Определение № 454 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901577 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, срещу решение № 513/23.04.2025 г. по в.гр.д. № 2899/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 5039/02.09.2024 г. по гр.д. № 337/2023 г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав, е осъден настоящият касатор да заплати на Р. Ж. В., действаща лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д., на основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.06.2022 г. в гр. София, причинено виновно от водача на лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Санта Фе”, рег. № СВ1299ВМ, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до окончателното плащане.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.

Поддържа се, че въззивният състав е приел за установени факти, които не са доказани по пътя на пълно и главно доказване. Формирал е фактическите си изводи чрез превратно тълкуване на експертизата и останалите събрани по делото доказателства, въз основа на което неправилно е счел наличието на всички елементи от обективната страна на деликта, което е довело до неправилно приложение на материалния закон – чл. 45 ЗЗД. Подчертава се, че в случая представеният по делото констативен протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице – неочевидец на процесното произшествие, не съдържа конкретни и достатъчни данни относно механизма на инцидента, а само констатира факт на участие на автомобила и ищцата пешеходец на определеното място и време. Същият не се ползва с материална доказателствена сила относно самия механизъм на настъпване на ПТП.

1

Изтъква се, че по делото е налице превес на доказателствата, които изключват съприкосновението между автомобила и пострадалата, съответно отговорността на водача. От показанията на свидетеля Томов – водач на процесното МПС, не се установява наличие на контакт между същото и пострадалата, нито наличие на повреди по автомобила. Това е потвърдено и в заключението на изслушаната по делото САТЕ. Според вещото лице Гатев, изготвило СМЕ, не се установява механизъм на травматизъм, който в достатъчна степен на вероятност да сочи на удар между лекия автомобил и пешеходеца. Напротив, описаните увреждания (фрактури на глезена) биха могли да бъдат резултат и от други механизми, като подхлъзване или стъпване накриво, при което кинетичната енергия се генерира от самото движение на пострадалата. Показанията на свидетелката Георгиева са вътрешно противоречиви и неподкрепени от експертното заключение на САТЕ, според което описваният от нея механизъм (удар отзад, “изхвърляне на пострадалата”) би довел до видими повреди по автомобила, каквито не са установени. По тези доводи се подчертава, че в случая не се доказват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта - конкретния механизъм на ПТП, противоправното поведение на водача и причинната връзка между неговото поведение и уврежданията на ищцата, поради което не може да се приеме за настъпила отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения осъдителен иск за обезвреда на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и присъждане на направените по делото разноски. Заявява се възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

При гореизложените аргументи се претендира допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “Следва ли въззивният съд, при постановяване на решението си по чл. 235 ГПК, да изложи ясен, пълен и непротиворечив анализ на всички събрани по делото доказателства, като съобрази тяхната относителна доказателствена сила и като не допуска превратно тълкуване или изопачаване на писмените доказателства и заключенията на съдебните експертизи и на гласните доказателства, когато се установява при условията на пълно и главно доказване фактическият състав на твърдяно ПТП и причинната връзка между него и неимуществените вреди предмет на иска?”, като се твърди, че въззивният съдебен акт е постановен в отклонение от казуалната практика на касацията, намерила израз в решение № 72/12.03.2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 95/21.07.2016 г. по т.д.

№ 1280/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 229/07.12.2016 г. по гр.д. № 2268/2016 г. на ВКС, IV г.о.

От касатора се релевира и наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на касационната инстанция - т. 2 от ППВС № 7/1959 г., без да се поставя конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация - Р. Ж. В., 2 действаща лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д., е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационна проверка и подадената жалба. Развиват се доводи по съществото на спора. Иска се присъждане на разноските по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от Р. Ж. В. против ответника ЗД “БУЛ ИНС” АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.06.2022 г. в гр. София, причинено от водача на лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Санта Фе”, рег. № СВ1299ВМ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Недоволна от решението на първата инстанция, с което исковете са изцяло отхвърлени, е останала ищцата, която го е обжалвала в цялост пред въззивната инстанция. За да потвърди и отмени частично първоинстанционния съдебен акт, апелативният съд е приел, че не се спори между страните, а и се установи от ангажираните по делото доказателства, че в периода 10.12.2021 г. – 09.12.2022 г. гражданската отговорност на водача на гореописания лек автомобил е застрахована при ответника по имуществена застраховка “Гражданска отговорност”. Като спорен е отделил въпроса дали получените от ищцата на 30.06.2022 г. травматични увреждания са резултат от настъпило ПТП с участието на горепосоченото МПС. В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-329/30.06.2022 г., който е обсъден от решаващия състав наред с останалите събрани по делото доказателства. Въз основа на заключенията на авто-техническата експертиза – основна и допълнителна, въззивният състав е приел, че описаният механизъм на ПТП в съставения протокол съвпада със заключението на вещото лице Другански – при движение на лекия автомобил, управляван от Райчо Христов Томов, в гр.

