Определение № 192 от 26.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№10218/28.03.2023 г., подадена от „А.А.“ООД, чрез адв. Г. В., срещу протоколно определение от 21.03.2023 г. по в.гр.д.№313/2023 г. на ОС – Пловдив – Х състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по т.д.№68/2023 г. на ПОС с влязъл в сила съдебен акт. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради недопустимост на иска, по който е образувано производството по т.д.№68/2023 г. на ПОС – същото е образувано по иск, предявен от дружеството „И.-М.“ЕООД, което е страна по заповедното производство по ч.гр.д.№2936/2021 г. на ПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – запис на заповед, с издател „И.-М.“ЕООД и авалист П. М.. В същото производство е издадена в полза на кредитора Заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници „И.-М.“ЕООД и П. М., като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение само от авалиста П. М.. Длъжникът по издадената заповед да изпълнение „И.-М.“ЕООД не е подал възражение и по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила, и вземането е установено като безспорно, а исковата претенция по т.д.№69/2023 г. на ПОС е недопустима. От своя страна, длъжникът П. М. може да защити интересите си именно в производството по иска по чл.422 от ГПК, като завеждането на т.д.

№68/2023 г. и искането за спиране на производството по гр.д.№313/2023 г. на ПОС са недопустими и целят забавяне на производството и реализиране на правата на ищеца по записа на заповед. Сочи се злоупотреба с право, тъй като основанието, на което се позовава ищецът по т.д.№68/2023 г. на ПОС е порок във формата на процесния запис на заповед, което възражение не е основано на нововъзникнало след датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение обстоятелство, а е преклудирано с изтичането на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното 1 определение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.20 от настоящото дело, чиито действия по подаване на частната жалба са потвърдени от частния жалбоподател с декларация на л.19, приложено е доказателство за внесена ДТ. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което частната жалба е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№12097/12.04.2023 г., подаден от П. В. М., чрез адв. С. И., надлежно упълномощен за всички инстанции с пълномощно на л.9 от в.гр.д.№313/2023 г. на ПОС. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба.

Образуваното т.д.№68/2023 г. на ПОС е по установителен иск, предявен от П. М., както и от издателя на менителничния ефект „И.-М.“ЕООД, за прогласяване на нищожност на записа на заповед, от който произтича вземането – предмет на производството по в.гр.д.№313/2023 г. на ПОС. С решението по т.д.№68/2023 г. ще се разреши със сила на пресъдено нещо възражението за нищожност на записа на заповед, което е направено от П. М. и в производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК. Съдът правилно е приел, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Неоснователно е възражението, че дружеството „И.-М.“ЕООД не е страна по спряното производство, тъй като по делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на този солидарен длъжник за издадената заповед за изпълнение, за да бъде извършена преценка дали възражението на този длъжник е депозирано в срок. Наред с това, допустимостта на иска на дружеството „И.-М.“ЕООД, по който е образувано т.д.№68/2023 г. няма отношение към производството по в.гр.д.

№313/2023 г. Неоснователен е довода, че ответникът П. М. има възможност да защити интересите си в това производство, тъй като първостепенният съд е приел за недопустими направените от П. М. абсолютни възражения, и в частност – възражението за нищожност на записа на заповед, а по т.д.№68/2023 г. на ПОС тези възражения се явяват основен предмет на спора. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение.

На основание чл.278 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на правомощията на съда да следи за наличието на процесуални пречки за движение на производството, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

Спряното производство е въззивно, по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „А.А.“ООД против ответника П. В. М., за установяване на вземане в размер от 5000 лв., за което в полза на ищеца против солидарните длъжници „И.-М.“ЕООД и П. В. М., 2 е била издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2936/2021 г. на ПРС, представляващо част от вземане в размер на 90 000 лв., произтичащо от запис на заповед за сумата 90 000 лв., издаден на 20.01.2020 г. от издателя Й. П. М., в качеството му на управител на „И.-М.“ЕООД, авалиран от ответника П. В. М.. В исковата молба са изложени обстоятелства във връзка с каузалното отношение, от което произтича вземането по записа на заповед, авалиран от ответника, а именно - че същият е издаден за обезпечаване на вземането на „А.А.“ЕООД, като изпълнител по договор за изработка и доставка на комбиниран фураж за патици от 06.08.2018 г., сключен с „И.-М.“ЕООД като Възложител, за изработен и доставен от „А.А.“ЕООД на „И.-М.“ЕООД фураж за патици по издадени фактури /подробно посочени в исковата молба/, с неплатен остатък общо в размер на 94 526.63 лв. Спряното въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ответника, срещу първоинстанционното решение, с което предявеният иск е бил изцяло уважен.

