Решение № 38 от 04.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000603 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №217/16.05.2025г., постановено по търг.д. №311/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на С. Н.

Т., ЕГН **********, от с.*** ******, обл.********, сумата 50 000лв. /25 564,59 евро/, ведно със законна лихва от 08.02.2024г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 22.01.2024г. в с.Бачково, обл.Пловдив, ул.„Александър Стамболийски“ срещу №5, причинено при управление на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№**********, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, както и да й заплати сумата 840лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото 1 пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от 08.02.2024г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 70 000лв. /35 790,43 евро/, ведно със законна лихва до окончателното плащане.

„ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на адвокат Р. И. М., САК, личен номер ***********, адрес на упражняване на дейността - гр.*****, ул. „*** ****” №1, ет.4, сумата 5 580лв.

/2 853,01 евро/ - адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

„ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 930лв. - държавна такса и деловодни разноски по т.д.№311/2024 г. по описа на ОС Пловдив.

С. Н. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК 200299615 сумата 342,86лв. /175,28 евро/ - юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски по съразмерност.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД.

Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 25 000лв. /12 782,30 евро/. /Като е посочено, че е изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва./ Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Като нарушение на материалния закон се сочи разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като са наведени доводи, че определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, несъответстващо на претърпените от ищцата болки и страдания, съответно – несъответстващо на принципите на справедлИ.стта, включително и на практиката на съдилищата по аналогични случаи и конкретната обеществено-икономическа обстановка.

Въведени са доводи, че първоинстанционният съд е надценил търпените от ищцата болки и страдания и е подценил факта, че възстановителният и оздравителният процес е протекъл сравнително бързо. Т.е. – оплакването на жалбоподателя се свежда само до размера на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се отмяна на 2 решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 25 000лв. до присъдените 50 000лв., а евентуално – размерът на обезщетението да бъде намален.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – С. Н. Т.. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва подадената въззивна жалба.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – С. Н. Т.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 50 000лв. до претендираните 70 000лв. Основното оплакване в насрещната въззивна жалба се свежда до доводи, че определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди е занижено, несъобразено с действително претърпените болки и страдания.

Позовава се на решение №3/28.01.2022г., постановено по т.д. №121/2021г. на ВКС, първо т.о. коментирани са депозираните по делото доказателства.

Твърди се, че съдът не е оценил установения по делото факт, че към настоящия момент ищцата все още не е възстановена и изпитва болки, че за дълъг период от време ищцата е спазвала постелен режим и е била зависима от чужди грижи, както и негативното отражение на инцидента и претърпените от него увреждания в психологичен аспект, че не са оценени конкретните икономически условия към момента на инцидента. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид продължителността на възстановителния период, търпените болки при проведените медицински интервенции, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, сегашното състояние на пострадалата и преживените отрицателни емоции. Твърди се, че съдът не е формирал правните си изводи при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и е допуснал съществено процесуално нарушени на чл.235 ал.2, във вр. с чл.12 и чл.236 ал.2 от ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да се уважи изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната 3 въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД. С депозирано писмено становище вх.№283/13.01.2026г. насрещната жалба се оспорва. В това становище се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С въззивната жалба и насрещната ваззивна жалба не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски. От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, като се възразява срещу адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение в обжалваната част.

То е постановено по предявени обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е само искът за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – С. Н. Т., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 22.01.2024г., в с.Бачково, обл.Пловдив, водачът Ц.Т.Ц., при управление на л.а. „Опел Мерива“ с рег.№**********, изгубил контрол над автомобила, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал паркиран в крайпътна отбивка л.а. „Мерцедес 313 ЦДИ“ с рег.№*********. В момента на удара ищцата се качвала в последния автомобил, като възнамерявала да заеме предната дясна седалка и вратата на автомобила била отворена. Позовава се на съставен за произшествието констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и на образувано досъдебно производство. При 4 инцидента са причинени телесни увреждания на ищцата, установени след своевременното й транспортиране и приемане в болнично заведение в гр.Пловдив, описани подробно в исковата молба. Травмите на ищцата са наложили хоспитализирането й в клиника по ортопедия и травматология, където са извършени редица прегледи и изследвания, проведено е медикаментозно лечение, а впоследствие и оперативно такова под обща анестезия, третиращо счупване на долния край на бедрената кост. Наведени са подробно твърдения за негативно отражение на инцидента върху здравето на ищцата и в психоемоционалната й сфера. Въведени са фактически обстоятелства и за извършени разходи по повод лечението, представляващи претърпени имуществени вреди.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел Мерива“ с рег.

№********** – застрахователна полица №****************, валидна от 10.03.2023г. до 10.03.2024г. В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата, на 08.02.2024г., отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но въпреки изтичането на законоустановения срок застрахователят не бил определил и изплатил обезщетение по заявената претенция.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв., както и обезщетение в размер на 840лв. за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка с получените телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.02.2024г. Твърденията и заявените претенции се поддържат и с допълнителната искова молба, като ищцата се е позовала и на разпоредбата на чл.493, ал.2, т.6 от КЗ.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и с отговора на допълнителната искова молба, ответникът – „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве““ АД е оспорил исковите претенции. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.

5

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между протИ.правното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Установено е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 22.01.2024г., неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение; контузия на лявата гръдна половина със счупване на 3-то, 5-то, 7-мо леви ребра и съмнение за счупване на 6-то ляво ребро; хемартроза на лява колянна става; контузия на главата с повърхностна травма на други части от главата /съгласно заключението от комплексната съдебномедицинската и автотехническа експертиза в медицинската й част/. Вредите са причинени, в резултат на протИ.правно поведение на водача на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№********** - Ц.Т.Ц.. Съгласно неоспореното заключение от комплексната експертиза в автотехническата й част, водачът Ц.Т.Ц. е управлявал л.а. „Опел Мерива“ по платното за движение в с.Бачково в посока от юг на север със скорост 45 км/ч. През това време пешеходката С. Н. Т. се е намирала в близост до отворената предна дясна врата на л.а. „Мерцедес 313 ЦДИ“, който е бил спрян в отбивка западно от платното. При преминаване през десен завой на пътя водачът на автомобила „Опел Мерива“ не е отклонил 6 автомобила по направление на завоя и така същият е продължил да се движи направо, при което е напуснал платното за движение от ляво, след което е настъпил удар в предна част на л.а. „Мерцедес“. От удара последният автомобил се е преместил назад и така е ударил пешеходката, която се е намирала до отворената предна дясна врата. От техническа гледна точка причина за произшествието е това, че водачът на л.а. „Опел Мерива“ не е контролирал автомобила, за да премине през десния завой или да спре при насочване към лявата граница на пътното платно – нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20 от ЗДвП. Независимо дали поведението на водача на л.а. „Опел Мерива“ изпълва признаците на деликт, доколкото по делото са налице данни, че поведението му се дължи на здравословни причини, то и с оглед разпоредбата на чл.493, ал.2, т.6 от КЗ, по смисъла на която Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица и в случаите, в които вредите са причинени по време на движение на превозното средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, е налице и не е спорен специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №*******************, валидна от 10.03.2023г. до 10.03.2024г., като не е спорна в настоящето производство и причинна връзка между поведението на водача Ц. и причинената вреда.