Решение № 108 от 01.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Милена Б. Рангелова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600269 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 18/11.03.2025г., постановена по НОХД № 2348/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият С. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 22.10.2015г. в гр.Хисаря, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Канго”, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение - чл.116, пр.последно и чл.119, ал.1, пр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Т. Д., настъпила на 24.10.2015г., като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.6 и последно, б.„б”, пр.1 вр. ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 6361,11 лв., както и по 3000 лв. за повереник на частните обвинители М. К. Н. и Т. К. Д..

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Св.З., защитник на подсъдимия Н., с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да се признае за невинен и оправдае по възведеното обвинение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, наложеното наказание справедливо, поради което трябва да се потвърди.

Частните обвинители М. К. Н. и Т. К. Д. не се явиха и не упражниха лично правото си на защита. Чрез техния повереник адв.Д.П. пледират за неоснователност на жалбата и потвърждаване на присъдата. Претендират и разноски.

Частните обвинители К. Т. Д. и Г. М. Н. контролирания съдебен акт. искат да се потвърди

Подсъдимият Н. и неговите защитници адв.Св.З. и адв.О.Т. настояват за постановяване на присъда, с която техният подзащитен да се признае за невинен, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Излагат съображения в подкрепа на виждането си.

Подсъдимият Н. желае да бъде оправдан, тъй като не се чувства виновен за пътнотранспортното произшествие.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

2

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Н. е роден на *** в гр.В., област П.. Живее в гр.Х., област Пловдив. Той е българин, български гражданин. Със средно образование е. Семеен. Управител е на „Н.” ЕООД. Не е осъждан.

Правоспособен водач е на МПС, считано от 1985г., категории В, А, М, АМ /т.1, л.75-76, т.5, л.47-49 от досъдебното производство/. Наказван е като такъв по административен ред с пет наказателни постановления преди инкриминираната дата и едно след нея, както и с четири фиша, един от които преди деянието.

Пострадалият К.Д., роден на ***., живеел в гр.Х., ул.„***” № **, ет.*.

На 22.10.2015г. излязъл от дома си и се отправил пеша към магазина за хранителни стоки „При Станчо”. Времето било облачно, с превалявания на слаб дъжд, поради което носел чадър. Търговският обект, към който се насочил, се намирал от южната страна на бул.„Христо Ботев”, който трябвало да пресече. В тази част булевардът бил разположен в посока изток-запад.

Представлявал едно пътно платно, с по една лента за движение във всяка посока, покрит с гладко асфалтово покритие и без видима надлъжна пътна маркировка.

Същият ден, 22.10.2015г., след 11,30 часа, подсъдимият се движел с управлявания от него лек автомобил „Рено-Канго”, с peг. № РВ ***, по северното платно на бул.„Христо Ботев” /пътя Карлово-Хисаря/, в посока от изток на запад, като наближил кръстовището с ул.„Йордан Йовков”.

Пострадалото лице достигнало бул.„Христо Ботев”, до Т-образното кръстовище на същия с ул.„Йордан Йовков”, и решило да пресече булеварда на пешеходната пътека, навлизайки в кръстовището от северната му част - от дясно на ляво по посока на движение на автомобила на подсъдимия Н..

Пешеходната пътека се намирала в западната част на горепосоченото кръстовището и била втората /западната/ такава, до кафене „Бачи” в гр.Хисаря.

