Решение № 4688 от 04.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 04.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретаря Елица

Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело №3664 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Н.М.Г. срещу „Енерго –Про Продажби”АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 122.47 лева, представляваща сбор от заплатени без правно основание такси за пренос ниско напрежение и такси за достъп ниско напрежение за периода 13.06.2018г. до 07.02.2019г. за обект кл.№***, абонатен №***, находящ се в гр.Варна, ул***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 07.03.2019г. до окончателното й изплащане.

Ищцата излага, че считано от

11.06.2018г., когато подала заявление с вх.№4860446, встъпила в договорни правоотношения с „Електроразпределение Север“АД по силата на сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия и с „Енерго Про Продажби“АД по договор за продажба на ел.енергия.

Твърди, че по Фактура

№**********/19.07.2018г. на стойност 38.03 лева без правно основание е заплатила 1.92 лева за такса достъп ниско напрежение и 7.23 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура

№**********/20.08.2018г. на стойност 54.36 лева без правно основание е заплатила 2.80 лева за такса достъп ниско напрежение и 10.78 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.09.2018г. на стойност 50.39 лева без правно основание е заплатила 2.59 лева за такса достъп ниско напрежение и 9.94 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/19.10.2018г. на стойност 54.37 лева без правно основание е заплатила 2.76 лева за такса достъп ниско напрежение и 10.62 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.11.2018г. на стойност 68.15 лева без правно основание е заплатила 3.45 лева за такса достъп ниско напрежение и 13.26 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.12.2018г. на стойност 76.31 лева без правно основание е заплатила 3.84 лева за такса достъп ниско напрежение и 14.71 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/21.01.2019г. на стойност 97.68 лева без правно основание е заплатила 4.90 лева за такса достъп ниско напрежение и 15.74 лева за такса пренос ниско напрежение; по Фактура №**********/20.02.2019г. на стойност 72.74 лева без правно основание е заплатила 3.70 лева за такса достъп ниско напрежение и 14.23 лева за такса пренос ниско напрежение.

Счита, че ответното дружество неоснователно е начислявало такси за пренос и достъп ниско напрежение и за нея не е възникнало задължение да ги плаща на две основания. Първото било, че доставяната от „Електроразпределение Север“АД ел.енергия до обекта й не преминавала през мрежа ниско напрежение, тъй като тя и трафопоста преди нея не са собственост на електроразпределително дружество. Второто основание било, че мястото на измерване на консумираната ел.енергия не било съобразено с нормативните изисквания и се извършвало на нерегламентирано място.

Излага се, че през 1981г. група собственици на парцели в с.о.Зеленика взели решение да електрозахранят притежаваните от тях вилни постройки и входирали молба до СК Електроснабдяване –Варна. След извършване на необходимото през 1988г. бил завършен и въведен в експлоатация със сили и средства на собствениците мачтов трафопост – ВТП 1547 и кабелна линия ниско напрежение след него. През всичките години поддържането им било за сметка на физическите лица собственици на недвижими имоти, захранени от тази мрежа. При отправяни сигнали в случаи на аварии „Електроразпределение Север“АД отказвало съдействие за отстраняването им с аргумента, че тази мрежа е частна собственост и ел.съоръженията не се притежават от електроразпределителното дружество. През годините обаче това дружество присъединявало нови потребители на ел.енергия, които ползвали процесните съоръжения без да е искало разрешение от собствениците, което довело до чести аварии. Всичко това накарало собствениците през 2018г. да отправят искане до „Електроразпределение Север“АД за увеличаване мощността на трафопоста, която да бъде съобразена с потребителския капацитет на абонатите, да се подменят старите и негодни електромери, да се извършва редовна профилактика на мрежата ниско напрежение и навременно отстраняване на авариите по нея, да се преустанови присъединяването на нови абонати. На това било отговорено, че захранването в този район се извършва от частна мрежа и дружеството притежава само една кабелна линия, от която се захранват само два абоната, които не са включени в списъка. С отговора било налице признание, че трафопостът и кабелната линия са частна собственост на лицата, които са ги изградили за тяхна сметка. Сочи, че обектът на потребление на ищцата също бил захранен от мрежата ниско напрежения и въздушен трафопост, построен от тези лица.

Твърди, че мястото на измерване на потребяваната в обекта на ищцата ел.енергия не било съобразено с нормативните изисквания и се извършвало на нерегламентирано място. СТИ не се намирало в електромерно табло на границата на собственост каквито били разпоредбите, а на около 250 м. разстояние от недвижимия имот и на много по-голямо разстояние от процесния трафопост. Излага, че към датата на встъпване в договорни правоотношения с „Електроразпределение Север“АД и „Енерго Про Продажби“АД 11.06.2018г. е била в сила Наредба №6/24.02.20.14г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната и електропреносната мрежи. Разпоредбите на чл.29,ал.1 и ал.2 от тази наредба изисквали електромерът да бъде поставен в електромерно табло,а последното да се намира до или на границата на имота на клиента, което не било спазено.

В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал писмен отговор, в който излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.

