Решение № 3323 от 18.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3323 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №

20241100108256 по описа за 2024 година

Предявени са обективно искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът И. Й. И. твърди в исковата молба, че на 11.07.2016 г. е образувано досъдебно производство № 227 ЗМК 1548/2016 г. по описа на 03 РУ- СДВР, на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествието, като съответно на 14.07.2016 г. е разпитан от разследващ полицай. Впоследствие на 23.08.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 150 лв., като сумата е вносима в 10-дневен срок от датата на предявяване на постановлението, което е направено на 24.08.2016 г. и тогава е разпитан отново. Ищецът сочи, че и на двата разпита е лишен от възможността да има защитник, като и на следващите етапи от досъдебното производство. На 22.11.2016 г. е внесен обвинителен акт с вх. № 88337 за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Образувано е н.о.х.д. № 20344/2016 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, като са проведени 17 открити съдебни заседания в периода 29.02.2017 г. - 29.06.2022 г. Ищецът поддържа, че за този период съдебният състав е сменян три пъти, като всеки път се е налагало делото да започва отначало и да бъдат преповтаряни всички процесуални действия.

На всички заседания, с изключение на първото, ищецът се е явявал лично. В исковата молба се поддържа, че ищецът е възразил, че е имало налице допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, защото не му е бил назначен служебен защитник, което не е прието с определение на съда, срещу което е депозирана частна жалба, която не е уважена с определение на въззивния съд от 19.12.2019 г. по в.н.ч.д. № 4462/2019 г. на СГС.

Поддържа се, че на първоинстанционният съд са му били нужни 4 открити съдебни заседания, за да стигне до извод за наличие на предпоставките за задочно производство по отношение на подсъдимия И. П.

Поддържа се, че на 29.06.2022 г., над 6 години след началото на производството срещу него, СРС 98 състав е постановил присъда, с която ищецът И. Й. И. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. ,1 т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 309 НПК с протоколно определение в същото съдебно заседание, е отменена наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“.

В исковата молба се поддържа, че въпреки липсата на уличаващи доказателства, 1 присъдата е протестирана и е образувано въззивно наказателно дело № 3283/2023 г. по описа на СГС, по което са проведени две съдебни заседания.

С окончателно решение № 872 от 07.12.2023 г., постановено по в.н.д. № 3283/2023 г. на СГС, НО, е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца.

В исковата молба се поддържа, че в периода, докато е траело наказателното производство – 7 години и близо 5 месеца, ищецът е претърпял комплекс от негативни емоции и изживявания. Сочи се, че е посетил 15 открити съдебно заседания, което е свързани с изживяване на стрес и напрежение, като е трябвало да съобразява хода на жИ.та си и всичките си планове с всяко насрочено заседание. Изпитвал е цялостен дискомфорт от всяко едно явяване, чувствал се е унизен и подтиснат. През целия период е носил стигмата на обвинения в престъпление човек. Същевременно изпитвал силен вътрешен гняв за това на което е подложен, знаейки, че е изцяло невинен. Страхувал се на всяко съдебно заседание, съдът да не постанови осъдителна присъда и да го изпрати несправедлИ. в затвора.

Изпитвал също така притеснения за състоянието на родителите му и за начина, по който ще се отрази наказателното производство върху тях, които също са ставали свидетели на цялата обстановка. Чувствал срам и неудобство в личен и професионален план, ограничил социалните си контакти.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство /така както е прието в ТР № 1/11.12.2018 г., по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС/, доколкото в НПК не е уредена отговорността за разноски. Поддържа се, че по н.о.х.д. № 20344/2016 г. по описа на СРС, 98 състав, ищецът е заплатил на адв. Ч. В. сума в общ размер на 4 050 лв., от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение пред СРС, 1000 лв. за адвокатско възнаграждение пред СГС и 2250 лв. адвокатско възнаграждение за явяване в 15 открити съдебни заседания през първа инстанция по 150 лв. за всяко явяване след първото заседание.