Възрастният мъж навлязъл в кръстовището от северната му част и тръгнал по западната пешеходна пътека. В този момент лекият автомобил, управляван от подсъдимия, който се движел със скорост 22 км/час, с предния 3 капак ударил К. Д., който се намирал на втората /западната/ пешеходна пътека на бул.„Христо Ботев” /пътя Карлово-Хисаря/, преди кафене „Бачи” в гр.Хисаря, в северната й част. Първоначалният контакт бил в лявата подбедрица, отстрани на ниво 37 см, като на мястото на удара се образувал малък джоб с размачкани тъкани и кръв. При това тялото на пострадалото лице продължило падането си върху предния капак и се ударило в него, вследствие на което получило увреждания /от предния капак/ в областта на лявото бедро, отстрани на ниво 65 см /кръвонасядане/, в лявата тазобедрена област на ниво 80-100 см, при което му били причинени кръвонасядане и подкожно кръвонасядане, разчленяване на лявата кръстцова става и хематом около левия бъбрек. При същия удар с предния капак на колата тялото на пешеходеца претърпяло и удар в лявата предна част на гръдния кош, при което се получили счупвания на ребрата от притискане между предния капак и предмет /чадър/бастун и/или ръка/ и контузия на сърцето. Тъй като скоростта на превозното средство била ниска, главата на възрастния мъж не попаднала върху предното стъкло. Било му причинено и охлузване на десния глезен от вътрешната страна. След това К. Д. бил отхвърлен напред спрямо движението на автомобила, който в този момент спрял. Тялото на пострадалото лице паднало върху пътната настилка, като главата му контактувала с терена в областта на дясната тилна област на ниво над тилната върга. Преди настъпване на удара видимостта на водача на МПС - подсъдимия Н., предвид равния и открит терен, не била ограничена и същият имал възможност да възприеме пешеходеца преди пресичането му на пешеходната пътека, на разстояние около 12,17 м преди мястото на удара.

След като подсъдимият спрял колата, на мястото спрели и други автомобили, неустановени в хода на разследването. С помощта на техните водачи подсъдимият Н. вдигнал възрастния мъж и го настанил в автомобила си, като не запазил местопроизшествието. След това го закарал в поликлиниката за преглед. По това време там на работа бил доктор С. И., починал на 23.11.2023г., който познавал и двамата. В здравното заведение подсъдимият не споменал, че настъпило пътнотранспортно произшествие и, че К. Д. пострадал в него. Лекарят С. И. прегледал последния и установил, че той бил адекватен и контактен, ориентиран за място и време. Пострадалото лице съобщило, че изпитва болки в областта на таза. При прегледа д-р С. И. не констатирал данни за счупване в посочената от пациента област. Предписал 4 му медикаменти и го насочил към домашно лечение, въпреки че по време на прегледа възрастният мъж му съобщил, че някаква кола го „бутнала”.

В издадения амбулаторен лист № 5677/22.10.2015г. /т.3, л.158 от досъдебното производство/ на пациента д-р С. И. вписал за анамнеза следното:„Пациентът съобщава, че бил бутнат от някаква кола, вследствие на което паднал на земята и се ударил в обл. на таза. В момента се оплаква от болки в таза в ляво”, а като основна диагноза „КОНТУЗИЯ НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА ГЪРБА И ТАЗА”.

Подсъдимият Н. изчакал извършването на горния преглед и откарал К.

Д. до жилището му, където били посрещнати от съпругата на последния - П.

Д., починала на 13.10.2016г. След като помогнал на пострадалото лице да се прибере, подсъдимият напуснал дома му. Възрастният мъж съобщил на съпругата си, че човекът, който го докарал, бил този, които го блъснал и след това го отвел при доктор С. И.. Предвид на това, П. Д. веднага се обадила на съседа си, свидетеля П. П., бивш фелдшер, и го помолила да види съпруга й.

Свидетелят П. П. се отзовал, но след като разбрал, че К. Д. бил прегледан от лекар и му били изписани лекарства, не предприел никакви действия.

Пострадалото лице му заявило, че го била ударила една кола и го закарала до поликлиниката.

П. Д. се обадила и на внука си, свидетеля К. Д., и споделила за случилото се. Последният знаел, че баба му страда от деменция и трудно я разбирал, но успял да чуе, че някакъв човек докарал дядо му вкъщи, като преди това го водил на преглед при доктор С. И.. Свидетелят К. Д. телефонирал на баща си, свидетеля Т. Д., който живеел в гр.София, и му казал, че дядо му не бил добре, след което провел повторен разговор с баба си. В хода му разбрал повече подробности, а именно, че дядо му пострадал при пътнотранспортно произшествие и човекът, който го довел до дома им, го бил блъснал. Свидетелят К. Д. предал и това на баща си.

