Решение № 1236 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300501082 по описа за 2024 година

С решение №703 от 16.02.2024г., постановено по гр.д.№10276/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, XI гр.състав е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1968/ 24.03.2023 г., издадена по частно гр. дело № 2995/ 2023 г. на ПРС, XXI гр. с-в, Т. Х. Т., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *****, представлявано от А. В. Д. и М. М.- ***** гражданин, заедно, следните суми: 112 леваглавница, представляваща неплатена цена на устройство Smart Home Standart Gataway 502 по договор за продажба на изплащане от 24.06.2019 г. за периода 28.12.2019 г.- 27.01.2020 г., ведно с 31, 65 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 974, 74 лева- главница, представляваща неплатена цена на устройство Samsung Galaxy S10+ 128 GВ Black по договор за продажба на изплащане от 23.03.2019 г. за периода 28.12.2019 г.27.01.2020 г., ведно с 288, 75 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 6, 98 лева- главница, представляваща неплатена цена на устройство Moto C 4G Black по договор за продажба на изплащане от 22.03.2018 г. за периода 28.12.2019 г.- 27.01.2020 г., ведно с 2, 15 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 799, 68 леваглавница, представляваща неплатена цена на устройство Huawei P30 Pro 6/128 Crystal по договор за продажба на изплащане от 24.06.2019 г. за периода 28.12.2019 г.- 27.01.2020 г., ведно с 234, 95 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 90 леванеустойка в размер на цена на невърнато оборудване- апарат за фиксирана телефонна услуга, предоставена на № ****, уговорена в Приложение № 1 от 22.11.2017 г., поради прекратяване на рамковия договор в частта за фиксирана телефонна услуга, ведно с 26, 30 лева- мораторна лихва за периода 27.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 90 лева- неустойка в размер на цена на невърнато оборудване - апарат за фиксирана телефонна услуга, предоставена на № ***, уговорена в Приложение № 1 от 22.11.2017 г., поради прекратяване на рамковия договор в частта за фиксирана телефонна услуга, ведно с 26, 30 лева - мораторна лихва за периода 27.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 150 лева- неустойка в размер на цена на невърнато оборудване по 1 ценова листа SmartHomeKit, поради прекратяване на рамковия договор в частта за фиксирана услуга SmartHome, уговорена с Приложение № 1 от 24.06.2019 г., ведно с 43, 83 лева- мораторна лихва за периода 27.02.2020 г.- 10.02.2023 г. и във връзка с рамков договор № 504343861 от 12.07.2017 г. и фактура № 405977995/ 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението в съда- 27.02.2023 г. до окончателното погасяване. Съответно е разпределена и отговорността за разноски.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№14124/29.04.2024г., депозирана от Т.

Х. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Т. Д. Т., с която се обжалва изцяло решението на Районния съд. Сочи, че документите, приложени като писмени доказателства към исковата молба, а именно: договор, приемо-предавателен протокол, погасителен план и общи условия, не били подписани от нея. Ищецът не доказал облигационната връзка по процесните договори, поради което и претендираните суми не били дължими поради липса на правно основание. Последният следвало да установи още, че процесните услуги били реално предоставени на ответната страна, което обстоятелство останало недоказано. В тази връзка сочи, че фактурите не доказвали изпълнение по договор за мобилни услуги. Самите лизингови вноски, а също и вземанията за неустойка, не били дължими именно поради липсата на облигационно правоотношение между страните.

Излагат се твърдения за нищожност на уговорените в договора клаузи за неустойки.

Неустойката била уговорена в размер до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ карта, като потребителят следвало да заплати необосновано висока неустойка, доколкото стандартните месечни абонаментни такси се определяли едностранно от мобилния оператор. Уговорената неустойка била нищожна поради противоречието с добрите нрави, излизала извън обичайните и функции да обезпечава, обезщетява и санкционира. По този начин абонатът оставал задължен да заплаща част от месечните абонаментни такси, без да може да използва услугите на оператора, тъй като договорът бил прекратен. Ако ли не се е приемело, че клаузите са нищожни, те били неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП – давали право на доставчика на мобилни услуги да задържи сума за престация, която не е извършил. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен и да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за двете искови съдебни инстанции, както и за заповедното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.

Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „А1 България“ ЕАД против Т. Х. Т., с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът Т. дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение № 1968/ 24.03.2023 г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 2995/ 2023 г. на ПРС, XXI гр. с-в, суми, както следва: 112 леваглавница, представляваща неплатена цена на устройство Smart Home Standart Gataway 502 по договор за продажба на изплащане от 24.06.2019 г. за периода 28.12.2019 г.- 27.01.2020 г., ведно с 31, 65 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 974, 74 лева- главница, представляваща неплатена цена на устройство Samsung Galaxy S10+ 128 BG Black по договор за продажба на изплащане от 23.03.2019 г. за периода 28.12.2019 г.27.01.2020 г., ведно с 288, 75 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 6, 98 лева- главница, представляваща неплатена цена на устройство Moto C 4G Black по договор за продажба на изплащане от 22.03.2018 г. за периода 28.12.2019 г.- 27.01.2020 г., ведно с 2, 15 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 799, 68 лева2 главница, представляваща неплатена цена на устройство Huawei P30 Pro 6/128 Crystal по договор за продажба на изплащане от 24.06.2019 г. за периода 28.12.2019 г.- 27.01.2020 г., ведно с 234, 95 лева- обезщетение за забава за периода 19.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 90 леванеустойка в размер на цена на невърнато оборудване- апарат за фиксирана телефонна услуга, предоставена на № ***, уговорена в Приложение № 1 от 22.11.2017 г., поради прекратяване на рамковия договор в частта за фиксирана телефонна услуга, ведно с 26, 30 лева- мораторна лихва за периода 27.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 90 лева- неустойка в размер на цена на невърнато оборудване апарат за фиксирана телефонна услуга, предоставена на № **, уговорена в Приложение № 1 от 22.11.2017 г., поради прекратяване на рамковия договор в частта за фиксирана телефонна услуга, ведно с 26, 30 лева- мораторна лихва за периода 27.02.2020 г.- 10.02.2023 г.; 150 лева- неустойка в размер на цена на невърнато оборудване по ценова листа SmartHomeKit, поради прекратяване на рамковия договор в частта за фиксирана услуга SmartHome, уговорена с Приложение № 1 от 24.06.2019 г., ведно с 43, 83 левамораторна лихва за периода 27.02.2020 г.- 10.02.2023 г. и във връзка с рамков договор № 504343861 от 12.07.2017 г. и фактура № 405977995/ 03.02.2020 г.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недопустим по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните пред него доказателства, Районният съд е приел, че между страните възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът предоставил на абоната фиксирани услуги и мобилни устройства срещу задължение за заплащане на уговорена цена на месечни вноски.

Договорът отговарял на законовите изисквания, бил сключен при общи условия, които били приети от абоната с полагането на подпис от негова страна, като по този начин същият декларирал, че се запознал с условията и ги приема. Договорите, а също и другите представени по делото документи, били подписани лично от абоната, същите били редовни от външна страна и обвързвали страните с договорни задължения. От своя страна ответникът имал задължението да заплаща цената за предоставените му устройства, като същият не сочил доказателства в тази насока. Основанието за плащане произтичало не от фактурите, а от договорите за продажба на устройства, с оглед на което било без правно значение дали абонатът получил или подписал фактурите. По силата на сключения договор, подписан от клиента, последният декларирал, че му била предадена годна за употреба вещ, която му била предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени месечни вноски по погасителен план, които вноски е следвало да бъдат заплащани. Конкретните размери на дължимите суми за устройствата на изплащане се установявали от представените по делото фактури и били в общ размер от 1893,40 лв., представляваща цената на тези устройства. Договорите за продажба на изплащане били валидни и пораждали своите правни последици, като при предсрочно прекратяване на правоотношението, за клиента възниквало задължение да плати преди падежа всички непогасени месечни вноски. Съдът констатира, че абонатът не платил цената на закупените устройства, поради което било налице неизпълнение на договорното задължение от негова страна. Договорите били предсрочно прекратени поради просрочени задължения от страна на клиента, като в съглашенията били предвидени разпоредби, че при неплащане на две последователни месечни вноски, разсрочените вноски ставали предсрочно изискуеми и договорът се считал за прекратен. От друга страна, абонатът не върнал и предоставеното му оборудване, собственост на доставчика, поради което последният претърпял имуществени вреди, претендирани като неустойка. Размерът на неустойката се установявал от представените по делото доказателства, поради което претенцията следвало да бъде уважена като основателна. Дължима била и мораторна лихва в размер на 653,93 лв.

Представен по делото е Договор № 5** от 12.07.2017г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ***** и Т. Х. Т., ЕГН **********, в съдържанието на който е посочено /т.3.2./, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, а всяка избрана услуга се описва в приложение, представляващо неразделна част от договора.

Посочено е още /т.5.1/, че влизането в сила, срокът и условията за подновяване/прекратяване 3 на договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки, се посочват в съответното приложение.

В Приложения №1 към Договор №5** от 22.11.2017г., за телефонен номер ** и телефонен номер **, са посочени избрани тарифни планове „Мтел фикс специален“, при месечна абонаментна такса от 5,99 лв. – при срок на ползване от 1 година и 2,99 лв. – при срок на ползване от 2 години. В т.5.2 от съдържанието на приложенията е посочено, че абонатът получава за временно ползване комуникационно оборудване, необходимо за ползване на услугата, а в т.5.6 е посочено, че абонатът се задължава при прекратяване на Договора по отношение на услугата в приложение№1 да върне на оператора полученото от него устройство в изправност. Уговорено е, че срокът за ползване на услугите по приложенията е с начална дата: 22.11.2017г. и крайна дата 22.11.2019г. В т.6.3.4 от приложението е уговорено, че ако при прекратяване на договора за услугата в приложението, оборудването, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.