Определение № 1272 от 19.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1272 гр. Шумен, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500511 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11636 от 08.07.2025 г., депозирана от „Сити кеш“ ООД, действащо чрез адв. Х. М. при САК против определение №1791/20.06.2025 г., постановено по гр.д. №1934/2024 г. на ШРС, с което по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №177/10.03.2025 г., в частта му относно разноските. Жалбоподателят счита постановения акт за неправилен.

Първоинстанционният съд не разгледал по същество направените възражения срещу договора за правна помощ, вместо това били изложени аргументи, че не е налице злоупотреба с право, каквото възражение не било направено от ответното дружество. В случая изискуемите от закона предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение не били налице. Представеният по делото договор за правна защита бил непълен – не било конкретизирано качеството, в което на доверителя се предоставя безплатна правна помощ от неговия процесуален представител, препятстващо защитата на ответника, чиято следвало да е инициативата да опровергае наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА. Позовава се на съдебна практика, с която твърди, че се отказвало присъждане на разноски, когато страните не са уточнили хипотезата, в която доверителят е сключил договора за правна помощ по чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗА. С оглед естеството на безплатната помощ следвало да се държи сметки и да не се допуска злоупотреба с право. Сочи съдебна практика, според която съдът следва да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Излагат се доводи по отношение присъденото адвокатско възражение, което счита за несъответстващо на критериите за обоснованост и справедливост. Предвид изложеното моли атакуваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което да се откаже присъждане на претендираните разноски, евентуално размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар – намалени значително.

1

В законния срок, от насрещната страна – С. К. Т., чрез адв. С. Й. при АК гр. Пловдив, е депозиран отговор, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Излага се, че по-голямата част от цитираните и приложени съдебни актове, се отнасяли до съвършено различни случаи, при които в договорите за правна защита било посочено като основание единствено чл. 38, ал. 1 от ЗА, без посочване на конкретната хипотеза т. 1, 2 или 3, съответно за съдилищата било обективно невъзможно присъждане на адвокатско възнаграждение и правилно и законосъобразно исканията били отхвърляни. В настоящия случай в договора за правна защита било посочено конкретно основание – чл. 38, ал .1, т. 3 от ЗА. Налице била трайна практика на ВКС, която се сочи в отговора, според която щом са налице изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, те обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Независимо от това, при наличието на оспорване на основанието за осъществяване на безплатна помощ заявяват, че ищцата попада в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 като „близка“, поради което били налице всички предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Намират размера на присъденото възнаграждение за правилно, още повече с оглед значително пониската му стойност от минималното по Наредбата.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. К. Т. от гр. Шумен срещу „Сити Кеш“ ООД по предявени отрицателен установителен иск, с пр. осн. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие със закона на Договор за потребителски кредит №795093/11.01.2023 г., сключен между ищеца и ответното дружество, и осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4 217,79 лв. – получени без основание по недействителния договор за потребителски кредит и в условията на евентуално съединяване отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата 3 617,91 лв. – получена без основание по нищожна клауза от договора за потребителски кредит.

С решение №376/12.05.2025 г. ШРС прогласил нищожността на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъдил ответното дружество да заплати на ищцата, на основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД сумата от 4 217,79 лв., заплатена без основание по нищожен договор за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозирана исковата молба в съда до окончателното й 2 плащане. Осъдил е ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 146,35 лв. разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и основание чл. 38 от ЗА осъдил ответното дружество да заплати на ЕАД „Й.“, представлявано от адв. С. Г. Й., сумата от 480 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал молба, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като се отхвърли искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 1, т.

3 от ЗА, тъй като представеният по делото договор за правна защита бил непълен – не било конкретизирано качеството, в което на доверителя се предоставя безплатна правна помощ от неговия процесуален представител, препятстващо защита на ответника.

В даденият от съда срок, ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал отговор по молбата, в който е поискал съдът да я остави без уважение. Посочил е, че сочената от ответника практика касае случаи, при които в договорите за правна защита липсвало посочване на конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА - т. 1, 2 или 3, а в настоящия случай в договора било посочено конкретно основание - чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА. С оглед направеното от ответника оспорване заявяват, че ищцата попада в хипотезата на чл.

38, ал. 1, т. 3, пр. 2 като „близка“ и са налице всички предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че е уважил исковата претенция и се е произнесъл и във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК за платените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл като е взел предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като с оглед цената на предявените искове и същността на производство, определеното възнаграждение е намерил, че не е прекомерно. В този смисъл съдът не намерил основание за преразглеждане на решението си и е оставил молбата на ответното дружество без уважение.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящата частна жалба е определение №1791/20.06.2025 г. по гр.д.

№1934/2024 г. на ШРС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят претендира да не се присъждат заявените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, евентуално присъдените разноски в размер за адвокатски хонорар – намалени значително.

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗА, а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.

3

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗА; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.

Съгласно определение №208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/2018 г. на ВКС, I г. о., „когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска услуга, за да е същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица, визирани в чл. 38, ал. 1, т.т. 1-3 ЗАдв и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 05.06.2017 г. на ВКС, IV-то г. о., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 02.10.2015 г. на ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 2266/2016 г./. Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност.“

В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищцата Т. е упълномощила ЕАД „Й.“, представлявано от адв. С. Г. Й., който да я представлява пред съдебни органи по всякакви дела, водени от и срещу нея до окончателното им приключване, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по гр.д. №1948/2024 г. по описа на РС – Шумен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявените от Т. срещу „Сити Кеш“ ООД главни искове са изцяло уважени. С оглед направеното оспорване на основанието за осъществяването на безплатна помощ, в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, изрично е заявено, че същата е осъществена в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, поради което и неоснователен се явява довода на жалбоподателя, че е нарушена защитата му. Още повече, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че 4 доверителят е близък на адвоката /в този см. определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., ГК, определение № 207 от 26.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2277/2018 г., II т. о. и др./. Следва да се посочи, че в соченото в жалбата решение №165/26.10.2010 г. на ВКС по т.д. №93/2010 г. ІІ т.о. е обсъждана хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а в представените определения на ВКС са разглеждани случаи, в които в договорите за правна защита е посочено като основание единствено чл. 38, ал. 1 от ЗА без посочване на конкретна хипотеза, какъвто не е настоящия случай. Поради това, на адв. Й. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищцата.