Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1073 от 15.06.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 488/2018
Вид
Решение № 1073
Подписан
15.06.2018
В сила
20.06.2019
Състав
АТАНАС ВАСИЛЕВ СЛАВОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100 ал.2 · Закон за държавния служител
  • чл. 100 ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 32 · Закон за държавния служител
  • чл. 40 · Закон за държавния служител
  • чл. 67 · Закон за държавния служител
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 100, ал. 4 · Закон за съдебната власт
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№

/15.06.2018 год. , гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI - ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИДЕСЕТИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ при секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 488 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила от Н.С.Р. ЕГН **********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .. против ПРОКУРАТУРА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ:……… и адрес гр.С. бул. В. № . иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 121 972,13 лева В исковата си молба ищцата твърди, че от 15.05.1995 год. работи като данъчен инспектор в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Варна, а към 04.08.2011 год. заемала длъжността „Главен инспектор по приходите" в Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" като държавен служител .

С постановление от

22.07.2011 год. по ДП №406/2009 год. по описа на ОД МВР - Варна, утвърдено от Прокурор от Окръжна прокуратура гр. Варна / ВОП / на 04.08.2011 год., била привлечена като обвиняема, като съучастник в организирана схема за източване на ДДС и обвинена в извършване на престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и за особено тежък случай на извършено престъпление по служба, по смисъла на чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 вр. ал. 1,вр. чл.20 ал.2 от НК. С постановлението за привличане на обвиняем и е определена и мярка за неотклонение „Гаранция" от 1000 / хиляда/лева, която внесла.

След повдигане на обвинение със Заповед № 297/25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП била временно отстранена от длъжност, считано от 26.08.2011 год. до приключване на производството.

С Присъда № 38 /

17.03.2016 г. на ОС- Варна постановена по НОХД № 227/16 год. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.282 ал.З от НК По протест от прокуратурата е образувано ВНОХД № 354/2016 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна, който с Решение № 263/07.12.2016 год. е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Решението на

Апелативен съд- Варна отново е протестирано от прокуратурата и по повод протеста е образувано Касационно дело

№198/2017 год. по описа на ВКС, който с Решение № 102/27.04.2017 год. е потвърдено Решението на Апелативен съд - Варна, с което оправдателната присъда спрямо ищцата е влязла в законна сила на 27.04.2017 год.

Ищцата била възстановена бях на работа на 18.05.2017 г.

Поради отстраняването й от длъжност на основание чл. 100 ал. 3 от ЗДСл не са и бяха изплащани месечните възнаграждения (заплати), През времето на отстраняването й сама си е заплащала здравните осигуровки.

За този период не е получавала като месечно възнаграждение и суми за допълнително материално стимулиране на тримесечен период (ДМС), вкл. пари за дрехи. Времето на отстраняване от длъжност е продължило от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. не й се е зачитало за трудов и за осигурителен стаж.

През този период от време нормата на чл.100 ал.2 от ЗДСл. бе обявена за противоконституционна от КС на РБ с решение № 5/12.05.2016 г. / ДВ бр. 38/16 г. /, но не е била възстановена на работа до 18.05.2017 год.

Изпълнителният

Директор на НАП отмени Заповедта за временното ми отстраняване от служба на основание „отпадане предпоставките за временното отстраняване, осъществено на основание чл.100 ал. 2 от ЗДСл". Започнала работа на 18.05.2017 год.

Към датата на отстраняването й от длъжност-26.08.2011 год. ищцата е получавала брутно месечно възнаграждение в размер на 915. 00 лева, както и възнаграждение за допълнително материално стимулиране/ДМС/, което е различно като суми за различните месеци.

Полученото от нея ДМС през месец август 2011 год. е в брутен размер от 1092.51 и се отнася за месеците април , май и юни 2011 год.