Съдът констатира, че с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът П. В. М. е релевирал правоизключващо възражение за нищожност на авалираният от него запис на заповед, тъй като в действителност същият не е подписан от лицето, посочено като негов издател.

Съдът констатира също, че в приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№2936/2021 г. на ПРС, липсват доказателства за надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника „И.-М.“ЕООД, поради което и няма данни дали заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на този длъжник.

С Молба вх.№8931/17.03.2023 г. жалбоподателят - ответник П. В. М. е поискал спиране на производството по делото, поради образувано преюдициално производство по т.д.№68/2023 г. на ПОС, по предявен от „И.-М.“ЕООД и от П. В. М., против „А.А.“ООД, установителен иск за признаване за установено, че записът на заповед 20.01.2020 г. не е породил задължение за плащане, поради порок във формата му – същият не е подписан от лицето, посочено като издател. Първостепенният съд е приел, че авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави хонората, който не е страна в настоящото производство. От представената искова молба се установява, че издателят на записа на заповед е въвел такива възражения в самостоятелно производство, което въззивникът-ответник счита за преюдициално по отношение на производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.485, ал.2 от ТЗ, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Следователно, за валидността на авала е от значение спазването на формата на записа на заповед, като единствено в случай на недействителност на записа на заповед поради недостатък във формата, тази недействителност поражда недействителност и на поетото менителнично поръчителство. В конкретния случай 3 възражение за недействителност на поетото менителнично поръчителство на основание порок във формата на записа на заповед е било своевременно релевирано от ответника в срока по чл.131 от ГПК, с което същото възражение е включено в предмета на спора по гр.д.

№9652/2021 г. на ПРС. Тъй като първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, спорът е пренесен пред въззивната инстанция в неговата цялост, в това число и по релевираното от ответника възражение за недействителност на поетото менителнично поръчителство на основание чл.485, ал.2 от ТЗ. Същевременно, от представената искова молба вх.

№4063/07.02.2023 г. и молба вх.№5743/20.02.2023 г. по т.д.№68/2023 г. на ПОС е видно, че между същите страни /П. В. М. като ищец, и „А.А.“ООД като ответник/ е образувано отделно исково производство, с основен предмет на спора е именно установяване на недействителност на авалирания от П. В. М. запис на заповед от 20.01.2023 г., поради порок във формата му, изразяващ се в липса на подпис на лицето, посочено като издател.

Решението по посоченото исково производство ще формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните в производството по в.гр.д.№313/2023 г. на ПОС по релевантния въпрос, повдигнат с релевираното правоизключващо възражение на ответника, по който следва да се произнесе и въззивния съд. Релевираното от ответника правоизключващо възражение в производството по иска не съставлява процесуална пречка за последващо предявяване на същото чрез самостоятелен установителен иск в отделно производство, в което този въпрос да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо между същите страни. Това е така, тъй като предявеното под формата на възражение правоизключващо основание ще бъде разгледано само в мотивите на съдебния акт, и по този въпрос няма да се формира сила на пресъдено нещо между страните, поради което ответникът има правен интерес да предяви възражението под формата на самостоятелен установителен иск в отделно производство.

Неоснователни са доводите за настъпила преклузия на възражението по отношение на другия ищец в производството по т.д.№68/2023 г. на ПОС. На първо място, в приложеното по настоящото дело заповедно производство по ч.гр.д.№2936/2021 г. на ПРС не са налице данни, от които да може да бъде направен извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на издателя на записа на заповед „И.-М.“ЕООД. Наред с това, в настоящото производство съдът не може да извършва преценка на допустимостта на производството по т.д.№68/2023 г. на ПОС, тъй като компетентен да извърши преценката е съдът, пред който е висящо производството по това дело, и възраженията в тази връзка следва да бъдат релевирани именно пред него. Докато производството по т.д.№68/2023 г. на ПОС е висящо, то съставлява процесуална пречка за движение на производството по в.гр.д.№313/2023 г. на ПОС.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, съдът е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Ето защо, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.03.2023 г. по в.гр.д.№313/2023 г. на ОС – Пловдив – Х състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по т.д.№68/2023 г. на ПОС с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.