Решение № 14432 от 18.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14432 гр. С, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело № 20251110143167 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД А“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д. Б.“ № 51, срещу „ЗАД ДБ;ЖЗ“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д“ № 1, за заплащане на следните суми:

1 383, 25 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ********* за ПТП на 10.04.2024 г. в гр. С, при което са причинени щети на лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, ведно със законната лихва от 11.08.2025 г. до окончателното изплащане;

151,80 лв. - мораторна лихва за периода 11.10.2024-10.08.2025 г., Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, уточнени с молби от 17.11.2025 г. и 05.12.2025г., за чийто ремонт е изплатено обезщетение в съответен размер, част от което било изплатено от ответника, като ПТП било причинено от водача на автомобил, застрахован при ответника по застраховка „ГО“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР с ищеца към датата на ПТП; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ по отношение на лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР с ответника към датата на ПТП; изплащането на сумата от 2 781,49 лв. от ищеца на „***********“ АД с платежен документ от 16.08.2024 г. (л. 38), от която ответникът заплатил на ищеца сумата от 1 398,24 лв., като прави възражение за съпричиняване от водача на процесния автомобил по съответни съображения и оспорва размера на обезщетението.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, 1 приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР с ищеца към датата на ПТП; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ по отношение на лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР с ответника към датата на ПТП; изплащането на сумата от 2 781,49 лв. от ищеца на „***********“ АД с платежен документ от 16.08.2024 г., от която ответникът заплатил на ищеца сумата от 1 398,24 лв. (л. 38); изплащането на сумата от 2 781,49 лв. от ищеца на „***********“ АД с платежен документ от 16.08.2024 г. (л. 38)

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 25.03.2026 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2024 г. се установява, че на 12.04.2024 г. около 09:30 ч е било реализирано ПТП с участници лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, управляван от Р. Е. В., и лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, управляван от Т. П. П..

От приетия като доказателство заверен препис от застрахователна полица за застраховка „Каско“ на МПС № ********* се установява, че между Р. Е. В. в качеството на собственик на лек автомобил „МОДЕЛ“ и ищцовото дружество бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със срок на застрахователното покритие от 30.04.2023 г. до 29.04.2024 г. Видно от застрахователната полица, същата покрива рискове съгласно клауза „Пълно каско“ от общите условия на застрахователя, като страните по нея са уговорили застрахователна премия в общ размер по полицата 1 802,63 лв. и начин на обезщетяване с един от следните варианти – по експертна оценка на застрахователя или възстановяване в доверен сервиз или в официален сервиз.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ищцовото дружество е бил осъществен опис на щетите по претенция № ********* по повод постъпило заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, видно от което като начин на обезщетяване е избрано „ремонт в официален сервиз“. С възлагателно писмо от 15.04.2024 г. (л. 34) ремонтът на процесния автомобил по процесната щета бил възложен на „***********“ ООД, а след извършването му застрахователят е платил обезщетение на автосервиза, извършил ремонта, сумата от 2 781,49 лв. с ДДС съгласно фактура № ***** от 27.06.2024 г. (л. 36) и платежно нареждане по процесната щета от 16.08.2024 г. (л. 38).

От приложеното по делото писмо, отправено от ищеца до ответното дружество, получено от последния на 10.09.2024 г. (л. 44), и приложената към него ликвидационна преписка, се установява, че ищцовото дружество е отправило регресна покана за заплащане на сумата в общ размер от 2 796,49 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ********* ведно с направените ликвидационни разноски по щетата.

По делото е представена административнонаказателна преписка № 24-43322 009042/29.04.2024 г. срещу Т. П. П., в която се съдържа наказателно постановление (л.

116), от което е видно, че водачът на лек автомобил „МОДЕЛ“ с рег. № НОМЕР не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, като така е нарушен чл. 23, ал. 1 ЗДвП, поради което е наложена глоба в размер на 200 лв. на горепосочения водач.

Според свидетелските показания на Т. П. същият е участвал в ПТП в гр. С през 2024 г., доколкото може да си спомни, като се е движел зад автомобила, управляван от Р. В., която не е успяла да реагира при пресичането на автомобил на червено, и спряла в трети автомобил, като по този начин е възникнало произшествието. Сочи, че това е кръстовище и няма как скоростта да е по – голяма от 10 км./ч., но било кратко за три коли и дистанциите били не повече от 20 – 30 метра, а другият автомобил, участвал в процесното ПТП, е спрял директно в пресичащата на червено кола, между двете врати и не е имало как да реагира. Според свидетеля светофарът бил много къс.

