Решение № 62 от 18.05.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Чирпан, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20215540100826 по описа за 2021 година

Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В исковата молба (ИМ), подадена от С.П.П., ЕГН **********, с адрес: общ. Чирпан, гр. Ч., ул. „П.Г. ***, чрез адв. С.С. Х., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Д.В. ***, против Прокуратурата на Република България (ПРБ) се твърди, че на 14.09.2018 г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, ищецът движейки се със собственото си МПС - марка „Ауди“, модел „А-3“, рег. № ***, бил спрян за проверка от полицейски патрулен екип на РУ - Чирпан. В автомобила с ищеца били двама негови познати - В.С.С. и В.Н.Г.. След като установили самоличността им, служителите на МВР започнали да им задават въпроси относно държането на наркотични вещества в тях и в автомобила. След известно време пристигнала и оперативна група служители, които извършили претърсване на лекия автомобил, при което били установени скрити пакети, съдържащи наркотични вещества. По повод това, на същата дата било образувано досъдебно производство (ДП) № ЗМ-313-14.09.2018 г. по описа на РУ - Чирпан за извършено престъпление по чл. 354а, ал.

3, т. 1 от НК. От този момент нататък ищецът бил привлечен в наказателното производство, първоначално в качеството на свидетел, а впоследствие в качеството на обвиняем и спрямо него започнали процесуално-следствени действия. За защитата му в досъдебното производство ищецът ангажирал адвокат С.С. Х., упълномощен с изрично пълномощно с който сключил договор за правна защита и съдействие със сериен № 2018180917 от дата 18.09.2018 г., който договор бил представен в хода на досъдебното производство. Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г., с постановление на прокурор Н.Б., прокурор при РП - Чирпан, наказателното производство спрямо него било прекратено, поради недоказаност на повдигнатото обвинение. Ищецът сочи, че това производството, за периода през който той имал участие, продължило близо две години въпреки, че не разкривало правна или фактическа сложност. Бил третиран като обвиняем и като престъпник. Бил притеснен и много разтревожен, обезнадежден и изпитвал непреодолим страх, 1 поради това, че може да му бъде наложено наказание за деяние, което не бил извършил.

Притеснението му било засилено от факта, че нормата на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НК предвиждала тежко наказание - „лишаване от свобода“, кумулирано с „глоба“. Наред с това, в интернет попаднал на статии и публикации, относно извършената проверка, претърсване и изземване от 14.09.2018 г., като в публикациите били отразени марката и модела на автомобила, който управлявал, мястото, където били спрени за проверка, негови индивидуализиращи белези и количеството и вида на откритите наркотични вещества. Бързо се разнесла в гр. Чирпан информацията, че именно той и негови познати били проверяваните. Това го накарало да се затвори в себе си и да ограничи драстично контактите си. Изпитвал притеснение от това да контактува с хора. Случвало се лица, които не са му близки (колеги, съседи) да го разпитват за случая, без преди това да им е споменавал за случилото се. Изпитвал срам и неудобство. Поради това за него възникнал правен интерес да предяви настоящата искова молба за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни действия на държавните органи. Конкретно, поради необоснованото му въвличане в досъдебно производство № ЗМ-313-14.09.18 г. по описа на РУ Чирпан и привличане в качеството на обвиняем, което обвинение впоследствие било снето и досъдебното производство спрямо него било прекратено, му били нанесени имуществени вреди, изразяващи се в плащането на адвокатски хонорар за ангажиране на защитник в хода на досъдебното производство и неимуществени вреди, изразяващи се в причинени смут, неудобство, срам, тревожност и притеснение и страх. Моли се съдът да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на С.П.П., ЕГН **********, сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, от които 500 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди и 2000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и присъдени и сторени деловодни разноски в настоящото производство (платен адвокатски хонорар, платени такси, депозити и други).