Съображенията за недопустимост са, че не е налице надлежна пасивна легитимация и правен интерес от търсената защита спрямо ответника, тъй като „Енерго Про Продажби“АД не било последния реципиент на платените суми. Дружеството имало качеството на краен снабдител и не било собственик на съоръженията, част от електроразпределителната мрежа и отговорността му можела да бъде ангажирана само в рамките на законовите и лицензионните задължения – доставка и продажба на ел.енергия до крайните клиенти каквато била ищцата. Дружеството не носело отговорност за дейностите и евентуално настъпилите вреди от тях във връзка с мрежата, собственост на „Електроразпределение

Север“АД, както и във връзка с условията, при които е осъществено присъединяването към мрежата. „Електроразпределение Север“АД осъществявало дейността по разпределение на ел.енергия, а „Енерго Про Продажби“АД осъществявало дейността по снабдяване с ел.енергия.

Твърди се, че съгласно чл.28,ал.2 ПТЕЕ крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроснабдителната мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактуриран от крайния снабдител количество ел.енергия.

В условията на евентуалност са изложени съображения за неоснователност на иска.

Твърди се, че „Електроразпределение Север“АД е собственик на електроразпределителната мрежа и в неговите лицензионни права и задължения се включват и извършването на присъединтелна процедура по отношение на обектите и ползвателите на същата, както и извършването по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗЕ на услугата достъп и пренос по §1, т.44 ДР на ЗЕ.

Оспорва се, че ищцата е собственик на мрежата ниско напрежение и на мачтовия трафопост ВТП 1547, като тя същевременно твърдяла, че тези съоръжения не са собственост на „Електроразпределение Север“АД.

Излага се, че тези твърдения не били относими за отношенията между крайния снабдител и крайния клиент, като било единствено релевантно, че съответния клиент е присъединен към ЕРМ на ЕРПС, а не точно при какви технически условия било осъществено това, нито чия собственост са съоръженията или къде се намира границата на собственост на същите. Сочи се, че монтирането и отчитането на съответните средства за търговско измерване били част от законово и лицензионно вменените на ЕРПС правомощия.

Излага се, че обстоятелството за собствеността на съоръженията било изцяло ирелевантно, тъй като стойността на преноса, както и достъпа като ценови компонент на крайната цена, изобщо не се формирала по отношение на отделния потребител според фактическото използване на конкретно съоръжение. Регулаторният орган възприел стандарт на диференциране на цената на услугите на лицензианта според вида на присъединяването и доставката на енергията. Меродавно за определяне на цената бил начина на присъединяване на обектите чрез мрежата, поддържана и обслужвана от разпределител с лиценз за съответната територия към съответното напрежение. В случая не се определяла цена на ползване на конкретно захранващо съоръжение, а се разпределяло равномерно между всички ползватели общите разходи по цялата мрежа /чл.52 и 53 от Указанията на ДЕКВР за образуване на цените/. Ищцата като краен потребител ползвала РМ изцяло в съответствие с правната рамка на регулираните цени в стойността на потреблението и дължала заплащане на крайния снабдител на начислените компонентни на преноса на ЕРМ.

Отделно се излага, че липсва титул за собственост на процесните съоръжения, от които да е видно, че ищцата е инвестирала в изграждането им или документи за друг способ на придобиване.

Излага се, че Наредба №6/24.02.2014г. е влязла в сила след присъединяване към ЕРМ на обекта на ищцата. Дори и да се приемело, че тази наредба е приложима, съгласно чл.30,ал.4 при присъединяване на електропровод, собственост на съответния мрежови оператор, към електрическата уредба на клиент, СТИ се монтирали в електрическата уредба на потребителя до или на границата на имота му, като понятието „граница на имота“ било различно и не съвпадало по смисъл и съдържание с понятието „ граница на собственост на съоръженията“.

Сочи се, че съгласно чл.28,ал.4 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители / 17.06.2000г./ измервателните и спомагателните устройства за търговско измерване на ел.енергия и мощност са собственост на електроенергийното предприятие и се монтират и поддържат за негова сметка.

Отделно от това съгласно чл.93,ал.3 ЗЕЕЕ разпределителното, съответно преносното предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и на управляващите и комуникационните устройства към тях, а съгласно ал.2 на чл.93 границата на собственост се определя от шините/клемите/, разположени непосредствено след СТИ. Твърди се, че нормативно определеното място на присъединяване и място на монтиране на СТИ предопределяло и обуславяло границата на собственост, а не обратното.

Излага се, че не съществува законова уредба, която да задължава електроразпределителното предприятие да промени мястото на СТИ без изрично искане от страна на потребителя.

Сочи се, че монтирането и отчитането на съответните СТИ са дейности, които са част от законово и лицензионно вменените на ЕРПС правомощия и отговорността му можела да бъде ангажирана само в рамките на законовите и лицензионните задължения на дружеството- доставка и продажба на ел.енергия до крайните клиенти. Твърди се, че ответното дружество не разполага с данни и/или документи относно правото на собственост на присъединителните съоръжения, част от ЕРМ, условията при които е присъединен процесния обект към ЕРМ, в това число и на какво напрежение е присъединен обекта, както и мястото на монтиране на СТИ.

Твърди се, че съгласно правилата на ПТЕЕ и Указанията на ДКЕВР регламентираната задължителна компонента се измерва на страната, на която се извършва съответното мерене и включва осъществената услуга по пренос през цялата разпределителна мрежа, поставена под оперативното управление на мрежовата компания. Цената за достъп и цената за пренос били част от цената за разпределение на електрическа енергия и представлявали цена за ползване на ЕРМ и цена за поддръжка, реконструкция и разширявания на ЕРМ. Налагало се извод за задължителност на заплащането на цената за достъп и цената за пренос като неделими компоненти на стойността на доставяната ел.енергия.