На 23.10.2015г. свидетелят Т. Д. пристигнал в гр.Хисаря и установил, че баща му е в много тежко здравословно състояние. Веднага се обадил на ЦСМП гр.Пловдив. На място пристигнал медицински екип, който откарал К.

Д. в Окръжна болница гр.Пловдив. Свидетелят Т. Д. се свързал и с РУ на МВР гр.Хисаря и разбрал, че при тях не бил постъпвал сигнал за настъпило на 22.10.2015г. пътнотранспортно произшествие.

5

Въпреки оказаната медицинска помощ, на 24.10.2015г. пострадалото лице починало в болничното заведение.

В деня след смъртта му, подсъдимият Н. посетил дома му. Видял се със свидетеля Т. Д. и поднесъл своите съболезнования. Обяснил, че докато шофирал, забелязал възрастния мъж, паднал на улицата. П. Д., виждайки подсъдимия, споделила със сина си, че дошлият докарал мъжа й, както и че той й казал, че това е човекът, който го блъснал.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 6/2015г. /т.1, л.79-84 от досъдебното производство/ се установява, че при огледа и аутопсията на К. Т. Д. са констатирани: охлузване на главата, оток на мозъка, контузия на сърцето, счупване на V, VI и VII ребра вляво по две линии, на VIII ребро вляво по една линия с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, разчленяване на лявата кръстно-хълбочна става с кръвонасядане в мястото на разчленяване, кръвоизлив зад коремницата вляво, контузия на левия бъбрек и мастната му капсула, кръвонасядания по кожата в меките тъкани на лявото бедро, кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузване на десния глезен; дренаж на коремната стена, състояние след реанимация; стар върхов инфаркт на сърцето, умерено изразена генерализирана атеросклероза.

Смъртта е настъпила вследствие контузия на сърцето, довела до ритъмни и проводни нарушения, и спиране на сърдечната дейност. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по механизма на блъскане на пешеходец от МПС. Смъртта била неизбежна по причина и последица от измененията в сърцето, вследствие на претърпяната травма.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 55/2016г. /т.1, л.88-99 от досъдебното производство/ при огледа и аутопсията на К. Т. Д. е установено: охлузване на главата, оток на мозъка, контузия на сърцето, счупване на V, VI и VII ребра вляво по две линии, на VIII ребро вляво по една линия с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, разчленяване на лявата кръстно-хълбочна става с кръвонасядане в мястото на разчленяване, кръвоизлив зад коремницата вляво, контузия на левия бъбрек и мастната му капсула, кръвонасядания по кожата в меките тъкани на лявото бедро, кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузване на десния глезен; дренаж на коремната стена, състояние след реанимация; стар върхов инфаркт 6 на сърцето, умерено изразена генерализирана атеросклероза. Смъртта е настъпила в резултат от контузия на сърцето, довела до срив на сърдечната дейност. Този извод е аргументиран, не само от аутопсионната находка, но и от клиничната картина, с характерно /дори класическо/ протичане за травма на сърцето /устойчива хипотония, брадикардия, промени в съзнанието и смърт в ІІІ денонощие/. Причинно-следствената връзка между претърпяната високо енергийна травма и контузията на сърцето се доказва от рязката промяна в общото състояние на пострадалото лице, типичното клинично протичане и типичната аутопсионна находка. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и е възможно да са получени по механизма на блъскане на пешеходец от МПС. Разположението на уврежданията в три анатомични повърхности изключва вероятността те да са получени при еднократно падане от собствен ръст, а сочи на данни в полза на високо енергийна травма, каквато е автозлополука по механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил.