Решение № 215 от 14.09.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Сливен, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500365 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, вр. чл.28 ал. 6 от ЗЗДт.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 260038/22.06.2022г. по гр.д. № 2432/20г. на ****, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Дирекция „Социално Подпомагане“ - К. да бъде постановена, в потвърждение на заповед № ЗД/Д- СН-К-002/ 04.03.2020г. на директора й, мярка за закрила, в извънсемейна среда, по отношение на малолетното дете М.А. Г., ЕГН **********, чийто родител е майката З.А. Д., с ЕГН **********, а бащата е починал, като за срок от шест месеца то бъде настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия – М.Н. Г. с ЕГН ********** и Г.А.Г. ЕГН **********.

Против това решение е постъпила заинтересуваните лица – баба и дядо на детето. въззивна жалба от

Въззивниците обжалват изцяло първоинстанционното решение, като твърдят, че то е неправилно, необосновано и поради това – незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон, несъобразено със събраните по делото доказателства и изцяло в противоречие с висшия интерес на детето. Излагат подробни съображения, 1 като правят анализ на събраните доказателства и на приложимите правни норми, считат, че в тяхно нарушение съдът е счел молбата на Д“СП“ за неоснователна. Развиват детайлна аргументация относно необходимостта детето да бъде настанено при тях.

Искат въззивният съд да отмени решението на първостепенния и да постанови ново, скоето да потвърди предприетата по административен ред мярка за закриля спрямо детето М. АТ. Г. и същото да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо по бащина линия.

Претендират разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба е направено ново доказателствено искане за допускане събиране на писмени доказателствени средства от въззивната инстанция. Въззивниците молят на основание чл. 15, ал.6 от ЗЗДт. по делото да бъде назначен актуален социален доклад, който да съдържа становище относно интереса на детето; условията при които същото се отглежда в дома на бабата и дядото по б.л., становището за годност на последните да полагат грижи за детето; информация за предоставените към момента социални услуги на детето и етапа, на който същите се намират, както и етапа на който са провежданите опознавателни срещи с майката и резултата от тях. Сщо така искат да бъде назначена повторна съдебно-психологическа експертиза на детето, която да отговори на поставените въпроси към задачата на допуснатата в хода на първоинстанционното дело съдебно-психологическа експертиза, както и на следните допълнително поставени въпроси: „Има ли промяна в представата и нагласата на детето за майката?;Какво е моментното психоемоционално състояние на детето и позволява ли то детето да бъде извеждано от обичайната за него среда на отглеждане?; В случай на промяна в средата, условията и начина на отглеждане, как това ще се отрази на психо- емоционалното състояние на детето?; От психологическа гледна точка и с оглед етапа на достигане на съответното за възрастта психо- емоционално развитие на детето, възможно ли е извеждането на детето му от дома на семейство Г.и и предаването му на майката?; Как тази промяна ще се отрази на психическото и емоционално развитие на детето?“

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата – заинтересуваното лице – майка на детето, е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при вярна и обективна фактическа обстановка и при спазване на процесуалния и материален закон.

Излага доводи, с които последователно и подробно оборва всички, 2 релевирани с жалбата отменителни основания, като заявява, че няма законови причини за потвърждаване на мярката.

В обобщение моли да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да се потвърди атакуваното с нея решение.

Противопоставя доказателства. се на допускането на събиране на нови

Претендира разноски за настоящото производство.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият – молител в първоинстанционното производство, е подал писмен отговор, с който заявява, че атакуваното решение е неправилно, а въззивната жалба против него – основателн излага доводи и сита, че настаняването на детето при неговите баба и дядо по бащина линия е в съответствие с най-висшия му интерес. Счита, че при постановяване на решението си, въззивният съд също следва да се ръководи от този интерес и да го защити.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба от този въззиваем.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивниците за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В с.з., въззивниците пор. №№ 1 и 2, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи молбата на Д“СП“-К.. Претендира разноски, представя списък. Прави повторно доказателствените искания, направени с въззивната жалба, които са оставени без уважение от съда.

В с.з. за въззиваем пор. № 3 - Д”СП” – Сливен, редовно призован, се явява началник отдел „Закрила на детето“, упълномощен от директора на дирекцията, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда да уважи последната като основателна.

В с.з., въззиваема пор. № 4, редовно призована, не се явява лично и не се представлява.

3

В с.з. въззиваем пор. № 5 – малолетното дете, редовно призовано чрез особения му процесуален представител, не се представлява от същия.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателствени средства, намира, че атакуваният акт е и правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Въззивният състав намира, че фактическите констатации на първостепенния съд, така, както са изложени от фактологична гледна точка, са обективни, пълни и намират подкрепа в доказателствения материал, поради което и съгл. чл. 272 от ГПК ги въвежда по подразбиране.

