Определение № 16854 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16854 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов като разгледа докладваното от Любомир Луканов Частно гражданско дело № 20251100109752 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с вх. № 101967/01.09.2025 г., допълнена с молба вх. № 102208/02.09.2025 г., по описа на Софийски градски съд, подадена от Ц.

А. С., с която се иска издаването на съдебно удостоверение, че обичайното местопребиваване на малолетното дете А.С. С.а, родено на ********г., е в Република България.

Съдът приема, че молбата е недопустима и производството по делото следва се прекрати.

Гражданският процесуален кодекс, нито друг вътрешен нормативен акт, не дават правна уредба за издаването от съд на удостоверение за обичайно местопребиваване на дете. Издаването на искания удостоверителен документ не може да се извлече от съдържанието на разпоредбата на чл. 622 от ГПК, която касае признаването на чуждестранни решения по съдебен ред, но не урежда ред за документирането на правно-релевантни факти. Удостоверяването на това обстоятелство не е уредено и в приложимото право на Европейския съюз, в частност Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета. Посоченото в молбата удостоверение по приложение I X от цитирания регламент удостоверява постановяването на „автентични актове“ или сключването на споразумения по смисъла на т. 2 и т. 3 от чл. 2 на регламента и съдържа най-обща информация за съдържанието им, което в случая е неприложимо.

Наред с изложеното, обичайното местопребиваване на дете не е част от гражданската регистрация на физическите лица, нито законът предвижда, че този факт следва да бъде удостоверен от съда с документ, съставен по надлежен ред, поради което не намира приложение редът на чл. 534 от ГПК.

По същество с разглежданата молба се иска установяване по съдебен ред на факта на обичайното местопребиваване на дете, чиито родител е молителя.

Възникването на факта на обичайното местопребиваване на детето се изследва инцидентно в съдебни производства с предмет упражняването родителските права и свързаните с това въпроси, както и в производството по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Като факт с правно 1 значение той не може да бъде установяван със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, тъй като за съществуването му законодателя не е предвидил предявяването на нарочен иск – арг. от чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК. Дори да се приеме, че крайните изводи на съда за обичайното местопребиваване на детето имат в някаква степен обвързваща или доказателствена сила, тя следва да се обсъжда в контекста на съдебно производство, в което този въпрос е от правно значение за разрешаване на спора, с който е сезиран съда. Възникването на соченото обстоятелство не може да бъде изследвано самостоятелно от съда. По аналогична причина не могат да бъдат обсъждани представените от молителя доказателства относно настоящото обичайното местопребиваване на детето А.С. С.а. При възникнал спор, молителят има възможност да се позове на изводите на съда за обичайното местопребиваване на детето, чрез представяне на съдебен акт, респ. официален препис от него, в който е изследван този въпрос.

На следващо място обичайното местопребиваване не може да бъде константно, респ. то подлежи на промяна. В правната уредба на Република България е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“ с разпоредбата на чл.

48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), където е прието, че по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат съобразени специално обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая самоцелно се иска да се определи обичайното местопребиваване на детето А.С.

С.а, родено на ********г., без да се води съдебно производство в което обичайното местопребиваване на детето към 01.09.2025г. да има правно значение.

Предвид изложеното, доколкото в приложимото национално и наднационално законодателство не е предвидено издаването на съдебно удостоверение за обичайно местопребивававане на дете, молбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 540 от ГПК, Софийски градски съд, V-ти брачен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 101967/01.09.2025 г., допълнена с молба вх. № 102208/02.09.2025 г., по описа на Софийски градски съд, подадена от Ц. А. С., ЕГН **********, с която се иска издаването на съдебно удостоверение, че обичайното местопребиваване на детето А.С. С.а, ЕГН **********, родено на ********г., е в Република България, като НЕДОПУСТИМА;

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 9752/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен състав.

2

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - София, в едноседмичен срок от връчване препис на молителя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3