Решение № 672 от 27.05.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 672

Силистра, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700097 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят "Респект 2006" ЕООД, [ЕИК], оспорва заповеди № 26-0324-000022 / 06.03.2026 г. и № 26-0324-000023 / 06.03.2026 г., издадени от началника на група „Охранителна полиция“ към Районно управление (РУ) – Провадия при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, с доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, а именно: 1/ съществува противоречие между съставения акт за установяване на административно нарушение и оспорените заповеди относно властническото волеизявление, посредством което водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство (в акта като основание е посочена ЗППАМ № 23-0321-00029 / 03.06.2024 г., издадена от административен орган на РУ – Попово, а в заповедите – наказателно постановление № 23-0259-000455 / 06.12.2023 г. по описа на РУ Дулово); 2/ липсва вина – ръководните служители на жалбоподателя не са знаели, че водачът на процесните превозни средства е лишен от правото да ги управлява; 3/ не е спазен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като мярката засяга пряко търговската дейност на дружеството и това води до значителни вреди; 4/ налице е противоречие с целта на закона, тъй като жалбоподателят не е създал предпоставки за нарушението. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия при ОДМВР – Варна – оспорва жалбата, прави искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът прие за установено следното:

С обжалваните по настоящото дело заповеди № 26-0324-000022 / 06.03.2026 г. и № 26-0324-000023 / 06.03.2026 г. ответникът – по повод на нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП – е приложил спрямо жалбоподателя принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, изразяващи се в прекратяване на регистрацията на влекач „Волво [Наименование]“ с рег.№ *** и полуремарке „[Наименование]“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 (шест) месеца.

Съдържащите се в мотивите на горепосочените заповеди констатации се базират на акт за установяване на административно нарушение серия GA бл.№ 3185853 / 04.03.2026 г., съставен от мл. автоконтрольор към РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, и се свеждат до следното: на 04.03.2026 г., около 20:58 ч., в [населено място], общ. Ветрино, обл. Варна, водачът И. И. Д. управлявал влекач „Волво ФХ 4 [Наименование]Т“ с рег.№ *** и прикачено към него полуремарке с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, след като водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство.

Видно от наказателно постановление № 23-0259-000455 / 06.12.2023 г., издадено от началник на група към РУ – Дулово при ОДМВР – Силистра, влязло в сила на 09.01.2024 г. и приведено в изпълнение на 01.02.2026 г., срокът на гореспоменатото лишаване от право да се управлява моторно превозно средство е 24 месеца.

Приложима към настоящия казус е последната хипотеза от разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а" ЗДвП, а именно: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията, за срок от 6 месеца до 1 година, на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по същата разпоредба (в случая – лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред).

От горецитирания нормативен текст е видно, че макар мярката да има за свой обект „пътно превозно средство“, фактическият състав на приложимата хипотеза обвързва налагането ѝ с управлението на чуждо „моторно превозно средство“. Доколкото полуремаркето не е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и не се управлява, а се тегли, то не попада в обхвата на тази хипотеза. Ето защо административният орган правилно е прекратил регистрацията на влекача, но неправомерно е приложил мярката и по отношение на полуремаркето, разширявайки приложното поле на нормата извън пределите на предвидения от законодателя фактически състав. Ето защо заповед № 26-0324-000023 / 06.03.2026 г. трябва да бъде отменена поради порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Неоснователни са изложените от оспорващия доводи относно заповед № 26-0324-000022 / 06.03.2026 г. с оглед на изложените съображения.

На първо място, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е процесуално действие, съставляващо част от производството по издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Актът за установяване на административно нарушение очертава предмета и сезира административнонаказващия орган за издаване на наказателно постановление – това е неговото собствено, самостоятелно предназначение. В производството по издаване на процесната заповед по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП актът има само доказателствено значение.

Същественото в конкретния случай е да се установи фактът на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, т.е. да се констатира дали към момента на издаване на обжалваната заповед водачът И. И. Д. е бил лишен от това право. Този факт е доказан с приложеното по делото наказателно постановление № 23-0259-000455 / 06.12.2023 г. Обстоятелството, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено друго властническо волеизявление (заповед за прилагане на принудителна административна мярка), не променя действителното правно положение на водача.