София, кв. “Филиповци”, по ул. “Трети март”, с посока от ул. “Люлин” към Околовръстен път и скорост от около 20 км/ч, когато автомобилът се е намирал на около 23 м от мястото на удара, пешеходецът Р. Ж. В. е предприела пресичане на пътното платно на ул. “Трети март” с посока от ляво надясно, считано по посоката на движение на автомобила, след пресичане на траекториите на движение на автомобила и пешеходеца настъпва удар между тях с инициален контакт за автомобила в предната дясна част, а за пешеходеца – в областта на долни крайници, като левият крак е бил опорен. Най-вероятно водачът преди удара е предприел маневра за намаляване на скоростта и след удара автомобилът се е установил в покой в района на пътното платно. При 3 тези данни и след извършена преценка по чл. 172 ГПК въззивният съд е преценил като некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства показанията на водача Райчо Томов в тази част. Обосновал е този извод с неоспореното от страните заключение на изслушаната съдебномедицинска експертиза, според което травмата на ищцата е причинена индиректно от значително по сила травматично въздействие по механизъм на рязко странично огъване на стъпалото в глезенната става, като този механизъм на получаване на травмата при ПТП от пешеходец е напълно възможен и често срещан. Отчел е и поясненията на вещото лице медик, че травмата се дължи на въздействие със значителна кинетична енергия на лекия автомобил върху пострадалата и настъпило рязко нарушаване на равновесието й, когато травмираният ляв крак е бил опорен, стъпил на терена, като се предполага значително по-висока кинетична енергия, предвид обстоятелството, че т я е дете с голяма еластичност на костите. Това е дало аргумент на съда да отхвърли възражението на ответника по жалбата, че инцидентът е настъпил в резултат неравност на пътя и стъпване накриво от ищцата, доколкото при такъв механизъм на увреждане липсва необходимата за получаване на процесната травма значителна кинетична енергия. Въззивният съд е съобразил и посоченото при снемане анамнезата на ищцата, че е пострадала при ПТП, както и казаното в същия смисъл от майката на ищцата на свидетелката Славка Манчева. Посочил е, че макар показанията на свидетелката Юлиана Георгиева да са вътрешно противоречиви и в разрез с останалите събрани доказателства, като не допринасят за изясняване на точния механизъм на ПТП, същата е възприела наличието на удар между автомобила и пострадалата. Счел е за неоснователно и възражението на ответника, че поради липсата на следи по автомобила не е осъществен удар между ищцата и лекия автомобил, с аргументи, че при скорост около 5 км/ч към момента на инцидента и съприкосновението на автомобила с дете, което е паднало напред, а не върху МПС, не би могло да се очаква наличие то на такива в резултат на удара.

По тези съображения въззивната инстанция е намерила, че при съвкупния анализ на всички ангажирани по делото доказателства се налага изводът, че на 30.06.2022 г. е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие, при което ищцата е получила травматични увреждания. Ударът е бил предотвратим за водача, който е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на аварийно спиране, което не е сторил. Деянието е противоправно, тъй като водачът на процесния лек автомобил не е изпълнил задължението си, произтичащо от нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Намалил е скоростта, но при възникналата опасност за движението не е предприел аварийно спиране, за да предотврати настъпване на удара. Доколкото не е оборена и предвидената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, въззивният състав е намерил за установени предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на виновния водач, който е покрита от ответника, който дължи заплащането на 4 застрахователно обезщетение на пострадалото лице за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

По отношение на размера на обезвредата по чл. 52 ЗЗД решаващият състав е съобразил получените от ищцата в резултат на процесното ПТП тежки травматични увреждания – счупване на глезенната става на глезенните израстъци на големия и малкия пищял на лява подбедрица, наложили оказване на спешна медицинска помощ и провеждане на оперативно лечение.

Травмата е довела до трайно затруднение н а движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Непосредствено след получаване на увреждането ищцата е изпитвала силни, остри болки, засилващи се при всяко движение на крака до невъзможност за движение и стъпване върху него, което наложило ползването на мощно обезболяващо лечение. Увреденият крайник е бил имобилизиран в продължение на 2-3 месеца, през който период придвижването на ищцата е било затруднено, което е създавало значителни неудобства и ежедневен дискомфорт. Продължителен е възстановителният период – 3-4 месеца, през който пострадалата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневното обслужване и функциониране, придвижвала се е с помощни средства. След приключването му в продължение на месеци ищцата е изпитвала слабост на засегнатия крайник, болка, която се засилва при натоварване и колебания във времето. Проведена е и втора оперативна интервенция за премахване на остеосинтезните елементи, след която отново са търпени болки и страдания в период от 2-3 седмици, които са налагали медикаментозно обезболяване. Съобразявайки получените от пострадалата тежки травматични увреждания, извършените две оперативни интервенции, продължителния лечебен и възстановителен период, значителните затруднения и неудобства в ежедневието и придвижването, възрастта на ищцата към момента на инцидента – 13 години, към с ъ щ и я момент конкретната икономическа обстановка, установените застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивият съд е определил по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лева.