Решение № 8025 от 05.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59260/2023
- Вид
- Решение № 8025
- Подписан
- 05.05.2025
- Състав
- ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150ЗЕ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3,ал.1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 61, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 8025 гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110159260 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. С. С. за признаване на установено, че ответницата, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2241,95 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 223,63 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 17.03.2023 г., сумата в размер н а 66,24 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 17.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18684/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Надежда“, бл. 256, ет. 3, ап. 16, аб. № 305126, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ 1
ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл твърди, че ответницата е изпаднала в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу последната, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв. В. В., ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, както и такова между дружеството, извършващо услугата дялово разпределение и ищеца. В тази връзка оспорва да е ползвател на топлинна енергия.
Липсвали доказателства за методиката, по която било извършвано ценообразуването за различните пера, както и такива относно реално доставеното и изразходвано от абоната количеството топлинна енергия за процесния период. Оспорва техническата годност на общия топломер и в тази връзка възразява, че исковите претенции за главници и лихви за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. са неустановени, съответно недължими. Релевира възражение, че исковите претенции са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца , „Холидей и Райзен“ЕООД не е изразило становище по предявените искове, представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 12.05.2023год., „Топлофикация София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Р. С. С., за вземания за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва .
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18684/2023 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника ,който в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК.
С разпореждане от 28.09.2023год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на 03.10.2023год..
В срок ,а именно на 30.1.2023год. е постъпила искова молба от „Топлофикация София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, дело № 16728/1992год. ,че на 23.10.1992год. Станислав Андреев Кръстев и Лилка Иванова Кръстева са дарили недвижим имот, апартамент № 16 в блок 6а,ет3,в ж.к.“Надежда“ ,гр.София на дъщеря си Р. С. С..
Дарителите са си запазили правото на ползване безвъзмездно ,заедно или поотделно до края на живота им.Съгласно справка в НБД ,Станислав Андреев Кръстев е починал на 14.04.2006год. ,а Лилка Иванова Кръстева на 01.12.1995год.,поради което следва да се приеме ,че правото им на ползване се е погасила със смъртта им.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до 30.04.2022год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес в гр.София 2
,ж. к. „Надежда“, бл. 256, ет. 3, ап. 16 е именно ответникът Р. С. С. ,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същата е собственик на недвижим имот в сграда – етажна собственост ,който е топлоснабден.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за 3 отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от 2007год. ,с приложен списък на етажните съсобственици.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода, главни отчети/проверка за абонатен номер 305126 за сезон 2019-2020 , сезон 2020-2021 и сезон 2021-2022 ,подписани от клиент, заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-ЗЗ4 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както и на водомерите, ежегодно, като периодично е извършвана и подмяната им с нови.