Решение № 819 от 15.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300500612 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ЛЕНО“ АД – гр. София, ЕИК 203217465; против решение № 1619/27,09,2021 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. на РС Пловдив, V гр. състав. Жалбоподателят счита обжалваното решени за недопустимо поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване решение по общия ред при наличие на предпоставки и предявено искане за постановяване на неприсъствено решение. Евентуално – при извод за допустимост на обжалваното решение, жалбоподателят предявява оплакване за незаконосъобразност на същото поради необснованост и противоречие с материалния закон. На това основание от въззивния съд се иска да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното и да върне делото на РС за постановяване на неприсъствено решение, евентуално – да го отмени и да реши спора по същество като уважи предявения иск.

Ответникът по жалбата Едноличен търговец с фирма ЕТ "Л.-Н.В." – ***, ЕИК ***; не заявява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със 1 становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл.

92 от ЗЗД. Предявен от „ЛЕНО“ АД – гр. София, ЕИК 203217465; против Едноличен търговец с фирма ЕТ "Л.-Н.В." – ***, ЕИК ***.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5481 евро, представляваща договорна неустойка за забава, уговорена с чл. 2.3, б. „c“ и „d“ от Анекс № ***/*** г. към сключен между страните Договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски номер ***, дължима за периода от 22,08,2019 г. до 12,03,2020 г.

Ответникът не предявява писмен отговор, не заявява становище по спора.

1/ По оплакването за недопустимост:

В първоинстанционното производство ответникът не е предявил писмен отговор и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ищецът, в последното съдебно заседание е предявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, позовавайки се на разпоредбата на чл. 238 ал. 1 от ГПК.

С определение, постановено в същото съдебно заседание, РС е оставил искането без уважение, приемайки, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Неявяването на ответника и липсата на процесуална активност от негова страна дава възможност на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение, но съдът не е задължен да уважи искането. Разпоредбата на чл. 239 ал. 1 от ГПК въвежда предвижда като предпоставки за постановяване на неприсъствено решение: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание; както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Преценката за наличие на посочените предпоставки е предоставена на съда. В случая РС е преценил, че не са налице предпоставките да постановяване на неприсъствено решение и в изпълнение разпоредбата на чл. 239 ал. 3 от ГПК е отхвърлил искането с определение и е продължил разглеждането на делото. Не се констатира да са допуснати твърдените от ищеца процесуални нарушения, които да обосновават недопустимост на постановеното по общия ред решение. Със същото е разгледан предявеният иск съобразно заявеното от ищеца основание и искане.

2

2/ По правилността:

Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че между страните е сключен посочения по-горе договор за заем и анекс към него. Не се спори, че въз основа на същите ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 10000 евро за срок от 360 месеца, същият е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. Поради липса на постъпили плащания по кредита в продължение на 345 дни ищецът се е възползвал от правото си да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, за което на ответника на 22,08,2019 г. е връчено уведомление.

С процесните разпоредби от Анекса (л. 17 и сл. по приложеното заповедно дело), страните са предвидили неустойка, дължима при неизпълнение на кое да е задължение по договора, както и при предсрочна изискуемост на същия. Размерът на неустойката е определен на 0,27 % от сбора на цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, като се изчислява за всеки ден, считано от датата на падежа до пълното погасяване на всички просрочени задължения. Предмет на претенцията в настоящото производство е неустойката за периода от 22,08,2019 г. (началната дата на предсрочната изискуемост) до 12,03,2020 г., възлизаща на 5481 евро.

Правните норми, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страната се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност. Сред тях е и съответствието на договора с добрите нрави. Съгласно ТР № 1/15,06,2010 г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона, поради което за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

Нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД предвижда, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Тази разпоредба намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, съставляващи част от действащото право (напр. приципите на справедливостта, на 3 добросъвестността, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и пр.). Спазването на добрите нрави е предвидено в защита не само на индивидуалния правен субект, но и в защита на обществените отношения.

Нищожна като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване е договорната клауза за неустойка, когато заплащането й би създало неравностойност на насрещните задължения по договора или би надхвърлило присъщите й обезпечителни и обезщетителни функции.

Докато прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставянето й с вече настъпилите вреди от неизпълнението, нищожността й следва да се преценява към момента на сключване на договора. Критериите за тази преценка, според в ТР № 1/15,06,2010 г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, следва да проверят съответствието на уговореното отнапред обезщетение за неизпълнение с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Така неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции.

При неустойка за забава, каквато е претендираната, целта на същата е да обезщети вредите на кредитора за периода докато е налице неизпълнение.

Периодът на дължимост на неустойката е без краен предел, не е уговорен максимален дължим размер. Предвижда се неустойката да се изчислява за всеки ден просрочие и то не само върху непогасената част от главницата, а и върху договорните лихви. Така на практика се уговаря възможност за кредитора не само да репарира евентуално претърпените от забавата вреди, но и да капитализира допълнителни приходи под формата на неустойка. По този начин за процесния период (по-малко от година) натрупаната неустойка е в размер на повече от половината от предоставената в заем главница и надхвърля по размер настъпилите вреди от забавата.

При това, и като се вземе предвид, че изпълнението на задълженията по процесния договор е обезпечено и с договорна ипотека върху недвижим имот, следва да се приеме, че уговорената неустойка несъмнено прекрачва пределите на присъщите обезпечителна и обезщетителна функция. Следователно клаузата за нейната дължимост е нищожна и предявения иск следва да се приеме за неоснователен и да се отхвърли. Постановеното в същия смисъл решение на РС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

Въз основа на изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1619/27,09,2021 г., постановено по гр. д.

№ 2024/2021 г. на РС Пловдив, V гр. състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5