Ето защо, И. Й. И., моли съда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да осъди ответника ПРБ да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда от 29.06.2022 г. по НОХД № 20344/2016 г. по описа на СРС, Н.О., 98 състав, влязла в сила на 07.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, както и сумата от 4 050 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от същата дата.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана. Поддържа, че претенцията е недоказана, като житейски логично е наказателното преследване да породи негативни психични изживявания в емоционалната сфера на всеки един човек, но не и с интензитета, посочен в исковата молба. Счита, че претенцията е в завишен размер и не е съобразена с икономическия стандарт в страната и е в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Оспорва размера на имуществените вреди, като счита че претендираното възнаграждение за адвокат в наказателния процес е прекомерно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от постановление от 23.08.2016 г. на разследващ полицай при 03 РУ-СДВР, по досъдебно производство № 227 ЗМК 1548/2016 г., пр. пр. № 25309/2016 г. по описа на СРП, И. Й. И. е привлечен като обвиняем /без присъствие на защитник/ за престъпление по чл.

195, ал.1, т. 3 ,т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26,ал. 1 НК, извършено в съучастие с И.В.П. и К.Д.Д., за отнемане на чужди движими вещи на обща стойност 446,53 лв. Взета е мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 150 лв.

Впоследствие е внесен обвинителен акт от СРП от 18.11.2016 г. и е образувано н. о.х.д. № 20344/2016 г. по описа на СРС, НО, 122 състав /впоследствие 98 състав./ Изложените в исковата молба фактически обстоятелства във връзка с развитието на производството и проведените съдебни заседания се установяват от приложеното 2 наказателно производство.

Видно от присъда от 29.06.2022 г., по н.о.х.д. № 20344/2016 г. по описа на СРС, НО, 98 състав ищецът И. Й. И. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. ,1 т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и е отменена наложената мярка за неотклонение парична гаранция.

С решение № 872 от 07.12.2023 г., на СГС, НО, I I въззивен състав, постановено по н.д.о.х. № 3283/2023 г., е потвърдена присъдата от 29.06.2022 г. на СРС.

По делото са изслушани показанията на свидетеля М.Б. Д., който сочи че познава ищеца от дете, през 2016 г. са образували дело за кражба срещу него.Живеят като семейство /свидетелят е съпруг на майката на ищеца/, И. И. винаги е бил притеснителен. По време на процеса му е било много трудно, срамувал се е и е предпочитал да стои в къщи. Отказвал е всякаква комуникация, след приключване на процеса мното трудно се е върнал към нормалното си ежедневие.

Свидетеля К.Д.М., приятел на ищеца сочи, че И. се е притеснявал много след обвинението, започнал е да не иска да излиза, затворил се е в себе си, не е искал да общува и е започнал да се изолира. Бил е много щастлив, че е оправдан и след това тежко е изживял, че Прокуратурата е обжалвала присъдата на първата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедлИ.ст, като съгласно т. I I от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедлИ.ст“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат от съда при определяне на обезщетението.

В случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (седем години), при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на жИ.т и среда, здравословно му състояние, съдът намира, съобразявайки социално - икономическите условия в страната, че справедлИ.то обезщетяване на И. И. за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 7000 евро. Съдът съобрази обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан, няма данни за протИ.обществени прояви, а също така и обстоятелството, че спрямо ищеца не е постановявана осъдителна присъда.

Като съобрази, че спрямо ищеца е взета лека мярка за неотклонение /парична гаранция в размер на 150 лв./ и изложеното по-горе, съдът намира, че твърденията на ищеца в исковата молба, че му се следва обезщетение в завишен размер, над обичайните вреди от незаконно обвинение за подобен вид престъпление, са неоснователни. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 7 000 евро лв. до пълния предявен размер от 25 564,59 евро.Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от - 07.12.2023г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане на главницата.

3

Относно претенциите за имуществени вреди

Основателна е претенцията за заплащане на сумата от 3250 лв., представляваща разходи сторени за възнаграждение за адвокат в наказателното производство, за която сума са представени договори за правна защита и съдействие, на л. 70 и 71 от дело, като до пълния размер от 4 050 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Сторените разходи, са имуществена вреда за лицето, тъй като то има права на адвокатска защита на всеки стадий на процеса, а в НПК не е уредена отговорността за разноски. Размерът на възнаграждението не е прекомерен, доколкото се наказателният процес представлява сложно производство от фактическа страна, предвид проведените множество съдебни заседания, обвинени са три лица и е за тежко умишлено престъпление.

С оглед уважената част от иска, ищецът И. Й. има право на разноски на основание чл.

10, ал. 3 от ЗОДОВ, като следва да му бъде присъдена сумата от 5,11 евро за заплатена държавна такса и сумата от 500 евро за възнаграждение за адвокат (сумата е намалена по възражението на ответника Прокуратура на Република България за прекомерност, поради липсата на сложност на настоящето производство).