От показанията на Р. В. се установява, че в гр. С през 2024 г., преминавайки със своя автомобил през кръстовището на зелен светофар (след тунела), изведнъж вляво от нея спира кола внезапно, бяла на цвят, тип „баничарка“, блъска се не много силно, а зад управлявания от нея автомобил има кола, която се блъска в нейната. Всички коли спрели, излезли и минали вдясно до мол „Лабиринт“, извикали КАТ по настояване на свидетеля, дошли полицаи, написали протоколи. Сочи, че на другата кола, участвала в процесното ПТП, е пишело на задната част „ДБ“, като шофьорът изглеждал нормален човек и много се смутил, защото 30 години бил шофирал и никога не му се е случвало такова нещо. Свидетелката В. е карала с 20 – 30 км/ч., но не знае автомобилът, който я е ударил отзад, с каква скорост се е движел. Автомобилът бил сплескан отпред, отзад – не колкото отпред. Извикала пътна помощ от нейните застрахователи, като в първия момент е успяла да запали колата, когато минали първоначално вдясно, но след като дошла пътната помощ, за да се качи на платформата, не е успяла.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следният механизъм на настъпилото ПТП: на 10.04.2024 г., около 9:30 ч в С лек автомобил „МОДЕЛ“ с рег. № СВ 6765 СМ, управляван от Р. Е. В., се движи по бул. „Ц. Й.“ с посока от бул. „В“ към ул. „Л. П.“ и навлиза в кръстовището с бул. „Д-р П. Д.“ на зелен сигнал на светофара със скорост от около 20-30 км/ч. Пътната настилка е суха асфалтова без неравности. В същото време в кръстовището навлиза на червен сигнал на светофара неизвестно МПС „ван“, което препречва пътя на автомобил „С“ и водачката задейства спирачната система на автомобила. Зад автомобил „С“ се движи автомобил „МОДЕЛ“ с рег. № НОМЕР, управляван от Т. П. П., който се намира на около 5 м. след другото МПС и не успява да спре. Настъпва лек сблъсък между предната част на автомобил „П“ и задната част на автомобил „С“, от което са произтекли материални щети без пострадали. Вещото лице е заключило, че от техническа гледна точка, е налице причинно – следствена връзка между установения механизъм на ПТП и описаните повреди по автомобила, като повредите по процесния автомобил са: задна броня; задна маска; дъно багажник; греда между роговете задна; врата 5-та; панел десен. Установява се, че при ремонт в доверен сервиз може да се постигне икономия от труда, като при равни други условия, стойността на ремонта би била 2 444,53 лв., а при обезщетяване по експертна оценка – 1 518,85 лв. Ремонтът е фактически осъществен в официален сервиз с отстъпка в стойността на резервните части 25 %, стойност на труда – 32 лв./час и разход на 3 висококачествени бояджийски материали за сумата 2 781,49лв. При ремонт в доверен сервиз може да се постигне икономия от труда, като вместо х 32 лв./час се ползва труд х 20 лв./час. Тогава при равни други условия стойността на ремонта би била 2 444,53 лв. При обезщетяване по експертна оценка, цената на труда се ограничава до 12 лв./час, цената на резервните части се редуцира с 30 % и цената на боята се ограничава до максимум 180 лв./литър. При тези ограничения и равни други условия, стойността на обезщетението се получава 1 518,85 лв. Вещото лице е изчислило, че като се имат предвид повредите по процесния автомобил, стойността на ремонта му, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2 444, 53 лв., а пълната стойност на ремонта в официален сервиз, без отстъпка за резервни части, без отстъпка за бояджийските материали (и равни други условия) е 3 100, 07 лв.

Видно от заключението по САТЕ, автомобил „С“ е спрял внезапно след навлизане в зоната на кръстовището, като причина за намаляването на скоростта му е навлизането в кръстовището на трети автомобил на червен сигнал на светофара.

Относно техническата възможност на всеки от водачите на процесните МПС да предотврати настъпването на ПТП, вещото лице, съобразявайки анализа на поведението на водача на автомобил „С“, съответно – на автомобил „П“, е заключило, че водачката на автомобил „С“ не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка. Водачът на автомобил „П“ сам се е поставил в невъзможност да предотврати сблъсъка, като не е съобразил скоростта си на движение с дистанцията до движещия се пред него автомобил „С“.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 411 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП е представлявало покрит застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователно събитие; 3. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), неговата противоправност, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вид и размер на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил за отремонтиране на увредения автомобил обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на съответния горепосочен автомобил, валидна към датата на процесното ПТП.