Правните изводи също са обосновани, в хармония с приложимите норми и правилни, поради което въззивната инстанция се солидаризира изцяло с тях.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Детето М. АТ. Г., р. 25.10.2015г., е на 6 г. 10 м., като баща му е починал през 2018г. От 2016г. то живее при родителите на баща си, а майка му, след смъртта на съпруга си, живеела първоначално в с. Г.. През 2019г. сключила втори брак и се е установила със съпруга си в с. Г., общ. Малко Търново. С решение на КРС, изменено с решение на СлОС, през 2019г. детето е настанено по съдебен ред в семейството на своите баба и дядо по бащина линия в с. Г.за срок от 12 месеца, след изтичането на който те заявили пред Д“СП“-К., че желаят детето да бъде отново настанено при тях, тъй като то не искало да ходи при майка си и се страхувало. Със заповед на директора на Д“СП“-К. от 04.03.2020г. детето е настанено временно по административен ред в семейството им и е предявена молбата по чл. 28 от ЗЗДт във вр. с чл. 25 ал. 1, т.т. 1 и 2 от ЗЗДт за постановяване на съдебно решение, с което да бъде предприета мярка за закрила „настаняване на 4 детето в семейство на роднини“ – дядо и баба по бащина линия, за срок от 6 месеца или до настъпване на законови причини за промяна или прекратяване на мярката.

По начало, за да се предприемат мерки за закрила в извънсемейна среда по чл. 26 от ЗЗДт, е необходимо да е налице някое от условията, изброени в разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт. В случая административният орган, при издаване на заповедта по чл. 27 от ЗЗДт, се е позовал на наличието на т.т.

1 и 2 на тази норма – починал родител и безпричинно трайно неполагане на грижи от другия родител и на същото основание е поискал съдът да постанови настаняване по съдебен ред по чл. 28 от ЗЗДт.

Действително до края на 2019г. майката на детето не е полагала грижи и не се е срещала с него. Отношението й е станало по-активно през 2020г. и с оглед предоставената социална услуга и изготвен план за грижа и срещи между детето и майката, които да се провеждат в присъствието на психолог, тя се е явявала на насрочените дати и е изразявала желание за контакти, които не са се осъществили, поради тревожността и стресираното състояние на детето.

Установено е, че тя живее в с. Граматиково със своя съпруг, двамата работят, разполагат с добри битови условия, подходящи за отглеждане на дете, съпругът й изразява желание за подкрепа в грижите за него.

Бабата и дядото също разполагат с добри условия за отглеждането на малолетното дете и то е привързано към тях. Те не му осигуряват подходяща за възрастта му социална обстановка, не полагат грижи за неговия емоционален комфорт и развитие в когнитивно отношение.

Вярно е, че момиченцето не е контактувало с майка си, няма изградено отношение към нея, по принцип проявява тревожност, не приема срещи с непознати, но не развива стресови състояния по тази причина. Нуждае се от подкрепата на възрастни с авторитет пред него, каквито са баба му и дядо му, за да преодолее предпазливостта и боязънта, но двамата са в крайно обтегнати отношения с майката на детето и не проявяват желание за сътрудничество, поощряват отчуждеността помежду им и се стремят да я изолират от живота на детето. Експертът, в чиято компетентност съдът не се съмнява, заявява, че то е прекомерно сковано, изостава в представите си за света и общуването, и е емоционално ригидно, груповата 5 му вградимост е под средната за възрастта. Промяна в отношението на детето не може да настъпи незабавно, тъй като то не е готово, необходима е педагогическа и психологическа помощ, която може да бъде предоставена като социална услуга по смисъла на ЗЗДт.

Казаното дотук обосновава извод, че категорично не е в интерес на малолетното дете настаняването му в семейството на неговите баба и дядо за следващите 6 месеца.

Само наличието на предпоставката на т.1 на чл. 25 ал. 1 от ЗЗДт не е достатъчна, тъй като е починал само единият родител на детето, а не е налице условието по т. 3 – другият родител да не полага трайно грижи за него без основателна причина. Това е било така за известен период от време, но обстоятелствата са се променили към момента и не е налице такава причина – неполагането на грижи от страна на майката не е поради нейно нежелание, а поради отказа на бабата и дядото по бащина линия не само да й дадат възможност за това, а и да й позволят изобщо да осъществява пълноценни контакти и да общува с детето си.

След като е доказано по делото, че майката разполага с материални възможности да осигури на детето дом, сигурна семейна среда и добри условия, има желание да го отглежда и възпитава, и няма установени неморални или други, вредни за детето, качества и поведение, то няма и причина да се настанява детето в извънсемейна среда.

Единственият препятстващ аргумент, изтъкван от въззивниците, е, че детето отказва да се среща с майка си, няма изградена връзка с нея и настаняването му при нея ще му причини стрес, тъй като не е готово за тази промяна.

Горния довод въззивната инстанция приема за неоснователен, именно с оглед защита на висшия интерес на детето.