Освен това тя и семейството й гонели ищцата от стаята в която живеела, за да не им пречи. И до момента те не й били давали никаква парична сума вместо гледане. Имали неколкократно и разговори, в които ищцата ги предупреждавала, че щом така постъпват, щяла да се принуди да развали дарението, което й била направила.

Ответницата отговаряла, че няма как да го развали, защото тя имала пари и връзки и нямало да успее. Тя работела и реализирала добри доходи.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответницата, за отмяна на направеното в 2 нейна полза дарение. Моли съда да постанови решение, с което да развали извършеното с Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.201*** по описа на нотариус С.Р., в полза на Б. Е. И., ЕГН: **********, дарение на следния недвижим имот, със запазено върху него право на пожизнено и безвъзмездно ползване, а именно: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с площ от 4 кв. м. /четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел – УПИ XI450 /единадесет римско, четиристотин и петдесет/, в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ. К., обл. П., одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и УПИ Х-450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451. Претендират се направените разноски по делото.

Ответницата, чрез адв. П. М., оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019г. по описа на нотариус С.Р., ищцата й дарила описания в исковата молба имот, като си запазила върху него правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.

Оспорва всички останали обстоятелства изложени в исковата молба.

Твърди, че въпреки, че договорът за дарение не я обвързва да полага лични грижи за ищцата – нейна леля, тя се отзовала на нейна покана за съвместно обитаване на жилището. Няколко години преди прехвърлянето на имота, заедно с мъжа си заживели в жилището на леля й, за да й помагат в домакинството. В знак на благодарност през 201*** същата решила да й дари собствените си идеални части от имота. Ответницата продължила да участва активно в домакинските задължения, като чистела, готвела, пазарувала и пр.

Със свои средства плащала данъка за имота, купувала необходимите за ищцата лекарства и храна, всеки месец заплащала и разходите за консумирана ел. енергия и вода.

Твърди, че в началото на 2024 г. ищцата претърпяла операция на ръката.

Ответницата и мъжът й я завели до болницата в П., помагала в цялостното й обгрижване, както и закупувала нужните лекарства.

С дарителката се разбирали много добре, но вероятно под влияние на други хора отношението й към ответницата коренно се променило. Започнала 3 да я обвинява, че й била откраднала определена сума пари, отказвала услугите и грижите, които продължавала да й предлага. Пред всички техни познати започнала да говори, че ще направи всичко възможно, за да я изгони от жилището.

Нито един път през периода на съвместното им съжителство ответницата не била разбрала, че ищцата има нужда от допълнителни средства за издръжка, нито същата била поискала от нея допълнително такава. Не й била отправяла и писмена покана. За нужда от издръжка научила едва с получаването на исковата молба.

Оспорва твърдението, че за ищцата е налице *** от издръжка.

Месечните доходи, които получавала заедно с мъжа си, били в размер понисък от този на ицщата, като ежемесечно ответницата правела разходи за отопление, телефон, храна и др. Имала три малолетни деца, за които полагала грижи. Най-малкото дете – Т., родена **** г., имал здравословни проблеми, които налагали консултация с детски невролог, но поради липса на средства не можели да го заведат до П.. И трите им деца били малки и постоянно боледували, поради което разходите за лекарства били значителни. С мъжа й били безработни, а предвид липсата на образование не можели да си намерят постоянна работа. Средствата, с които се издържало петчленното им семейство били единствено помощите отпуснати им от ДСП К., възлизащи на общо на 820 лв. месечно.

Ответницата твърди, че не притежава никакви недвижими имоти, от които да може да реализира доходи.

Посочва, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1,6.

„в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан й да й присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от 4 фактическа страна следното:

От представения в заверен препис Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.201*** по описа на нотариус С.Р. се установява, че ищцата е прехвърлила чрез дарение на ответницата – нейна племенница, следния недвижим имот: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с площ от 4 кв. м. /четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел – УПИ XI-450 /единадесет римско, четиристотин и петдесет/, в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ. К., обл. П., одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и УПИ Х-450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451. В нотариалният акт е уговорено учредяването на пожизнено и безвъзмездно право на ползване за на ищцата А. А. А..

От приложеното Удостоверение изх. № 66040003276/18.07.2024 г. на Отдел „МДТ“ при Община К. е видно, че данъчната оценка на имота е общо 1515.70 лева, а на притежаваната от ответницата идеална част – 23.94 лева.

Представено е Експертно решение №2048 от 117/01.07.2013 г. на Специализирана ТЕЛК „П.“ П., от което се установява, че ищцата има множество заболявания, с водеща диагноза: Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, а общото й заболяване е: ******.

От представените като доказателства с исковата молба Разпореждане №15231105441/30.06.2023 г. на ТП на НОИ – П., Заповед №ЗХУ-ИО-/Д-РВК71528/ФП/12.12.2023 г. на Директор ДСП – К. и Индивидуална оценка относно потребностите на А. А. А. е видно, че ищцата е пенсионер по болест.

Отпусната й е пенсия в размер на 359.63 лева, като получава и финансова подкрепа от ДСП К. по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 75.60 лева. Впоследствие по делото е представено актуално разпореждане от НОИ, с което, считано от 30.06.2024 г. пенсията на ищцата е увеличена на 399.19 лева.

От представените 3 бр. удостоверения за раждане е видно, че ответницата е майка на три малолетни деца – Т. Д.Б., на 2 г., Ф.Д. Б., на 7 г. и Д. Д.Б., на *** Баща на децата е Д.Й.Б..

Представено е Удостоверение изх.№ РД-25-001/18.09.2024 г. на ОУ „Г.К.в“ - с. Х.Д., от което се установява, че през учебната 2024/2025 г. Д. е 5 ученик в *** клас, а Ф в *** клас и двамата редовно посещават учебните занятия.

Децата на ответницата периодично се нуждаят от лечение и страдат от простудни и респираторни заболявания, характерни за възрастта им – видно от представените по делото епикризи и амбулаторни листове. По-усложнено е здравословното състояние на най-малкото дете – Т., на когото е поставена основна диагноза

Миопатия, неуточнена;

***********************************

Представено е Удостоверение изх. №ЗАПД/Д-РВ-К/5487 от 04.11.2024 г. на ДСП К., от което е видно, че за периода м. октомври 2023 г. – м. октомври 2024 г., включително, на ответницата са изплатени помощи и добавки по чл.10а, ал.1 и чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП в размер на общо 10838.22 лева или средно по 833.70 лева на месец. Впоследствие е представено Удостоверение от 19.09.2024 г. за изплатени за м. август 2024 г. 970.56 лева.

Б. Б. е представила по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е посочила, че семейството й се състои от нея, мъжа й и трите й деца. Декларирала е, че е безработна, няма никакви доходи и единственото й недвижимо имущество е къща в с. Х.Д., *** /процесния имот/.

От представената Заповед №Д_РВ_К-Л-11/15.01.2025 г. на Директора на ДСП К. е видно, че на 02.10.2024 г. Д.Й.Б. е започнал работа. Същият не е уведомил за настъпилата промяна в обстоятелствата, при които му е била отпусната социална помощ, поради което е лишен от подпомагане за срок от една година, считано от 01.11.2024 г.