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Районна прокуратура - Стара Загора, ТО – Чирпан в който се изразява становище, че по силата на чл. 136, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) прокуратурата е единна, от който принцип следвало, че всеки прокурор по каквото и да е било дело (гражданско, наказателно, административно, търговско) представлява единната прокуратура, съобразно своята компетентност (съответна на компетентния съд), и служебна функция, която му е възложена от закон и възниква по силата на самото му назначаване, като прокурор. В т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК при ВКС било прието, че структурните звена на Прокуратурата, респективно прокурорите при тях я представляват по право, без да е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32 - 33 от ГПК. От фактическа страна се излага, че по досъдебно производство № 375 ЗМ-313/2018 г. на РУ - Чирпан, с Постановление от 28.01.2020 г., ищецът С.П.П. бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за това, че на 14.09.2018 г. в гр.

Чирпан, обл. Стара Загора, е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. На 16.06.2020 г. наказателното производство по същото досъдебно производство било частично прекратено по отношение на П. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2, ал. 4 от НПК и чл. 216, ал. 1 от НПК. Изразява се становище, че предявените обективно съединени искови претенции за имуществени и неимуществени вреди срещу ПРБ в общ размер на 2500 лева, са неоснователни и недоказани по размер и основание. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове, като незаконното обвинение спрямо ищеца било в рамките на четири месеца и половина, приключено още на досъдебна фаза. Спрямо ищеца не била вземана мярка за процесуална принуда. В представените публикации ищецът не бил посочен поименно. Към периода на незаконното обвинение (28.01.2020 г. - 16.06.2020 г.) ищецът бил осъждан пет пъти с влезли в сила 2 присъди за извършени от него престъпления от общ характер. С оглед обремененото съдебно минало на ищеца изразяват становище, че неговата репутация и добро име в обществото вече са били необратимо накърнени. Предвид трайната съдебна практика по този въпрос счита, че дори да е настъпило увреждане на ищеца, то било с изключително нисък интензитет. Ищецът П. не бил ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху общото му здравословно, физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и повдигнатото му обвинение. В тази насока не били ангажирани доказателства за влошено психично здраве, притеснение да контактува с хора и изпитване на непреодолим страх да не бъде осъден за деяние, което не бил извършил. В тази насока не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищеца, свързани с изпитваните от него срам и неудобство пред колеги и съседи, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца неимуществени вреди. На следващо място, предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 2000 лева била силно завишена, прекомерна, и не била съобразена както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали - характер и степен на увреждане, начин, обстоятелства при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, тежестта на престъплението и отражението, което образуваното и воденото досъдебно производство породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта (В горния смисъл била практиката на ВКС - Решения № № 391/12 г., 1210/09 г., 180/12 г. и др.), с оглед спецификата на фактическия състав (ФС) на чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ.

Твърди се, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ) и на икономическия стандарт в страната. Искът за неимуществени вреди бил завишен и неотговарящ на твърдените вреди и несъобразен с продължителността на наказателното производство. Също така в депозираната искова молба не били посочени конкретните ограничения, които е претърпял ищеца във връзка с образуваното и водено наказателно производство срещу него, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не било абстрактно понятие, а се извеждала от съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинна връзка между претендираните вреди и наказателното производство, образувано и водено срещу него, което впоследствие е било прекратено, поради недоказаност. На следващо място, предявената искова претенция за имуществени вреди срещу ПРБ в размер на 500 лева била допустима, но била неоснователна и недоказана по основание и размер. Искът за обезщетението за имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба - направени разноски за адвокатско възнаграждение в 3 хода на ДП № 313/2018 г. по описа на РУ - Чирпан бил неоснователен и недоказан. Претърпените вреди следвало да са в пряка причинна връзка с воденото и образуваното срещу ищеца наказателно производство. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължала обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Към депозираната искова молба липсвали приложени доказателства за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, както и за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат. В случая не били налице незаконосъобразни актове на ПРБ. Извършваните действия от страна на прокуратурата в хода на конкретното наказателното производство не били актове, противоречащи на закона и не представлявали действия или бездействия, нарушаващи основните принципи на материалния и процесуалния закон. В исковата молба било направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, но в конкретния случай счита, че била приложима хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да подлежат на обезщетение сторените разноски, същите следвало не да били предполагаеми, а реални, тоест същите следвало не само да били договорени, но и реално заплатени. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли, като неоснователен и недоказан по основание и размер предявения пред Районен съд - Чирпан иск от С.П. П., ЕГН ********** по гражданско дело № 826/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: