Решение № 1545 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100512461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17058/19.09.2025 г., постановено по гр.д. №22848/2025 г. на СРС, ГО, 43 състав, е отхвърлен предявеният от И. Б. Т., ЕГН ********** срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9,09 лева, представляваща недължимо платена сума по сключения между страните договор за паричен заем № 9881355006/14.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И. Б. Т.. В жалбата се твърди, че договорът е нищожен, тъй като таксата за експресно разглеждане не била включена в изчисления ГПР. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените разноски.

ВъззИ.емият „ВИВУС.БГ“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба.

Излага становище, че съгласно чл.26,ал.4 ЗЗД нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на договора, поради което и искът е неоснователен. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

С доклада по делото в първоинстанционното производство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.06.2023 г. страните са сключили договор за паричен заем № 9881355006, по който И. Б.

Т. е погасила всички дължими суми. По делото е приложено решение № 21541/27.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 29620/2024 г. по описа на СРС, 85ти състав, с което по предявен от И. Б. Т. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД установителен иск е признато за установено, че клаузата в процесния договор за паричен заем № 9881355006/14.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 62,99 лв., е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона – на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и поради неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Спорно между страните се явява обстоятелството дали целият договор за кредит се явява недействителен. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 2 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,70 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, доколкото не включва част от разходите по кредита. Това е така, тъй като посочената в договора за кредит такса за експресно разглеждане на кандидатура за кредит или допълнителен кредит съставлява разход по кредита, който също следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал.

2 ЗПК – в случая между страните не е спорно обстоятелството, че тази такса не е включена в ГПР,като това е видно и от самия договор. На основание чл.

19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай плащането на таксата за експресно разглеждане не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,70 %, въпреки че е включена в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита.. Съгласно предвиденото в ОУ на ответното дружество такса за експресно разглеждане се дължи за допълнителна, но незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит(и) при срокове и условия, 3 посочени в ОУ. С оглед формулировките на ОУ следва извод, че услугата по експресно разглеждане на документи се изчерпва с приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на разрешения кредит преди искания на други потребители, при принципно общо задължение на този доставчик да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик на финансова услуга за подписване след първоначалното отправено от клиента искане. Естеството на така уговорената „допълнителна“ услуга налага предоставянето преди окончателното сключване на договора за кредит, тъй като тя е предназначена да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че предметът на тази услуга е непосредствено свързан със самия кредит, а доводите относно обособяването на тази престация като отделна услуга, отличаваща се от типичната престация на търговец, кредитиращ потребители, са необосновани.

Видно от съдържанието на клаузите в ОУ, регламентиращи заплащане на такса за експресно разглеждане, е че предлаганата от кредитодателя незадължителна услуга представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и по същество касае обещано поведение от страна на кредитора при изпълнение на основното му задължение при кредитиране на физическо лице, изразяващо се в отпускане на кредит след извършване на предварителна оценка за кредитоспособността на клиента, като същевременно чрез така предлаганата срещу допълнително заплащане услуга на практика кредитодателят прехвърля върху потребителя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица. Предвидената такса за експресно разглеждане на документи е свързана с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на тази такса противоречи на закона и като такава е нищожна. Посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява „цената на кредита“ и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба. Характерът на вземането за такса за експресно разглеждане на кандидатурата за кредит, представляващо възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването 4 му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Последица от това нарушение е недействителност на целия договор съгласно нормата на чл. 22 ЗПК, а не само на част от него, както неправилно е приел първоинстанционният съд. С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). В разглеждания случай между страните не се спори, че процесната сума от 9,09 лв., представляваща договорна лихва е платена от ищцата, поради което и същата подлежи на връщане. Ето защо и предявеният иск с правно основа ние чл.55,ал.1 ЗЗД се явява изцяло основателен.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер от 25,56 евро /за д.т./ и 12,78 евро за въззивното производство. В полза на адв. Д. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от по 100 евро за всяка инстанция.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17058 / 19.09.2025 г., постановено по гр.д.

№22848/2025 г. на СРС, ГО, 43 състав, и вместо това постановява:

О С Ъ Ж Д А „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на И. Б. Т., ЕГН **********, сумата от 4,65 евро /9,09 лева/, представляваща недължимо платена сума по сключения между страните договор за паричен заем № 9881355006/14.06.2023 г., ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането.

О С Ъ Ж Д А „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на основание чл.78,ал;.1 ГПК на И. Б. Т., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното производство в размер от 25,56 евро, както и разноски за въззивната инстанция в размер от 12,78 евро

О С Ъ Ж Д А „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на 5 основание чл.38,ал.2 ЗА на адв. Д. М., адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство в размер от 100 евро, както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер от 100 евро Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6