Със Заповед

№3-1323/25.05.2017 год. /считано от 18.05.2017 год./ и е определена основна месечна заплата за длъжността в размер на 1092.00 лева, съответстваща на основната заплата, която получават всички служители в Дирекцията заемащи идентична позиция. За периода след възстановяването и е изплащано и ДМС съобразно определените критерии в Дирекцията.

Ищцата твърди, че претърпените от нея имуществени вреди от неполучени заплати са в причинно-следствена връзка и са в пряка и непосредствена последица от така повдигнатото и поддържано незаконосъобразно обвинение.

С молба депозирана пред съда на 31.05.2018 год. ищцата е направила изменение на иска прието от съда с определение държано в открито съдебно заседание.

След направеното изменение на иска, ищцата е заявила и петитум, с който моли съда, На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В."

№., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по ДП № 406/2009 год. по описа на ОД МВР – Варна, НОХД № 425/2013 год. на ВОС, НОХД

№ 227/2014г. на ВОС, по ВНОХД № 354/2016г. на ВАпС и по КНД № 198/2017г.- ІІ н.о. на ВКС, сумата от 72077,73 лева, неполучени заплати за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год.,ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В."

№., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 16 716,38 лева, представляващи неплатено ДМС /допълнително материално стимулиране/, за периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017г. за неплатено допълнително материално стимулиране в размер на./петнадесет хиляди лева /, ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В."

№., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 2319.00 лева, представляващи неполучени суми представително облекло за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В."

№., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 1159.84 лева,платени от ищцата здравни осигуровки за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., ведно законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В."

№., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 3600 лева, представляваща заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение незаконното обвинение .

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В."

№., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 226 .00 лева, представляващи вреди от неполучени доходи за периода от 08.08.2011 год. до 18.10.2013 год. на задържане на паричната гаранцията от 1000 лв. в размер на / двеста двадесет и шест /лева.

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира и за присъждане на на направените от страна съдебно-деловодни разноски, като представя списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор при Окръжна прокуратура Варна, в дадения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Оспорва всяка една от претенциите за обезщетение за имуществени вреди, предявени под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

Оспорва исковите претенции за претендираните лихви считано от 26.08.2011 год. т.е. от временното й отстраняване от службата на ищцата до окончателното изплащане на сумата, тъй вземането на обезщетение за вреди по исковете по чл. 2 от ЗОДОВ става изискуемо от деня на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент при доказана основателност на претенциите е дължима и законната лихва.

По отношение на иска за сумата от 3600 лева по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017 год. заявява, че оспорва иска, тъй като по НОХД № 227/2014 год. по описа на ОС Варна, ВНОХД № 354/2016 год. по описа на АС Варна и КНД № 198/2017 год. по описа на ВКС, не са извършени процесуално-следствени действия с упълномощения адвокат.

Претенцията за обезщетение на неполучено трудово възнаграждение и такава за заплащане на направени разходи за здравни осигуровки са недопустими /респ. неоснователни/ за срока след влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год.

С отговора е направено доказателствено искане за приобщаване към доказателствения материал на НОХД № 227/2014 год. по описа на ОС Варна

Ответникът –

Прокуратурата на Р.България, редовно призовано в съдебно заседание се представлява от прокурор в ВОП, който оспорва искъ и поддържа отговора си.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От 15.05.1995 год. ищцата работи като данъчен инспектор в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Варна.

От 04.08.2011 год. ищцата е заемала длъжността „Главен инспектор по приходите" в Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" , като правия й статут е на държавен служител .

С постановление от

22.07.2011 год. по ДП № 406/2009 год. по описа на ОД МВР - Варна, утвърдено от Прокурор от Окръжна прокуратура гр.

Варна на 04.08.2011 год., ищцата е привлечена като обвиняема, като съучастник в организирана схема за източване на ДДС и обвинена в извършване на престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и за особено тежък случай на извършено престъпление по служба, по смисъла на чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 вр. ал. 1,вр. чл.20 ал.2 от НК.