Решение № 1375 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501456 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр. дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е прието за установено по отношение на въззивника, че ищцата Е. А. Ж. ЕГН **********, с адрес с. Рудник, общ. Долни чифлик, не дължи на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Е”, сумата от 734, 91 лева (седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), представляваща стойността на коригирана, потребена, неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г., за обект с. Рудник, общ. Долни чифлик, клиентски № 1100373256 и абонатен № 0201003021, за която е издадена фактура № 0106211903/14.05.2020 г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК;

ІІ. Въззивна жалба от Е. А. Ж. от с. Рудник, общ. Долни чифлик, подадена чрез процесуален представител срещу Решението № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр. дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която е отхвърлен за разликата над 734, 91 лева до пълния претендиран размер от 3279, 72 лева и за периода 30.06.2017 год.

1

– 04.04.2020 год., предявеният от Е. А. Ж. против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Е”, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата Е. А. Ж. от с. Рудник, общ. Долни чифлик не дължи на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.

Варна сумата от 3279,72 лева, представляваща стойността на коригирана, потребена, неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 год. за обект на потребление, находящ се в с. Рудник, общ. Долни чифлик, клиентски № 1100373256 и абонатен № 0201003021, за която е издадена фактура № 0106211903/14.05.2020 г.

В жалбата на ответника по иска Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила и събрания в хода на процеса доказателствен материал. Неправилно е прието, че вземането на ответното дружество към ищцата в размер на сумата от 734, 91 лева за периода 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г. е погасено по давност. Въззивникът навежда, че началният момент, от който започва да тече давностният срок е момента, в който се поражда правото на кредитора да заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на правоотношението. При облигационните задължения това право възниква към момента, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото плащане. В случай, че не е установена дата, на която задължението следва да се изпълни, давностният срок, започва да тече от датата на възникването на задължението.

В настоящия случай към 14.06.2016г. давностен срок не е започнал да тече, тъй като вземането на „Електроразпределение север" АД не е възникнало към тази дата, а е възникнало на 14.05.2020г., когато ответното дружество е издало процесната фактура № 0106211903, в която е обективирано вземането му към ищцата. Именно на 14.05.2020. с издаването на процесната фактура вземането посочено в нея е безспорно установено по основание и размер, т. е., придобило е качеството ликвидност и една след изтичането на срока за плащане – 26.05.2020 год., в случай, че не е платено, вземането става и изискуемо.

От този момент за „Електроразпределение Север" АД, като кредитор се поражда правото да защити вземането си, като предяви иск за заплащането му, респективно от този момент започва да тече и 5 годишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗС.

Неправилно е прието също, че в случая относно вземането е приложима кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Съгласно цитираната норма с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Понятието „периодично плащане“ е изяснено по задължителен за съдилищата начин с Тълкувателно решение № 3/2011 на ОСГТК на ВКС. В разрез с даденото от ВКС на РБ тълкуване РС-Варна неправилно е приел, че вземането на ответното дружество е периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, без да съобрази обстоятелството, че процесното вземане не съдържа нито един от изброените в тълкувателното решение признаци на понятието. В случая основанието за възникването на вземането е чл. 55, ал. 1 от 2

ПИКЕЕ, която оправомощава оператора на съответната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия, натрупано в регистри които не са активирани за търговски отчет и не се отчитат при регулярните месечни отчети. Вземането по чл. 55 от ПИКЕЕ, не представлява задължение за повтарящо се изпълнение, нито падежът му е предварително известен и определен. Погасяването на вземане с посоченото основание настъпва с еднократното му плащане. Разпределителното дружество не издава на потребителите всеки месец фактури на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.

По изложените съображения ответникът счита, че решението в атакуваната от него част е неправилно, настоява да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което и искът в частта му за сумата от 734, 91 лева за периода 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г. да бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Е. А. Ж.

– ищец по отрицателния установителен иск, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

В жалбата на ищцата Е. Ж. са наведени оплаквания че решението в атакуваната от нея част е неправилно и незаконосъобразно., постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди се, че нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ, която предвижда възможност операторът на съответната мрежа да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, не изключва необходимостта от установяване, че допълнително начисленото количество енергия е действително потребено от абоната.

