Решение № 3130 от 29.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3130 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508446 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 182263 от 21.08.2020 г. по гр.д. № 9347/2016 г. на СРС, ГО, 46 състав са отхвърлени предявените от Г. Е. Г. срещу Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР-Перник искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 3 000 лв. – частичен иск от сумата 6 000 лв., претендирана солидарно от ответниците и представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с противоправни действия от 21.02.2011 г., изразяващи се в претърсване и изземване в жилището на ищеца в гр. Перник по ДП № 3/2011 г. по описа на Следствен отдел при ОП-Перник, пр.пр. № 517/2011 г. на РП-Перник, ведно със законна лихва от 21.02.2011 г. до изплащане на сумата. Ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, по 100 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Г.

Е. Г.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано.

Излага съображения, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е провел открито съдебно заседание на 07.07.2020 г., като не е взел предвид обективната невъзможност за явяване на процесуалния представител на ищеца, постъпила по спешност в лечебно заведение на 03.07.2020 г. за преждевременно раждане и изписана на 07.07.2020 г. в 13:00 часа – след приключване на откритото съдебно заседание по делото. Сочи, че от страна на ищеца е било поискано отлагане на делото и че към датата на заседанието с оглед характера на обстоятелствата, съставляващи обективна пречка да се яви представителят му, не е разполагал с 1 доказателства за същите. Независимо от посоченото, делото не е било отложено по съображения за липса на предпоставките по чл.142, ал.2 ГПК. Счита, че горното е станало причина делото да остане неизяснено от фактическа страна, да не бъде направено увеличение на иска по чл.214 ГПК, да не бъде направено искане за разпит на трети свидетел, каквато възможност съдът му е предоставил с определението по чл.140 ГПК, да не бъде проведен пълен разпит на свидетелите по делото за относимите към спора обстоятелства. Твърди, че е била депозирана молба за отмяна на определението, с което е бил даден ход на делото по същество, но същата не е била уважена. Развива доводи, че вследствие на извършеното на 21.02.2011 г. претърсване и изземване на обитавания от него имот и неправомерно приложение на нормите на чл.70 и чл.71, ал.1 ЗМВР служители на БОП при ОДМВР-Перник са извършили действия, причинили му неимуществени вреди. Счита, че не е бил изследван въпросът за наличието на причинна връзка между тези действие и вредите, като твърди, че към посочения момент е заемал длъжността „надзирател I-ва степен“ към ГД „Изпълнение на наказанията“ в Следствения арест в гр. Перник, бил е публично отведен от работното му място към мястото, където живее, в присъствието на колегите му, а впоследствие действията са станали достояние на съседите му. Излага съображения, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил исковете, като не е съобразил ангажираните по делото доказателства и не е изложил мотиви за формиране на изводите си. Не са били отчетени обстоятелствата, че ищецът е претърпял вреди – затворил се е в себе си, а колегите и приятелите му са се отдръпнали от него, както и че са били накърнени репутацията и доброто му име. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България, с който изразява становище за неоснователност на релевираните с жалбата оплаквания. По отношение на довода за допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в провеждане на открито съдебно заседание при наличието на процесуални пречи за даване ход на делото, излага съображения за неоснователност на същия предвид липсата на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.142, ал.2 ГПК, според която съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тази връзка твърди, че ищецът се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание, водейки и двама свидетели за разпит, а наличието на обективна пречка за явяване на процесуалния му представител не е самостоятелно основание за отлагане на делото. По отношение на доводите за необоснованост на решението излага съображения, че претърсването и изземването могат да бъдат извършвани в помещения, използвани от което и да е лице, без да е необходимо то да има каквото и да било процесуално качество, при условие, че има достатъчно основание да се предполага, че в помещението се намират предмети, имащи значение за делото. Пред първата инстанция е установено, че ищецът е живеел в жилище, собственост на родителите му, както и че разследващите органи са разполагали с предварителни данни за вероятно извършено престъпление по чл.339 НК от бащата на ищеца. По тази причина на 21.02.2011 г. са били извършени действия по претърсване и изземване в двата имота, собственост на бащата на ищеца – Е. Г.. Претърсването на вилата е довело до изземване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, които са били предмет на престъплението, а от ползваното от ищеца жилище са били иззети оръжия и боеприпаси, които са му били върнати, след като е било установено надлежното им придобиване и държане. С оглед изложеното счита, че правилно съдът е приел, че се 2 касае за процесуално-следствени действия, извършени от разследващ орган – следовател при Следствения отдел при ОП-Перник, по образувано досъдебно производство. Твърди, че органите на досъдебното производство са имали правото да извършат претърсване и изземване на жилището на ищеца, независимо че срещу него не е било образувано наказателно производство и не му е било повдигано обвинение, поради което не е налице противоправно поведение от страна на длъжностните лица, извършили претърсването и изземването. Счита, че изводите на първоинстанционния съд се основават на задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателство, с оглед на което не могат да бъдат споделени доводите за необоснованост на решението.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ОДМВР-Перник, с който изразява становище за неоснователност на релевираните с жалбата оплаквания. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, тъй като се твърдят вреди, причинени от служители на БОП – териториална структура на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Позовава се на чл.38, т.2, вр. чл.37, ал.1 ЗМВР, от които черпи аргумент, че Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е главна дирекция, самостоятелно юридическо лице, отделна структура на МВР, различна от областните дирекции на МВР. Съгласно чл.40, ал.2 ЗМВР териториалните звена се ръководят от съответния директор на главна дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. С оглед изложеното счита, че не следва да отговаря за действия на служители на ГД „БОП“. Излага съображения, че се касае за претърсване и изземване по конкретно следствено дело, за годни способи за извършване на действия по разследването, както и че не е налице излизане извън целите на НПК. Наред с посоченото, счита, че от страна на ищеца не е доказано настъпването на неимуществени вреди. По отношение на довода за допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в провеждане на открито съдебно заседание при наличието на процесуални пречи за даване ход на делото, излага съображения за неоснователност на същия предвид липсата на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.142, ал.2 ГПК. В тази връзка твърди, че ищецът се е явил в проведеното открито съдебно заседание, участвал е активно в същото, изразил е позицията си, като делото е било изяснено от фактическа страна. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

