Определение № 260091 от 19.10.2020, Районен съд - Свиленград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260091 гр. Свиленград, 19.10.2020 г.

РС

Свиленград, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Радина Хаджикирева като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 625 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу И.Х.М., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа на РС Свиленград.

При предявяване на иск в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът следи за допустимостта на същия, като изводите му не са обвързани от тези на съда в заповедното производство, а напротив – той сам е длъжен да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към тази допустимост.

Допустимостта на установителния иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е обусловена от наличието на някоя от предпоставките в чл. 415, ал. 1 ГПК, а именно – подадено е възражение от длъжника в срок или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази изложеното и след като се запозна с изисканото ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа на РС Свиленград, намира, че искът е преждевременно предявен, тъй като не е завършена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на всички известни адреси на длъжника. В случая заповедта за изпълнение е изпратена за връчване единствено по настоящия адрес в гр. Любимец, но не и по постоянния адрес на длъжника в гр. Чепеларе. Поради това настоящият съдебен състав не би могъл да приеме, че заповедта за изпълнение е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. От това следва, че не са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на установителен иск. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на този етап се явява недопустим. По тези съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Така мотивиран, съдът

О П Р

Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 261713/13.10.2020 г., подадена от „Теленор България” ЕАД срещу И.Х.М., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 625/2020 г. по описа на РС Свиленград.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от връчването му.

След влизане в сила на определението препис от него да се изпрати за прилагане по ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа на РС Свиленград.

Районен съдия: