Определение № 279 от 09.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Кърджали, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК .

Образувано е по частна въззивна жалба вх. № 1249/14.05.2025 г. (чрез ССЕВ), подадена от адв. Ан. Ат. от АК – П., в качеството му на процесуален представител на В. Х. Б. срещу Определение № 133/30.04.2025 г., постановено по ч.гр.дело № 805/2024 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на Определение № 64/06.03.2025 г. в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Определението се оспорва като неправилно. Сочи се, че заповедният съд не е спазил общия принцип по чл. 81 от ГПК, според който във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Сочи се, че щом производството по чл.422 от ГПК не е проведено, заповедният съд дължи произнасяне по разноските и то с акта, с който производството приключва – определението, с което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се обезсилват на основание чл. 415, ал.5 ГПК.

На следващо място се сочи в жалбата, че заповедният съд е приравнил извършените действия по защита на длъжника на безвъзмездни, за сметка на осъществяващия по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ГПК процесуална защита в производството. Твърди се, че в нарушение на чл.36, ал.1 от ЗА, заповедният 1 съд е лишил процесуалния представител на длъжника от правото му на възнаграждение за положения от него труд. Изтъква се, че в случая адвокатското възнаграждение е дължимо за проучване на казуса и за изготвяне и депозиране на възражението по чл. 414 ГПК. Позовава се на съдебна практика. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се уважи молбата за допълване на определение Определение № 64/06.03.2025 г., в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 200 лв.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК от ответника по частната жалба „АГ. ЗА С. НА В.“ ЕАД, гр. С., чрез юрисконсулт Б. Д., е подаден писмен отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. В условията на евентуалност се поддържа становище, че ако бъде присъдено възнаграждение, то да не е в размер по-голям от 50 лв.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите, изложени в частната жалба, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заповедното производство по ч. гр. дело № 805/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по заявление от „АГ. ЗА С. НА В.“ ЕАД, гр. С., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника В. Х. Б. за сумите: главница по договор за потребителски кредит № 100595133 в размер на 542.00 лева; договорна лихва в размер на 167.38 лева за период от 20.05.2023 г. до 20.10.2024 г.; санкционна лихва в размер на 43.83 лева за период от 21.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението - 30.12.2024 г., както държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, като е посочено, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит №100595133 за кредитна линия № 3-257-4478-290265.

Въз основа на подаденото заявление, Районен съд – М. е издал Заповед № ***/30.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените суми. Заповедта е връчена на 06.01.2025 г., лично на длъжника В.

Х. Б. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, чрез пълномощника адв. Ан. Ат. е 2 подадено възражение, в което изрично е посочено, че по реда на чл. 38, ал.1, т.2, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗА се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Ан. Ат..

С Разпореждане № 59/20.01.2025 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 5 ГПК от заявителя не са представени доказателства за предявен иск относно вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, поради което с Определение № 64/06.03.2025 г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена издадената заповед № ***/30.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратено е производството по делото.

С молба по чл. 248 ГПК процесуалният представител на длъжника е направил искане по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 64/06.03.2025 г. в частта му за разноските, като се присъди на молителя адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, съобразно обезсилената в цялост заповед за изпълнение за сумите в общ размер на 828.31 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, от заявителя „АГ. ЗА С. НА В.“ ЕАД, гр. С. е подаден отговор, с който молбата се оспорва като неоснователна.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 133/30.04.2025 г. първостепенният съд е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение, като неоснователна. Приел е, че същото не се дължи щом не се е стигнало до разглеждане на исковото производство и самото подаване на възражението не обуславя дължимост на сумата.

Предвид тези данни, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени.

Съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не предяви иск в определения от закона срок, заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло. С определението, с което обезсилва заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът прекратява и образуваното пред него заповедно производство и съгласно разпоредбата на 3 чл. 81 ГПК е длъжен да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

В случая исково производство не е проведено поради непредявен в срок установителен иск за съществуване на вземането, поради което заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по ч. гр. д. № 805/2024 г. по описа на Районен съд – М.. В този случай, по аргумент на чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК съдът е дължал произнасяне по искането за разноски.

Видно от данните по делото, от процесуалния представител на длъжника в заповедното производство е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, с което своевременно е направено и искане за присъждане на разноски в размер на 300 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство на длъжника в заповедното производство в подкрепа на това искане.

Отхвърляйки молбата по чл. 248 ГПК, заповедният съд не е съобразил, че нормата на чл. 38 от ЗА го задължава да определи възнаграждение, платимо директно на процесуалния представител на длъжника, като приложи чл. 78, ал. 4 ГПК в тази хипотеза.

За да се определи дължимото в случая адвокатско възнаграждение следва да се отчете, че възнаграждението за процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е изрично уредено в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), представляваща ориентир в тази насока, поради което на основание § 1 от ДР на същото следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 805/2024 г. по описа на Районен съд – М. процесуалният представител на длъжника е извършил едно процесуално действие – подал е възражение по чл. 414 от ГПК срещу цялото вземане, което е бланкетно, по утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. образец, без излагане на мотиви. Други процесуални действия от страна на адвоката не са извършени в това производство. Така, предвид § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение за подаденото възражение 4 по чл. 414 от ГПК следва по аналогия да се определи по чл. 6, т. 5, предл. последно, а именно като възнаграждение за изготвяне на други молби.

Според действащата към момента на приключването на заповедното производство разпоредба на чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 1/2004 г., дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., но съобразявайки актуалната практика на СЕС (Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 г.), според която съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че за оказаното съдействие на длъжника за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, дължимото адвокатското възнаграждение възлиза на 100 лв. Този размер се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от ЗА за положения от адвоката на длъжника труд, предвид че за този вид защита адвокатското възнаграждение не се обуславя от материалния интерес, а се касае за типично бланкова форма на възражение, чието съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът без особени затруднения да го попълни и сам.

Предвид тези съображения обжалваният съдебен акт следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друг, с който в полза на представителя по пълномощие на жалбодателя се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК , съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 133/30.04.2025 г., постановено по ч.гр.дело № 805/2024 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата на адв. Ан. Ат., АК – П., като представител по пълномощие на В. Х. Б. за допълване на Определение № 64/06.03.2025 г. в частта за разноските, като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АГ. ЗА С. НА В.“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от З.

С. Б. да заплати на адв. Ан. Ат. от АК – П., като процесуален представител на 5

В. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. К., обл. К. сумата в размер на 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38 от ЗА безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство по ч. гр. д. № 805/2024 г. по описа на Районен съд – М..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Кърджали, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК .

Образувано е по частна въззивна жалба вх. № 1249/14.05.2025 г. (чрез ССЕВ), подадена от адв. Ан. Ат. от АК – П., в качеството му на процесуален представител на В. Х. Б. срещу Определение № 133/30.04.2025 г., постановено по ч.гр.дело № 805/2024 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на Определение № 64/06.03.2025 г. в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Определението се оспорва като неправилно. Сочи се, че заповедният съд не е спазил общия принцип по чл. 81 от ГПК, според който във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Сочи се, че щом производството по чл.422 от ГПК не е проведено, заповедният съд дължи произнасяне по разноските и то с акта, с който производството приключва – определението, с което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се обезсилват на основание чл. 415, ал.5 ГПК.