На второ място, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП не представлява административно наказание, а превантивно правно действие, чиято цел е да преустанови извършваното нарушение и да предотврати последващи такива. Именно поради това вината на собственика на превозното средство е правноирелевантен факт. Законодателят е предвидил тази мярка като обективна последица от установеното обстоятелство, че моторно превозно средство се управлява от лице, лишено от правото да извършва такова управление. Достатъчно е наличието на този обективен факт – без значение дали собственикът е знаел, могъл е да знае, или е бил въведен в заблуждение. Ако се приеме обратното, ефективността на принудителната административна мярка би била сведена до нула, тъй като всеки собственик би могъл да се позове на незнание и така да избегне последиците на мярката.

На трето място, да се уважи доводът, че прекратяването на регистрацията на превозно средство, обслужващо търговската дейност на жалбоподателя, само по себе си нарушава принципа на съразмерност, би довело правната логика доста близо до тезата, че всеки случай, в който обект на мярката е превозно средство на търговец, е налице несъразмерност. Подобна логика би довела до своеобразен имунитет на търговците и би обезсмислила приложението на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП спрямо значителна част от товарния автомобилен парк в страната, който по правило е собственост на търговски единици и обслужва стопанска дейност.

Принципът на съразмерност (пропорционалност в широк смисъл) не изисква административният орган да се въздържа от прилагане на мярката всеки път, когато тя засяга икономически интереси. Той изисква мярката да е годна (мярката трябва да е в състояние да постигне преследваната законна цел), необходима (не трябва да съществува друга, по-малко ограничителна мярка, която да постига същата цел със сравнима ефективност) и пропорционална в тесен смисъл спрямо преследваната цел (тежестта на мярката не трябва да надхвърля ползата от постигането на целта). В конкретния случай: а/ мярката е годна – тя непосредствено преустановява възможността превозното средство да бъде управлявано от лице без това право; б/ мярката е необходима – законът не предвижда друга, по-лека мярка за постигане на същия резултат в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, а напротив – поставил е административния орган в условията на обвързана компетентност; в/ мярката е пропорционална в тесен смисъл – наложена е в минималния предвиден от закона срок от 6 месеца, още повече като се има предвид, че процесният влекач не е единственият, с който жалбоподателят разполага.

На четвърто място, целта на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е да предотврати използването на моторното превозно средство за извършване на нарушения – и по-конкретно, да преустанови възможността същото моторно превозно средство да продължи да бъде управлявано от лице, за което е установено, че го управлява, без да има това право. Тази цел няма никаква връзка с това дали собственикът е създал предпоставки за извършване на нарушението. Законът не поставя като условие за прилагане на мярката съпричиняващо поведение на собственика на превозното средство.

Налага се крайният извод, че жалбата е неоснователна по отношение на заповед № 26-0324-000022 / 06.03.2026 г. и основателна спрямо заповед № 26-0324-000023 / 06.03.2026 г. С оглед на това, настоящата инстанция определя – във връзка с неоснователното оспорване и предвид чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., т.е. 102,26 €, дължимо от жалбоподателя на юридическото лице, в чиято структура попада ответника. По основателното оспорване в полза на жалбоподателя възниква вземане по чл. 143, ал. 1 АПК за адвокатско възнаграждение (100,00 € – неоснователно е възражението за прекомерност на тази сума, при положение че чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда 511,29 €) и държавна такса (25,57 €) в общ размер на 125,57 €. След компенсация на насрещни вземания резултира сумата 23,31 €, която следва да се престира на жалбоподателя от учреждението на ответника.

Поради това и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Респект 2006" ЕООД, [ЕИК], срещу заповед № 26-0324-000022 / 06.03.2026 г., издадена от началника на група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Провадия при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.

ОТМЕНЯ заповед № 26-0324-000023 / 06.03.2026 г., издадена от началника на група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Провадия при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на "Респект 2006" ЕООД, [ЕИК], направените по делото разноски в размер на 23,31 € (двадесет и три евро и тридесет и един евроцента).

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Съдия: