Решение № 7153 от 02.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7153 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т.ова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20211100505890 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20043580 от 16.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2233/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав е отхвърлен предявеният от ищеца Т. А. Й. срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1545.55 лева, представляваща възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законна лихва от 17.01.2020 г. до погасяване на задължението.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Т. А. Й., с която обжалва същото като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се поддържа, че в случая са налице предпоставките на чл. 46 от ЗНА за попълване на празнота в Закона за МВР и субсидиарно прилагане на уредбата по Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Главна дирекция „П.б. и з. на н.“.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението в рамките на релевираните в жалбата доводи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че с първоинстанционното решение е извършен пълен и пълноценен анализ на спора от фактическа страна, поради което с цел да не бъдат същите преповтаряни препраща към мотивите на СРС.

Единственият спорен въпрос между страните в настоящото производство е по правото, а именно следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ по аналогия на основание чл. 46 ЗНА. По този въпрос бе образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС с решението, по което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Основните аргументи за така приетото становище са, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите 2 от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Приема се на следващо място, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.

Приема се още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

Съгласно правилото на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. В този смисъл и постановеното решение № 525/13.08.2024г. по гр. д. № 2329/2023г. по описа на ВКС, IV ГО.

По въпроса бе отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С – 262/2020 г. Съгласно решение от 24 февруари 2022 на СЕС, член 8 и член 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

Също така беше прието, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В същия смисъл е и приетото в определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС.

Предвид така изложеното предявените от ищеца осъдителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде 3 осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 100 лв. в производството пред СГС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043580 от 16.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2233/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав.

ОСЪЖДА Т. А. Й., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР, с адрес гр. София, ул."****, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените в производството пред СГС разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3, т. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4