Разпореждане № 11903 от 24.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11903 гр. София, 24.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТ. Б. М. като разгледа докладваното от СТ. Б. М. Наказателно дело частен характер № 20221110211891 по описа за 2022 година

Днес, 24.10.2022г., Ст. М., съдия-докладчик при Софийски районен съд, НО, 130 състав, след като се запознах с внесената за разглеждане тъжба от В. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Гургулят № 4, чрез адв. М. П., съд. адрес: гр. София, ул. Княз Борис I № 61, вх.

А, ет. 2, офис 2 срещу В. М. Г., ЕГН **********, намери за установено следното:

Не са налице основания за разглеждане на делото в съдебно заседание тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК.

Запознавайки се с частната тъжба съдията – докладчик констатира, че не отговаря на изискванията на закона тъй като в нея липсват основни факти и обстоятелства, които касаят твърдените от тъжителя престъпления. Частният тъжител не е длъжен да посочва правната квалификация на твърдените престъпления, но е длъжен да посочи време, място и начин на неговото извършване.

На първо място, в тъжбата следва ясно да се посочат индивидуализиращите данни на частния тъжител – три имена и ЕГН, в каквато връзка е императивната разпоредба на чл. 81, ал. 1 НПК. В случая частният тъжител е посочен с две имена и голям брой съкратени научни степени и звания, които не са от такъв характер да идентифицират лицето съгласно закона, а единствено касаят неговата професионална реализация.

На следващо място, частният тъжител сочи, че частната тъжба е насочена към В. М. Г., като е посочен служебен адрес в гр. София, Техническия университет, бул. Св.Климент Охридски № 8, Студентски комплекс. В тази връзка съдията-докладчик намира за необходимо да отбележи, че призоваването и връчването на съдебни книжа на лица, които следва да ги получат в качеството на подсъдими, следва да се извършва на адреса на местоживеене, и едва когато такъв не е известен или не може да бъде открит, то призоваването следва да бъде по местоработата му. В този смисъл следва да се укаже на частния тъжител, респективно повереника му при необходимост и по тяхна молба съдът може да му издаде съдебно удостоверение, което да му послужи за получаване на нужните му данни за адрес на 1 местоживеене на лицето В. М. Г.. По отношение на искането съдът служебно да издири адрес за призоваване на лицето – постоянен или настоящ не е в компетенциите на съда преди да даде ход на тъжбата, а предоставянето на данни за лицето срещу което се подава такава, както и предоставянето на доказателства за това са изцяло върху частния тъжител.

Съдът е длъжен единствено в хода на производството на събира доказателства съобразно разпоредбите на НПК за изясняване на обективната истина по делото след като извърши преценка дали депозираната тъжба е годна да обоснове извод за даване на едно лице на съд, респективно даде ход на частната тъжба по същество.

На следващо място частната тъжба е насочена срещу конкретно лице – В. М. Г., като се излагат факти за това, че същата в качеството на член на комисия по академична етика към Министерство на образованието и науката е извършила проверка на нучните трудове на тъжителя, въз основа на издадена Заповед № РД09-167/27.01.2020г. издадена от министъра на образованието и науката, а останалата част от комисията се състои от Венцислав Николов Динчев, Ирини Атанас Дойчинова – Цекова, Радослав Стоянов Радев и Цветан Георгиев Сивков. В случая се твърди, че Г. е подписала доклад, публикуван на сайта на министерство на образованието и науката на 24.03.2022г., който дава следното заключение: „Във връзка с изложеното, заключението на комисията по академична етика, е че в процедурата за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ В.Т. е допуснал, осъществил плагиатство по смисъла на дефиницията на &1, г.7 от Допълнителните разпоредби към ЗРАСРБ“, като с това зааключение същата обвинява тъжителя в престъпление „плагиатство“ по смисъла на чл. 173, ал. 1 от НК. Сочи се също, че Николай Денков, в качеството му на министър на образованието и науката, членовете на комисията по академична етика, чрез изготвените от тях публични доклади, както и арбитрите, чрез изготвените от тях становища са разпространили неверни обстоятелства При така изложеното по-горе за съда не става ясно дали повдигнатото обвинение касае единствено и само лицето спрямо което е насочена частната тъжба – В. М. Г., или и посочените по-горе лица – Николай Денков, и останалите членове на комисията, респективно посочените арбитри-петима души /за които изобщо няма индивидуализиращи данни/, и съответно дали се касае за деяние извършено в съучастие между тях /отчитайки, че всички членове на комисията са подписали процесния доклад, изнесен в сайта на МОН/ или е извършено самостоятелно от всеки един от тях, респективно единствено и само от В. Г..

