Решение № 529 от 25.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Плевен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20244430201749 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-24-0256-000222 от 13.05.2024 г., издадено от началника на РУ в ОДМВР Плевен, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя В. И. са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

В жалбата се твърди, че са допуснати процесуално нарушение, доколкото нарушението не е точно описано и не е приложена правинно санкционната норма. Жалбоподателят счита още, че дори да е налице административно нарушение, то е с явно незначителна обществена опасност и АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, доколкото предпоставките за това са били налице. Сочи, че неприлагането на чл. 28 от ЗАНН е основаниое за отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител - адв. С., поддържа жалбата, със същите съображения и искания.

АНО не изпраща представител и не представя писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 03.09.2024 г. на жалбоподателя И. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) GA №1246191 за това, че при извършена проверка на 03.09.2024г. в 10:18 часа, в община ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, на път ТРЕТИ КЛАС № 3004, е установено, че същият к а т о водач на лек автомобил, ***, с рег. № ***, БЪЛГАРИЯ на Път номер 3004 около 09 км. в посока гр. Тръстеник управлява собствения си лек автомобил *** с дкн *** без поставена задна табела с регистрационен номер на определените за тази цел места., е извършил:

1. УПРАВЛЯВА МПС, КАТО ТАБЕЛИТЕ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР

НЕ СА ПОСТАВЕНИ НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА,с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

2. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание на основание чл. 175, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя В. И. И. са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и в НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания на И. Т. И. и И. Т. Х., както и от писмените доказателства по делото, надлежно приети по законоустановения ред на чл. 283 НПК.

Актосъставителят и свидетелят по АУАН непротиворечиво излагат събитията, във връзка с които е съставен процесният АУАН като предвид това и доколкото не е налице основание да се съмнява в тяхната обективност, съдът ги кредитира в цялост.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна 2 страна, нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП като е управлявал ***, с рег. № ***, без посоченото МПС да е с поставена задна регистрационна табела.

Същото се установява от свидетелите И. Т. И. и И. Т. Х., очевидци на нарушението.

Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално" нарушение (такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

Нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от НК, като съгласно цитираната разпоредба „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. в обстоятелствената част на НП е описано как е извършено нарушението в конкретния случай, а именно като жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил без поставена задна регистрационна табела. Управляването на автомобил без поставена задна или предна, както и без поставени и на двете места табели, се субсумира като нарушение на чл. 140, ал. 1 от НК, поради което съдът счита, че нарушението е правилно квалифицирано и описано от АНО и съответно възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от НК се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, поради което съдът счита и че санкционната норма е правилно приложена, като санкцията е определена в предвидената от законодателя рамка.

Съдът обаче счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, който неправилно не е бил приложен от АНО и в случая следва да намери приложение.

Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение други такива нарушения, т.е налице е маловажен случай.

В правната теория преценката за маловажност на случая се прави с оглед засегнатите от обществената опасност отношения, липсата или незначителност на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици (а при формалните нарушения, при които по дефиниция липсват общественоопасни последици следва да се преценява опасността от засягане на защитаваните обществени отношения, а в случай на засягане дали се касае за минимално или по-сериозно засягане), всички обстоятелства, при които 3 деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието. Тук следва наред с това да се съобрази и принципът на пропорционалност между деянието, последиците и предвидената санкция, установен в чл. 35, ал. 3 НК - изискването за съответствие на престъплението и наказанието, както и чл. 36 НК - относно целите на санкционирането. Аргумент следва да се явят и чл. 12 и чл. 27 ЗАНН, които изразяват посочената по-горе идея, заложена в НК, макар и формулирани по различен начин. По тези аргументи следва да се има предвид съответствието между липсата или незначителността на вредните последици и предвиденото наказание.

В светлината на гореизложеното, съдът намира за необходимо да подчертае, че посоченото от АНО в процесното НП, че счита, че водачът е установяваан и друг път да извършва нарушение от същия вид, не се установява от материалите по делото, напротив, оборва се. Видно от справка за водач-нарушител, находяща се на л. 13 от делото, на жалбоподателя не е издавано НП за нарушение на чл. 140 от ЗДвП. Следва да се отбележи и че за последните 24 години на жалбоподателя са издавани едва десет на брой наказателни постановление, което го характериза като водач с ниска степен на обществена опасност и без трайно изградени навици на неспазване на ЗДвП.

Следва да се отчете и обстоятелството, че автомобилът не е бил изцяло без поставени регистрационни табели, като такава е липсвала само отзад. Найважен аргумент относно приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая се явява здравословното състояние на жалбоподателя, което се установява от приложените по делото епикриза и експертно решение на ТЕЛК, съпоставено с принципа на пропорционалност между деянието, последиците и предвидената санкция . В случая, с оглед тежките здравословни проблеми на жалбоподателя, наложената санкция се явява несъразмерно тежка за извършеното нарушение, от което не са настъпили общественоопасни последици, което е извършено от водач с малко нарушения на ЗДвП и което в случая се свежда до липса на поставена задна регистрационна табела на автомобила. Макар и наложената глоба в размер на 150 лв. да може д а се определи като незначителна, то същото в никакъв случай не може да се твърди за наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,, тъй като същото се явява несъразмерно с тежестта на конкретно извършеното от жалбоподателя и представлява противоречие с горепосочения принцип на пропорционалността. В посочения смисъл са например Решение № 7767/16.12.2022 г., по адм. д. № 9046/2022 г. на 10-ти кас. състав на АССГ, Решение № 1516/08.03.2023 г., по адм. д. № 10169/2022 г. на 20-ти кас. състав на АССГ, както и много други.

Ето защо настоящият съдебен състав намери, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, доводите на жалбоподателя в същия смисъл се явяват основателни, поради което същото следва да бъде отменено.

4

Съдът като съобрази изложеното по-горе, както и разпоредбата на чл.

63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, намери че жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото разноски за страните не следва да бъдат присъждани, а те следва да останат за тяхна сметка, така както са били направени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Районен съд Плевен РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-24-0256-000222 от 03.09.2024 г., издадено от началника на РУ в ОДМВР Плевен – РУ Долна Митрополия, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя В. И. И. са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА НАРУШИТЕЛЯ В. И. И., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5