Акт от 24.10.2023, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67 24.10.2023 година гр. Търговище

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Търговище първи касационен състав на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА

СТОЯН

КОЛЕВ секретар : Ивалина Станкова прокурор: М.А. като разгледа докладваното от съдия – докладчика Анета

Петрова КАНД номер №20237250600074 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на Глава

Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „***

– РЕ“ ЕООД със седалище в град Попово, представлявано от управителя С. С., действащ чрез пълномощника а.. Ц.Х. *** с посочен в жалбата съдебен адрес ***, против Решение №34/05.05.2023г. по АНД №73 по описа за 2023г. на РС – Попово, с което е потвърдено НП №25-2300015/28.02.2023 г. на Директора на „Инспекция по труда“-град Търговище. Касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като при произнасянето му районният съд не е обсъдил задълбочено наведените в жалбата до същия доводи, в резултат на което е стигнал до неправилни изводи. Необсъдените според касатора доводи се състоят в това, че проверяващите служители е следвало да дадат задължителни предписания на осн.чл.404,ал.1,т.1 от КТ по отношение на допуснатия пропуск по чл.22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, тъй като макар и да липсвал положен подпис от страна на работника под молбата за отпуск, то същият реално е ползвал такъв за посочения период – факт, установяващ се от отчетната форма за явяване на работа и от разчетно-платежните ведомости на дружеството; отстраняването на пропуска веднага след даденото предписание щяло да направи нарушението малозначително; липсата на други нарушения, засягащи трудовото законодателство и водещи до увреждане на обществени интереси, сочели, че по отношение на дружеството – касатор целите на закона могат да бъдат постигнати и без да бъде наказван, поради което случаят се явявал маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид допуснатите според касатора съществени нарушения в административнонаказателното производство и неотчетени от първоинстанционния съд като такива, същият моли оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, се представлява от ст.юрк.М.М., която оспорва жалбата изцяло, като счита, че съдът се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба, обсъдил е всички доказателства и е изложил подробни мотиви.

Изтъква, че в случая КТ е специален спрямо ЗАНН и тъй като установеното нарушение не е отстранено, не може да се приеме, че случаят е малозначителен или маловажен. Допълва, че процесното нарушение не е изолиран случай, тъй като за друго такова вече било издадено НП, потвърдено с влязло в сила решение. Моли обжалваното решение на РСП да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, тъй като не е налице маловажност на случая, поради неотстранените последици от нарушението.

Счита, че наложената имуществена санкция следва да бъде намалена до минималния размер в случай, че съдът установи наличие на предпоставките за това.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение №34/05.05.2023г. по АНД

№73 по описа за 2023г. на РС – Попово е потвърдено НП №25-2300015/28.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-град Търговище, с което на "***-РЕ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Попово, ул."Марко Николов" №12, представлявано от управителя С.Х.С., за нарушение на чл. чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на осн. чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414,ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева. С решението е осъдено "***-РЕ" ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, сумата от 80.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед постановяване на съдебния си акт районният съд е допуснал и събрал всички налични, относими и необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при съобразяване на наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи.

Въз основа на ценените доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:

При извършена на 31.01.2023г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Търговище проверка на изисканите и представени от работодателя „***-РЕ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, общ. Попово, гр. Попово, ул. „Марко Николов“ №12, документи по осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч. трудови досиета, документи по режима на отпуските, по организация и отчитане на работното време и документи по начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения и дължимите обезщетения е констатирано, следното:

