Решение № 834 от 14.10.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2080/2024
- Вид
- Решение № 834
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Диана Младенова Матеева
Цитирани разпоредби
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 834 гр. Перник, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720102080 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) .
Образувано е по молба на М. Е. Г., ЕГН ********** адрес: гр.******, ул.
****** *****" ** вх.* ап.** Против Е. М. С., ЕГН ********** от гр******, обл.****** ул. ***** ********* бл.* ап.*
С правно основание: чл. 127 ал.2 от СК - за определяне на режим на лични контакти с малолетното дете К. М.ов Е., с ЕГН ********** Иска се постановяване на решение, съгласно което съдът: да определи режим на осъществяване на лични контакти между ищеца и синът му както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния до 20.00 ч на неделния ден, с преспиване, по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за който тя писмено информира бащата в срок до 31.05. на текущата година, както и пред пролетната ученическа ваканция, Великденските и Коледни празници в четна година и Новогодишните празници, зимната ученическа ваканция и рождения ден на детето в нечетна, и рождените дни на бащата и неговите близки.
ОСОБЕНО ИСКАНЕ:На осн. чл. 323 ГПК, вр. чл. 127 ал.З СК, моли да се 1 постановят привременни мерки относно режима на лични контакти на детето К. М.ов Е. с неговия баща М. Е. Г..
С исковата молба са представени следните писмени ДОКАЗАТЕЛСТВА: заверено копие от Удостоверение по акт за раждане №5587210355/24.08.2021г.;
Жалба до АСП-Перник, ДПС с вх.№ СИГ/Д- Пк/109/10.04.2024г.;
Като доказателство по делото е приложено гр.д. № 193/24г. по описа на ПРС;разпитани са при режим на довеждане свидетели, които чрез показанията си ще удостоверят истинността на изложените в иска твърдения.
Фактически доводи и твърдения по исковата молба:
С ответницата нямат сключен граждански брак, но живели заедно, на съпружески начала. На 23.08.1921г. им се ражда син - К. М.ов Е., с ЕГН **********, който с раждането е припознат от бащата.
В началото на месец декември 2023г. се разделят с ответницата, като синът им остава да живее с майка си в дома им.
От тогава правото му да се вижда и да контактува с него е тотално накърнено, т.к. на практика е лишен от тази възможност. При всеки негов опит да го види или да го вземе за известно време при него, получава или директен отказ, или обещание, което не се изпълнява. К. е негово дете и ищецът като негов баща го обича много. Останал да живее при майка си, т.к. е твърде малък, което обуславя голямата и нужда от майка /въпреки всичките резерви за родителския потенциал на майката и средата, в която се отглежда той/, но не може да се откаже от правото си да се грижа за него, а тази грижа се изразява в нещо повече от плащането на ежемесечната издръжка.
На 22.02.2024г. ищецът е получил искова молба от майката, с която иска да и се предостави правото да упражнява родителски права върху сина им, да бъде определена издръжка за отглеждането му, неговото местоживеене и режимът на лични контакти помежду им.
Това е щяло да въведе яснота и регламент във възможността на ищеца да общува с детето си. Делото е било насрочено за 13.02.2024г., но преди датата ищецът е получил определение за прекратяване на делото, поради факта, че ответницата оттегля иска си.
През цЕ. период от раздялата му с ответницата до момента не е спирал да търси възможност да общува с детето си. Дори самата ответница в оттегления иск заявява, че детето е силно привързано към бащата и се разстройва от отсъствието му и въпреки това тя осуетява всеки негов опит да бъде част от живота му. Дори когато случайно го среща, не позволява на детето да общува с мен, което травмира по отвратителен начин К. и е недопустимо.
Описаното наложило и депозирането на сигнал до АСП Перник, с молба за съдействие по отношение на възможността да общува с детето си.
В законоустановения срок е постъпило СТАНОВИЩЕ рег.№ 13941 от 21.06.2024г. от Е. М. С. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр. ******, ул. ****** ***** 2
**, вх.*, ап.** чрез процесуалния си представител адв. Л. Ю. Д. съдебен адрес: гр. *****. ул. ***.******* ** със следните доводи:
I Относно режима на личен контакт с детето
Счита искането за определяне на привременни мерки за основателно, доколкото както самото дете има нужда от изграждането и поддържането на връзка с баща си, така и бащата има правото да вижда детето си, както и да участва в неговото възпитание и живот.
Счита предложения от ищеца в исковата молба режим на лични контакти за неподходящ.
Изцяло оспорва твърденията и основанията на ищеца, както по отношение причината за завеждане на настоящото производство, така и по отношение на контактите и комуникацията му с майката и детето .
Оспорва твърдението на ищеца, че е пречила и ограничавала контактите му с детето .
Напротив, винаги е насърчавала и одобрявала детето максимално здравословен и чест контакт с неговия баща. да има
Ответницата първа инициира производство в посока предоставянето на родителски права върху детето , както и определянето на решим на лични контакти на бащата с него още през януари 2024 г. в PC Перник бе образувано гр.д. гр.д. № 193/2024г. по описа на Районен съд- Перник, VII състав.
Подведена от обещанията и желанията на ищеца да общува с детето съобразно насоките на психолога, решила, че по доброволен път и разбирателство могат да решат тези въпроси,поради което е оттеглила исковата молба.
Разногласията с ищеца по въпроса с режима на контактите му с детето идват от хаотичните му и непостоянни негови намерения и желания да осъществява връзка с детето и по какъвто и да било начин да бъде част от неговия живот.
Проявените от ищеца инициативи да види или контактува с детето са едва няколко на брой, като същите са проявени през неравни и относително дълги интервали от време помежду им, като са били съобразени единствено със субективното възприятие на бащата в кой конкретно момент той би желал да чуе или види детето, без да се интересува от моментните възможности и състояние нито на детето, нито на мен неговата майка.
