Решение № 4407 от 22.04.2025, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1739/2024
- Вид
- Решение № 4407
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Васил Пеловски
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- ал. 1 на същия член · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4407
Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20247050701739 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Д. С. П., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. Г. А., против Заповед №320/02.07.2024г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна.
Жалбоподателката твърди, че издадената Заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган. В условията на евентуалност сочи, че жалбата е неправилна и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че заповедта не съдържа фактически и правни основания. Сочи, че административният орган следва единствено и само да завери молбата-декларация в частта на посочените трима свидетели, указани от жалбоподателката, които ще бъдат разпитани в нотариалното производство. Доколкото свидетелските показания са необходими на нотариуса, който следва да бъде убеден в основателността на искането, същите макар и част от административната услуга по заверка на молбата-декларация, имат значение единствено за охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по арг. от чл. 587, ал. 3 ГПК. Твърди, че целта на извършваната от кмета на общината заверка е като орган на местното самоуправление да удостовери, че посочените като свидетели лица са правилно индивидуализирани и могат да бъдат разпитани от нотариуса. Отправя молба за отмяна на издадената заповед като нищожна, а в условията на евентуалност като незаконосъобразна и връщане на преписката на административния орган за извършване на поисканата административна услуга в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Ответната страна - Кметът на район „Приморски“ при Община - Варна, чрез главен юрисконсулт В. М. и старши юрисконсулт Х. П., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор с.д. 2607/13.02.2025г. гл. юрисконсулт В.М. оспорва релевираното възражение в жалбата относно задължението на кмета единствено да индивидуализира посочените трима свидетели, като завери молбата-декларация в тази част. Изтъква, че съобразно принципа на служебното начало и в изпълнение на чл. 35 АПК кметът на района, след като не е получил от жалбоподателката името на свидетел-съсед на процесния имот е определил такъв, който живее целогодишно в местността и може да изложи ежедневните си впечатления пред нотариуса в бъдещата обстоятелствена проверка. Моли за отхвърляне на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по заявление на Д. С. П. с рег.№ АУ041373ПР/24.04.2024г., с което е поискано извършването на заверка на данните на свидетелите, посочени в двата броя оригинали на молбата-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор ***, с площ от 1594 кв.м., находящ се в гр. Варна, [жк]. Към заявлението били приложени 2 бр. молби-декларации с приложения – удостоверение рег. № АУ108693ВН-009ВН/04.04.2024г. на Кмета на Община-Варна, удостоверение рег. № МД-Т23009445ВН/02.11.2023г. на Дирекция „Местни данъци“, скица на поземлен имот №15-873404-14.08.2023г., удостоверение №ОП-24-9400-203/1/12.04.2024г. на областен управител на Област Варна, адвокатско пълномощно.
Видно от Протокол от 10.05.2024г. Директорът на АТО „Виница“ е провел телефонен разговор с пълномощника на жалбоподателката адв. Г. А., от която е поискал предоставянето на поне един свидетел, който е съсед на процесния имот, каквото е препоръчителното изискване на чл. 587, ал. 2 ГПК. Адв. А. е заявила, че ще уведоми клиентката си и ще се опитат да предоставят данни на свидетел-съсед за заверка на молбата-декларация.
На 02.07.2024г. вр. и.д. Кмет на район „Приморски“ при Община Варна е издал оспорената в настоящото производство Заповед №320, с която е определил като свидетели лицата: М. С. Н., И. И. Д. и Г. Е. Т.. Като мотиви в Заповедта е посочено, че поради отказ от страна на заявителката да посочи поне един свидетел – съсед на процесния имот, като трети свидетел се определя Г. Е. Т. – собственик на съседен имот *** и имаща непосредствено впечатление относно процесния имот. Определените свидетели М. С. Н. и И. И. Д. са указани от заявителката Д. С. П.. Заповедта е връчена по пощата на адв. Г. А. на 23.07.2024г.
На 25.07.2024г. е подадена жалба рег. №АУ041373ПР-005ПР срещу издадената Заповед.