В случая от анализа на събраните по делото доказателства подобен извод, а именно, че допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта на ищцата е действително потребено, не може да бъде изведен. Безкритично е възприето заключението на СТЕ на в. л. инж. Л. Б., че натрупаното количество ел. енергя в регистър 1.8.3 е потребено от обекта на ищцата, без да бъде съобразено, че същото не почива, а обратно – се опровергава от останалите, събрани по делото доказателства.

Не е съобразено заключението на СТЕ на в. л. К. М., според което няма данни, от които да се изведе категоричен извод, че процесният електромер е бил метрологично годен да измерва доставяните до обекта на ищцата количества ел. енергия.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за постановяване на друго, с което искът и́ да бъде уважен в цялост. Претендира присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ответник по отрицателния установителен иск, оспорва жалбата, счита решението в 3 обжалваната от ищцата част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и оспорва жалбата на насрещната страна.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявен от Е. А. Ж. от с. Рудник, общ.

Долни чифлик срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Е”, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал .1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 3279, 72 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода 14.06.2016 год. – 04.04.2020 год. за обект аб. № 0201003021, находящ се в с. Рудник, общ.

Долни чифлик, за която сума е издадена фактура № 0106211903/14.05.2020 год.

В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на потребление. През м. април 2020 год. била уведомена от ответното дружество, че на 04.04.2020 год. служители на ответника са извършили проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта и́ количества електрическа енергия, за което е съставен констативен протокол, а през месец май 2020 год. била уведомена че има задължение в размер на 3279, 72 лева по фактура № 0106211903/14.05.2020 год.

Ищцата твърди, че не дължи на ответника процесната сума, тъй като допълнително начисленото количество ел. енергия не е доставено и съответно не е потребено от обекта и́ на потребление. Твърди се също, че в случая не е ясно дали установените от метрологичната проверка на БИМ количества ел. енергия, натрупани в невизуализиран регистър на електромера (СТИ) са измерени от СТИ след монтажа му на обекта на ищцата, тъй като при монтажа на електромера няма данни какви са показанията му в невизуализираните регистри, а само в активираните за търговски отчет регистри – за дневна и за нощна тарифи. Твърди се също, че липсват и данни откога процесният електромер е започнал да отчита част от енергията в невизуализиран регистър, което обуславя и неприложимостта на нормата на чл.

55 от действащите понастоящем ПИКЕЕ. Наведени са и доводи, че ищцата, в качеството и́ на потребител, не се е съгласявала потребената от обекта и́ ел. енергия да се отчита от невизуализиран регистър, при което и отчет на ел. енергия по такъв регистър (в случая в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет) съставлява нарушение на договора и противоречи на чл. 10 и чл. 11 от ПИКЕЕ и на чл. 120, ал.- 4 от ЗЕ. В евентуалност навежда и възражение за погасяване по давност на вземането, което ответникът претендира от ищцата, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и постановките на ТР № 3/2011 на ОСГК на ВКС на РБ.

Настоява искът и́ да бъде уважен, претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът

„Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва иска. Твърди, че 4 процесната сума се дължи на основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019 год. Навежда, че на 04.04.2020 год. е извършена проверка на средството за измерване, измерващо доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За проверката е съставен констативен протокол, който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. При проверката е констатирано, че в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) има натрупано количество ел. енергия.

Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. Метрологичната експертиза на БИМ е констатирала наличие на преминала ел. енергия от 18 068 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3 (тарифа Т3), при което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е начислено процесното количество ел. енергия за обекта на ищцата, чиято стойност тя дължи на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Оспорва и наведеното възражение за погасяване на вземането на ответното дружество по давност, като счита, че в случая чл. 111, б. „в“ ЗЗД е неприложим, съответно и постановките на ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС на РБ са неприложими. Счита, че давността в случая започва да тече от издаването на фактурата за процесната сума, тъй като едва към този момент вземането на ответника е конкретизирано и е станало ликвидно – установено е по основание и размер.