Посоченият работодател издал заповед №006 от 27.11.2022г. за ползване на платен отпуск в размер на три работни дни от М.А.Й., считано от 28.11.2022г. М.А.Й. била наета на работа по силата на трудов договор № *** от 20.03.2018г. на длъжност „продавач-консултант“ в условията на пълно работно време - 8 часа. Със заповед №001 от 07.12.2022г., считано от 07.12.2022г. трудовият договор на посочената работничка бил прекратен на основание чл.328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. При извършена проверка на изисканото и представено от работодателя пълно трудово досие на посочената работничка било констатирано, че в същото няма писмено искане от работничката до работодателя за ползване на платен годишен отпуск - 3 работни дни през периода от 28.11.2022г. до 30.11.2022г. включително. В досието се съхранявал проект на молба за ползване на платен годишен отпуск за посочения период, неподписана от работничката. В представената отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец ноември 2022г., на М.А.Й. бил отразен ползван отпуск - 3 (три) работни дни за времето от 28.11.2022г. до 30.11.2022г. включително. Съгласно изисканата и представена за проверката разчетно-платежна ведомост на „*** - РЕ“ ЕООД за месец ноември 2022г. на М.А.Й. бил начислен посочения платен годишен отпуск. Установено е, че работодателят „***-РЕ“ ЕООД е разрешил ползване на платен годишен отпуск на М.А.Й. през периода от 28.11.2022г. до 30.11.2022г. вкл., без да има писмено искане за това на работничката до работодателя. Районният съд установил, че въз основа на установеното при проверката, АНОрган издал процесното НП против дружеството-жалбоподател, като в обстоятелствената част пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН относно извършеното нарушение, описал доказателствата, които подкрепят установеното нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и за това извършено от дружеството - работодател нарушение, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на дружеството административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лева.

Районният съд е приел, че АУАН и

НП са издадени от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като АНО е изпълнил вменените му по силата чл. 54 от ЗАНН вр. чл. 42, и чл. 52, и чл. 57 от ЗАНН задължения. Констатирал е правилно приложение на материалния закон, тъй като законосъобразно било прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Освен изложените мотиви за съставомерността на нарушението и за липсата на доказателства относно наличието на законовите основания, при които работодателят може да предостави платен годишен отпуск на работника без негово писмено искане или съгласие, районният съд е изложил съждения за това, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Отчел е като правилно определен размера на наложената имуществена санкция в размер на 1600 лв., тъй като работодателят бил извършил още едно нарушение, касаещо режима на законосъобразното ползване на платен годишен отпуск от работниците, от което следвало, че настоящото нарушение не е изолиран случай. Коментирал е, че определеният размер на санкцията не съставлява необосновано негативно въздействие върху субекта на отговорността.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия.

При преглед на обжалваното решение съдът счита, че не са допуснати и визираните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд. С жалбата си срещу НП касаторът не е оспорил приетите от АНОрган фактически обстоятелства, основният елемент от които е наличието на неподписана от работника писмена молба/проект/ за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск, по която има издадена заповед от работодателя за ползване на този отпуск. Приемайки за установени тези обстоятелства, районният съд правилно е определил като законосъобразно квалифицирането им като нарушение на чл. 22, ал.

2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като предвид правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая не подлежи на изследване субективната страна, т.е. вината, тъй като юридическите лица не могат да формират субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната административнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. Съдът се е произнесъл по доводите в жалбата за маловажност на случая, като макар и след пестеливо обсъждане е приел, че нарушението не носи белезите на маловажност.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно като постановено при спазване на материалния закон. Неотносимо към преценката за законосъобразност на издаденото в случая НП е оплакването в жалбата за приоритетно прилагане на процедурата по налагане на ПАМ по чл. 404 ал.1 т.1 КТ пред тази по образуване на АНПроизводство със съставяне на АУАН за нарушение, наказуемо по чл. 414 ал.1 КТ. Това са две различни процедури като при констатиране белезите на административно нарушение чрез съставен АУАН АНОрган е в правомощието си да издаде НП за налагане на съответно административно наказание, както е сторено в случая. Касационният състав споделя направения извод от районния съд за липса на белези на маловажност на случая като в този смисъл следва да се изложат допълнителни съображения. В КТ е налице специална спрямо чл. 28 ЗАНН разпоредба на чл. 415в ал.1 КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на административните нарушения по КТ е обсъдена в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, където е посочено, че „специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f231f918-b318-44b2-b830-dd9a167e29da