С Определение от 02.10.2024г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. П. срещу Заповед №320 от 02.07.2024г. на в.и.д. Кмет на район „Приморски“ при Община – Варна и производството по адм. дело №1739/2024г. по описа на АС-Варна е прекратено. Определението е отменено с Определение № 244/10.01.2025 г. по адм. дело № 11258/2024г. на ВАС, Трето отделение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Според касационната инстанция не може да се приеме, че с издаване на заповедта, с която се определят тримата свидетели, административната услуга вече е извършена – от една страна, а от друга, че действителният предмет на обжалване е оспорване съдържанието на документ, което се осъществява само пред по-горестоящия административен орган по реда на чл. 81, ал. 2 АПК, но не и пред съд. Заповед №320/02.07.2024г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна съставлява волеизявление на административен орган, направено при осъществяване на административна дейност, с което по същество се накърняват права и законни интереси на заявителката, поискала заверка на молбата – декларация, доколкото със заповедта не се определят свидетелите, така както са посочени от нея, а един от тях е заменен с трето, непосочено в молбата-декларация лице. По горните съображения ВАС приема, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 АПК и съставлява подлежащ на обжалване пред съд административен акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. От гореизложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателката административна услуга – за заверката на данните на свидетелите по извършване на обстоятелствената проверка, посочени в молбата-декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл. 587, ал. 2 ГПК, поради което заверката от кмета на района на молбата-декларация по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
В конкретния случай заявлението за заверка на данните на свидетелите по извършване на обстоятелствената проверка е подадено на 24.04.2024г., като оспорената в настоящото производство Заповед е издадена на 02.07.2024г. и връчена на представителя на жалбоподателката на 23.07.2024г. В Заповедта е посочен 14-дневен срок за обжалването й пред Административен съд – Варна, в рамките на който - на 25.07.2024г. е подадена и жалбата пред настоящата инстанция.
Въпросът по допустимостта на оспорването е разрешен с Определение № 244/10.01.2025 г. по адм. дело № 11258/2024 г. на ВАС, Трето отделение.
С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване акт и в указания от чл. 149, ал. 1 АПК четиринадесетдневен срок от съобщаването му, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 145, ал. 1 АПК, от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.
В конкретния случай се оспорва Заповед за определяне на трима свидетели, в която вр. и.д. Кмет на Район „Приморски“ при Община Варна е заменил третия от посочените от жалбоподателката свидетели с друг по своя преценка. С оглед мотивите в Определение № 244/10.01.2025 г. по адм. дело № 11258/2024г. на ВАС, Трето отделение, съдът намира, че е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, доколкото Заповедта съдържа изрично властническо волеизявление на административен орган, с което по същество се отказва на адресата му издаването на документ от значение за признаване и упражняване на права, тъй като със заповедта не се определят свидетелите, така както са посочени от жалбоподателката, а един от тях е заменен с трето, непосочено в молбата-декларация лице. Този извод следва от факта, че актът е издаден по повод депозирано от жалбоподателката заявление, съдържащо искане за заверка на данните на свидетелите по извършване на обстоятелствена проверка, като административният орган по същество с оспорения акт е подменил волята на последната като е заменил един от свидетелите с трето лице по своя преценка. По този начин, Заповедта се явява изричен акт, финализиращ административното производство, инициирано с депозираната от жалбоподателката молба, с който пряко и непосредствено се засягат правата на неговия адресат, поради което съдът приема, че в случая се касае за подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност административен акт. Невъзможността на заявителката да довърши започнатата процедура, чрез издаването на Заповед за замяна на един от посочените свидетели, безспорно засяга правата й, тъй като е пречка за снабдяването й с констативен нотариален акт за собственост.
Съдът не споделя бланкетното твърдение на жалбоподателката, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган. С Решение № 76-9 на Общински съвет Варна по протокол № 6/21.02.2024 г., публикувано на интернет страницата на Общински съвет-Варна и на основание чл. 42, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Решение № 296/11.02.2024 г. на Общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията на Н. Т. Ж., като районен кмет на район "Приморски", заместник-кмета на Район "Приморски" М. Б. е избран за временно изпълняващ длъжността кмет на район "Приморски" за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Следователно Заповедта е издадена от лице, което е временно назначено на длъжността кмет на район „Приморски“ при Община Варна, като липсва законово ограничение в компетентността на административен орган само поради това, че е временно назначен да изпълнява дадена длъжност. Временно изпълняващите длъжността са лица, разполагащи с пълна компетентност и правомощия на съответния административен орган.
Следователно оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, доколкото поисканата от жалбоподателката административна услуга попада в правомощията на кмета на района, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в изискуемата от чл. 59 АПК форма.
При извършената преценка за съответствие на Заповедта с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f23ab1b9-9860-4dd2-9679-3c8e398c591c