С исковата молба ищецът твърди, че заема длъжността „надзирател I-ва степен“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с място на работа – Следствения арест – гр. Перник. Твърди, че на 21.02.2011 г. е бил на работното си място в Следствения арест в гр. Перник, където около 15:00 часа са дошли цивилни служители на сектор „БОП“ към ОДМВР-Перник, които са се представили и са му заявили, че спрямо него е повдигнато обвинение за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие, поканили са го да отиде с тях за справка в ОДМВР-Перник.

Твърди, че е поискал да разбере в какво е обвинен, да се свърже с адвокат, което не му е било позволено, вследствие на което е напуснал работното си място, без да уведоми началника си и на следващия ден – 22.02.2011 г. е депозирал докладна записка за горепосоченото. Вместо в ОДМВР-Перник ищецът е бил отведен от служителите на сектор „БОП“ в жилището, което обитава в гр. Перник, ул. „*******, ет. 6, собственост 3 на майка му В.С.В. На посочения адрес за времето от 15:40 часа до 17:35 часа без съгласието на ищеца и на собственика на жилището са били извършени претърсване и изземване, при които с протокол са били иззети огнестрелни оръжия и боеприпаси, за които ищецът е притежавал надлежно разрешение. Счита, че действията са били извършени в нарушение на чл.71, ал.1 ЗМВР. Впоследствие е установено, че срещу ищеца няма образувано наказателно производство за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие, а законно притежаването такова му е било върнато. Твърди, че тези действия са били предприети от органите на Прокуратурата и полицията при положение, че е могло да бъде проверено предварително, че се касае за законно притежавано оръжие в регистър при служба КОС. Счита, че по този начин са били уронени авторитетът и доброто му име, като в причинна връзка с посочените действие е претърпял стрес, негативни изживявания и тревожност.

Моли съда да осъди ответниците Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР-Перник да му заплатят солидарно сумата от 3 000 лв. – частичен иск от сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, с който оспорва иска. Счита, че не са налице незаконосъобразни действия на Прокуратурата, в причинна връзка, с които ищецът да е претърпял вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Ответникът ОДМВР-Перник е депозирал становище, с което оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, тйй като се твърдят вреди, причинени от служители на БОП – териториална структура на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Позовава се на чл.38, т.2, вр. чл.37, ал.1 ЗМВР, от които черпи аргумент, че Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е главна дирекция, самостоятелно юридическо лице, отделна структура на МВР, различна от областните дирекции на МВР. Съгласно чл.40, ал.2 ЗМВР териториалните звена се ръководят от съответния директор на главна дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. С оглед изложеното счита, че не следва да отговаря за действия на служители на ГД „БОП“. Излага съображения, че се касае за претърсване и изземване по конкретно следствено дело, за годни способи за извършване на действия по разследването, които са одобрени по съответния ред, както и че не е налице излизане извън целите на НПК. Моли съда да отхвърли предявения иск.