Тези обстоятелства са от съществено значение за определяне както на субекта на наказателна отговорност, както и формата му на участие в престъплението за което следва да отговаря, респективно за кои свои действия. В случая ако се касае за усложнена престъпна дейност и съучастие между изброените в частната тъжба лица, то следва да бъде посочено дали срещу останалите лица са били предприети действия от страна на частния тъжител, и ако да да бъде извършена преценка от една страна дали следва да се квалифицира деянието като такова извършено при съучастие като съизвършители /подбудители, помагачи/, а от друга дали е налице основание за обединяване на съответните производства съобразно разпоредбата на чл. 41 ал. 1 от НПК.

2

В наказателната доктрина е несъмнено, че една от формите на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелтво, свързано с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото. То може да се отнася до миналото или настоящо поведение на пострадалото лице, укоримо от гледна точка на господстващия морал. Може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или обществени прояви, или отразява отрицателни качества на жертвата.

При втората форма на престъплението клевета се приписва на пострадалия на неизвършено от него престъпление. Деецът твърди пред трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто му име и честта. За да е налице клевета следва деецът съзнателно да съобщи на другиго неистинни, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление, като същите не следва да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност.

В случая изложените обстоятелства в частната тъжба досежно публикуваното на сайта на МОН заключение по никакъв начин не става ясно как са свързани с личността на тъжителя, респективно последният счита, че се отнасят именно до неговата личност и професионална история.

Тъжителят сочи, че с това заключение са били изнесени позорящи го обстоятелства и му е приписано престъпление, като не става ясно дали изнесеното, че В.Т. е допуснал, осъществил плагиатство в случая е позорящо или с него се приписва престъпление по смисъла на чл. 173 ал.1 от НК, като за последното следва да се посочи време, място и конкретика, която да изпълва от обективна и субективна страна конкретно престъпление по НК.

Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия именно в тежест на последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на която се подава частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира рамката на частното обвинение, въз основа на които фактически положения лицето, срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я. Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер и съответно по този начин да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.

3

Тази неяснота пречи и на самото лице срещу което е подадена тъжбата да разбере в какво деяние е привлечено да отговаря от частния тъжител, респективно да организира адекватно защитата си по него, имайки предвид, че подсъдимото лице се защитава на първо място по фактите, след което и по тяхната възведена правна квалификация.

Посочването на тези факти е от значение за съставомерността на твърдените престъпления, и е винаги насочено към проверка и доказване на съставомерните факти изложени в тъжбата, а в настоящият случай, изложеното в частната тъжба не дава възможност да се прецени какво подлежи на установяване, респективно съставомерни ли са по текст от особената част на НК, глава Втора, раздел VII.

В тази връзка следва да се укаже на частния тъжител в 7 дневен срок да представи поправена частна тъжба.

Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от НПК съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

1.НЕ ДАВАМ ХОД НА ЧАСТНАТА ТЪЖБА.

2.УКАЗВАМ на частния тъжител В. Т. в 7 дневен срок от получаване на съобщението да представи поправена частна тъжба, съгласно обстоятелствената част на разпореждането.

3.УКАЗВАМ на частния тъжител, че при невъзможност да представи адрес за призоваване на обвиняемото лице, различен от служебния, то може в 7 дневен срок от получаване на съобщените да поиска от съда да му бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с необходимата му информация от съответните органи.

4.УКАЗВАМ на частния тъжител В. Трезиев, че при неизпълнение на дадените указания в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4