Решение № 135 от 24.11.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Разград , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20203300500253 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ с. Вазово чрез пълномощник против Решение № 145 от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 876/ 2019 г. по описа на РС Исперих, с което е развален на осн. чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ сключеният между А.О. и ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ Договор за аренда от 29. 09. 2015 г. до размера на 1/5 ид. ч. , притежавана от Л. П. Т. по отношение на Поземлен имот нива с площ от 51, 009 кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на с. Яким Груево, м.

„Таущанлъка“, съставляващ имот № 032016 по плана за земеразделяне и ЕТ„Томаш Джелял Етем“ е осъден да заплати на Тодоров сумата от 1887, 34 лв. , представляваща стойността на неизплатено арендно възнаграждение за стопанските 2016/ 2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/ 2019 г. по договора за аренда от 29. 09. 15 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 13. 11. 2019 г.

Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго от въззивния съд, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна.

1

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично основателна.

Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че въз основа на НА за дарение на недвижим имот № 72, т. IV, рег. № 3685, нот. дело № 553/ 2016 г. и НА за продажба № 73, т. IV, рег. № 3693, нот. дело № 554/ 2016 г. на нотариус с рег. № 688 на НК, ищецът е станал собственик на 1/5 идеална част от поземлен имот:Нива с площ от 51, 009 кв. м., четвърта категория, находяща се в землището на с. Яким Груево, м. „Таущанлъка“, съставляваща имот № 032016 по плана за земеразделяне на селото.

За същият имот, на 29. 09. 2015 г. част от съсобствениците сключили с ответника договор за аренда със срок на действие 25 години, считано от 01. 04. 2016 г. срещу арендно плащане в размер на 30 лв./дка за една стопанска година, което се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи арендно плащане за ползването под аренда на собствената му 1/5 ид. част от процесния имот за стопанските 2016/ 2017 г., 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г. в размер на 2295, 42 лв. Твърди, че на 19. 09. 2017 г. поканил ответникът да му заплати допълнително рента в размер на 40 лв./дка в срок до 05. 10. 2017 г. за стопанската 2016/ 2017 г. , както и за следващите стопански години. Ответникът не му заплатил нито дължимото и уговорено в договора за аренда по 30 лв. /дка, нито се съгласи да подпишат анекс за поисканата разлика в размер на 40 лв. –актуализиран размер на рентата.

Ответникът твърди, че е поканил ищеца да получи арендно плащане в размер на 60 лв./дка. Изразява и в писмения отговор готовност да му заплати рента в размер на 60 лв./дка.

Предвид извършеното признание на иска в писмена молба, ищецът се е съгласил да приеме сумата от 60 лв. /дка за трите стопански години и е изменил размера на претенцията си на 1 887, 34 лв.

Ответникът представя преводно нареждане от 14. 11. 2019 г. за извършено плащане в размер на 900 лв. на името на ищеца с основание „наем земя 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г." Други доказателства за плащане ответникът не е ангажирал и не се твърди да е извършвал.

Плащането на сумата 900 лева, за което ответникът представя преводно нареждане от 14. 11.

2019 г. е извършено след завеждане на иска в хода на съдебния процес. На осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да се вземат предвид и фактите от значение за спорно право, настъпили след завеждане на иска. Ето защо, предявеният иск на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ до размера на 900 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено плащане. Районният 2 съд, като не е съобразил тези факти е постановил неправилно решение и в тази част решението следва да бъде отменено, а иска до размера на 900 лева да бъде отхвърлен. В останалата част за сумата 987, 34 лв. , представляваща разликата до 1887, 34 лв. , решението следва да бъде потвърдено.

Видно от сключения договор за аренда, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Според § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата до 1 октомври на следваща година. От събраните писмени доказателства се установява, че за стопанските 2016/ 2017 г., 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г. ищецът е получил дължимите суми, уговорени с договора за аренда, далеч след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в закона. Плащането е извършено с преводно нареждане от 14. 11. 2019 г. за сумата 900 лв. Поради забавяне на плащането с повече от три месеца е налице основание съгл. чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда по отношение на идеалната част на ищеца. Предвид изложеното, обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 145 от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 876/ 2019 г. по описа на РС Исперих в частта, с която ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ с. Вазово е осъден на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ да заплати на Л. П. Т. сумата от 900 лева, представляваща стойността на неизплатено арендно възнаграждение за стопанските 2016/ 2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/ 2019 г. по договор за аренда от 29. 09. 15 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 13. 11. 2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. П. Т. против ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ с. Вазово иск на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ до размера на сумата 900 /деветстотин/ лева, представляваща стойността на неизплатено арендно възнаграждение за стопанските 2016/ 2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/ 2019 г. по договора за аренда от 29. 09. 15 г., като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145 от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 876/ 2019 г. по описа на РС Исперих в останалата част.

ПК ГПКг

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4