Решение № 632 от 14.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Бургас, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501903 по описа за 2021 година

С Решение № 62 от 01.09.2021г., постановено по гр. дело № 354/2021г. по описа на Районен съд – Поморие е изменен размера на издръжката, определена с Решение № 35/14.03.2017г. по гр. дело № 5/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, дължима от Ч. А. П. за детето М. Ч. П., представляван от своята майка и законен представител И. М. А. като е увеличил размера на месечната издръжка от 130 лева на 210 лева. С цитираното решение е осъден Ч. А. П. да заплаща на детето М. Ч. П. чрез неговата майка и законен представител И. М. А. месечна издръжка в размер на 210 лева, считано от 26.05.2021г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, като иска в останалия размер до предявения от 250 лева е отхвърлен.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ч.

А. П., с която се претендира да бъде обезсилено първоинстанционното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в случай, че въззивната инстанция не приеме, че първоинстанционното решение е недопустимо, то да бъде намален размера на 1 издръжката в установения минимум, считано от влизане на съдебното решение в сила. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени от съдилищата относно делата за издръжка по ППВС № 5/1970г. досежно възможността на лицето, което дължи издръжка, което винаги е обективно и конкретно, определя се от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице, както и относно целта на издръжката да се осигурява условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно.

В жалбата се посочва, че така определения размер на присъдената издръжка е непосилен за въззивника - първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че родителите на детето са трудово ангажирани, но доходите им от труд не са високи. По делото не са установени специални нужди, свързани със здравословното състояние на детето или изключителни възможности, определящи завишен размер на издръжката.

В съдебно заседание въззивната страна – Ч. А. П. не се явява, не се представлява и не изразява конкретно становище по основателността на своята жалба.

Ответната страна по въззивната жалба – М. Ч. П. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител – И. М. А. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

В съдебно заседание законният представител на малолетното дете не се явява, не се представлява и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба. Чрез своя процесуален представител депозира по делото писмено становище, в което сочи, че оспорва въззивната жалба, претендира атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира да й бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

Ответната страна по въззивната жалба – Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства 2 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от М. Ч. П. – малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител – И. М. А., с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде изменена заплащаната до този момент издръжка на малолетното дете от неговия баща – Ч. А. П. от сума в размер на 130 лева на сума в размер от 250 лева, считано от датата на предявяването на иска – 17.12.2019г. В исковата молба се посочва, че е изминал значителен период от време, изменени са социално-икономическите и инфлационни отношения в страната. В исковата молба се посочва, че нуждите на детето са нараснали и за неговото отглеждане и осигуряване на добър жизнен стандарт, обучение и битови потребности е необходима сума, значително по-голяма от присъдената издръжка. В исковата молба се посочва, че детето рядко боледува и няма сериозни здравословни проблеми, но въпреки това средно месечно разходите за покриване на леки здравословни проблеми възлизат на около 100 лева, а има и по-големи социално развлекателни и училищни разходи – посещения на платени занимания по ***, *** и ***, налага се закупуването на учебници и учебни помагала.

Ответната страна по предявения иск – Ч. А. П. депозира по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, в който посочва, че действително от определянето на последния размер на дължимата издръжка са изминали * години.и през този период е променен размера на минималната работна заплата, което означава, че минималният размер на издръжка за едно дете за 2021г. е 162, 50 лева. В отговора на исковата молба се посоча, че Ч.П. е в трудово правоотношение и получава нетно възнаграждение около 600 лева на месец, живее под наем и заплаща ежемесечен наем в размер на 200 лева, страда от високо кръвно налягане и се нуждае от ежемесечно закупуване на лекарства. В отговора се посочва, че ответника е в състояние да заплаща ежемесечна издръжка на своето дете чрез неговата майка и законен представител в размер на 165 лева, считано от влизане на съдебното решение в сила.

За да уважи претенцията на малолетния ищец, първоинстанционният съд е съобразил, че трудоспособната възраст на бащата обуславя възможността на родителя да реализира доходи, чрез които да поеме както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на 3 детето. Съдът е приел, че ответника П. е в състояние да реализира доходи около средните за страната и достатъчни за издръжката на малолетното му дете. Първоинстанционният съд е приел, че за задоволяване потребностите на детето М.П. е необходима обща издръжка в размер на 400 лева, от която сума Ч.П. ще следва да заплаща сумата от 210 лева месечно, считано от 26.05.2021г. – датата на предявяване на настоящата претенция, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, върху която ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и възпитание на детето. Изрично съдът приема, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата. Следва да се отбележи, че са неоснователни наведените от страна на въззивника твърдения за допуснати съществени нарушения от страна на първоинстанционния съд поради обстоятелството, че на Ч.П. не е изпратена подписана искова молба.

Безспорно е, че исковата молба, депозирана пред съда е подписана от страна на законния представител на малолетното дете – ищец в настоящото производство и обстоятелството, че съдът е изпратил искова молба, на която не е положен подпис от ищцовата страна на ответника не влияе върху редовността на воденото производство и не може да повлияе и на постановеното първоинстанционно решение.

По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

По делото не се спори, а и видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от 27.07.2012г., изд. от Община Пловдив е видно, че детето М. Ч. П. е роден на 25.07.2012г. в гр. П. от майка – И.М. Д. и от баща – Ч. А. П. и е съставен Акт за раждане № * от 27.07.2012г. от Община Пловдив. По делото не се спори и относно обстоятелството, че понастоящем Д. П. А. е навършил * години. По делото е безспорно установено, че за учебната 2020/2021г. е бил ученик във * клас на Основно училище „Х. Б.“ – 4

П., налице са данни за посещения на извънкласни занятия, както и данни за проблеми със зрението на детето, тъй като са му предписани диоптрични очила.

По делото не се спори, че въз основа на влязло в законна сила Решение № 35/14.03.2017г., постановено по гр. дело № 5/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, изменено с Решение № І-59/21.06.2017г., постановено по въззивно гр. дело № 35/14.03.2017г., постановено по въззивно гр. дело № 721/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас - бащата – Ч. А. П. е осъден да заплаща издръжка в полза на своето дете М. Ч. П. чрез неговата майка и законен представител И. М. А. в размер на 130 лева месечно до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.

По делото се установява, че майката на малолетното дете – М. – И.А. има и друго малолетно дете – Б. Р. А., родено на ***г. в гр. П., което понастоящем е на * години. По делото не се спори, че понастоящем тя е встъпила в граждански брак с Р. Я. А. и двамата живеят в гр. П. в собствено жилище на Р. А. ведно със своето малолетно дете – Б. и синът на И.А. – М..

По делото се установява, че трудовото правоотношение на майката – И.А. е прекратено на 10.05.2021г. и няма последващи данни, от които да се направи извод за нейната трудова заетост. В представения по делото социален доклад се посочва, че майката е напуснала своята работа, за да се грижи за децата си.

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на детето М. – Ч. А. П. се е установил да живее и работи в гр. П., занимава се с разносна търговия, като видно от представеното Удостоверение № * от 24.06.2021г., изд. от „Лозана“ ЕООД той получава нетно месечно възнаграждение в размер на около 600 лева. В изготвения социален доклад се съдържат данни, че бащата живее под наем в гр. П.. По делото няма данни бащата на детето да реализира други доходи, както и няма данни да има и други задължения, както и други задължения за заплащане на издръжка.

На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили 5 пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

На основание чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Безспорно е, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал. 1 от СК. Необходимо е да се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните нужди, които се преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословно състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на техните потребности. Именно по тези причини родителите са длъжни да осигуряват съответната част от необходимата за децата си издръжка, съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.