Детето и ищецът се виждат изключително рядко, изцяло по причина у бащата, като се е случвало същият със седмици, дори месец, да не се обажда и да се интересува как е детето му, нито пък да изяви желание да го види.
Многократно е приканвала бащата да информира и да предложи някакъв 3 график на възможностите си и на желанията си да има контакти с детето, за да може условно да се установи някаква относителна постоянност и регулярност на тези контакти.
Наличието на рутина и регулярност са необходими и наложителни, както от гледна точка на психофизическото развитие и състояние на детето , така също и с оглед на възможността за установяване на по-силни и здравословни връзка и отношения помежду им като родител-дете, а също така и с оглед на предвидимост като майка, която през останалото време поема изцяло непосредствените грижи за детето.
Ищецът не разбирал целта на режим на лични контакти с детето, като смята, че той служи за удовлетворяване на потребността на родителя да види детето, а не за да поддържа и надгражда връзката и отношенията между родителя и детето.
Горните си твърдения ОТВЕТНИЦАТА подкрепя с два примера от конкретни случаи с ищеца.
В началото на месец април, излизайки на разходка с К., ищецът ги пресрещна на пешеходната пътека към парка. Ответницата го помолила да не идва при К., защото подобен тип срещи от 10-15 минути на някой паркинг, разстройват К. с дни. Ищецът не се съобразил с молбата и и слиза от колата, за да го види. К. за около 10 минути е хванат за ръка за баща си или го прегръща.
Срещата им се прекрати по инициатива на ищеца, тъй като беше в работното му време и той дори не загасил колата по време на срещата.
След раздялата им, К. седнал на пейката, на която седяли по време на срещата им и отказал да се приберат, около час очакваше баща му отново да се появи за малко, след което го прибрала, въпреки плача му и желанието да остане да чака докато баща му не се появи.
След въпросната случка ищецът подаде жалба ДСП-Перник, в която същият изложи оплаквания, че се опитала да саботира „срещата" им, когато той ги е пресрещнал на пешеходната пътека. По време на общата среща със социалния служител, на ищеца му беше обяснено, че срещи в работно време за по половин час и без предвидимост са неподходящи и дори травмиращи за 4 детето.
На същата среща той поел ангажимент да представи график дори само за месец или няколко седмици, както и да посети психолога, който консултира детето ни К..
Тези обещания не са изпълнени от ищеца, като още след консултацията със социалните служители, той и казал, че: „това са устни обещания и нямат никаква тежест“
Въпреки многократните настоявания и напътствията в тази посока от социалните служители, ищецът и до днес не желае да се ангажира с някакъв, дори условен график за лични контакти с детето, нито пък изявява желание да поеме каквито и да било конкретни ангажименти относно отглеждането на детето, участието му в неговото възпитание и поемане на отговорности като негов баща.
Друг пример е последната среща на ищеца с детето на 18.06.2024г., когато бащата отново без никаква предварителна уговорка или индикация ми се обади по телефона и ми заяви, че се намира пред жилището, в което живеем с К. и настоя да го види.
Срещата им продължи по-малко от час, като за това време бащата около три пъти потърси съдействие от майката, тъй като не разбира какво му говори К. и какво иска.
След като се разделили, К. започнал да иска да му обясня кога пак ще дойде баща му и съобразявайки се с хаотичните обещания на ищеца, този път му се обадила и го помолила, след като не желае да представи график дори и за месец, то поне да каже кога ще може отново да го види.
Той отговорил, че това са си нейни измислици и че детето нямало нужда от подобни обяснения. К. е неспокоен цялата вечер и постоянно пита кога ще види баща си, а непосредствено преди заспиване започва да плаче неутешимо и искал да му обясни колко време ще мине преди отново да се видят с баща му.
Наличието на отчуждаване между детето от баща му проличава и в посока, че в редките им срещи детето К. винаги първоначално подхожда със срам и след 10-15 минути се отпуска. В телефонни и или видеоразговори 5 казва, че не иска да каже нищо на баща си или иска аз да предам думите му на баща му.
Предложеният от ищеца режим за лични контакти не бил съобразен и с някои специфични и индивидуални черти от характера на детето и неговото психологично /емоционално/ състояние след раздялата с ищеца.
К. е изключително притеснително и емоционално дете.
Има трудности в контактуването с нови хора и трудно се адаптира в нова среда.
Поради тази причина, след раздялата с баща му, започват да посещават детски психолог.
Той преминава през първоначален шок от раздялата им, по цели нощи плаче, не знае защо баща му вече не се прибира вкъщи.
След напускането на ищеца на общото жилище, се наложи и те да се преместят да живеят на друго място /по желание на ищеца/, което допълнително усложнило психологическото състояние на детето.
Според психолога наслагването на още една промяна в средата и начина на общуване с бащата би довело до допълнително задълбочаване на тези емоционални страдания и следва детето да премине през плавна адаптация в този процес - първоначално да се вижда с баща си в познатата му обстановка и в присъствие на човек, на когото има доверие, че няма да го изостави /в този случай, това съм аз - майката/, след това да се добавят и кратки срещи само на детето с бащата и едва след това детето да бъде плавно адаптирано и в новата среда на баща му.
Тази плавна адаптация би била по- ефективна, ако и ищеца участва в нея, но до настоящия момент, той единствено заявява готовност да посети психолога, но вече половин година не го прави.
Освен с деликатното емоционално състояние на детето, режимът следва да бъде съобразен и с неговото общо здравословно състояние. К. боледува често, като обичайно вдига много висока температура за много кратко време и често прави ларингиални пристъпи.