Определение № 1121 от 23.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. Бургас, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500573 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Боряна Димова против разпореждане № 2600 от 05.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1552/2025г. по описа на Районен съдБургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя- заявител за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, за следните суми, дължими по договор за заем MicroCredit № 9052-00175801 от 14.03.2024 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 21.08.2024 г. към рамков договор за цесия от 30.03.2023 г., а именно: сумата 125.42 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024 г. до 15.01.2025 г., сумата от 729.18 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2024 г. до 15.01.2025 г., и сумата от 69.11лв.

- лихва за забава за периода от 16.05.2024 г. до 28.02.2025 г., както и за сумата над 36.72 лв. - за разноски по делото.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се съображения, че в договора за допълнителни услуги са описани услугите, включени в допълнителния пакет „Разглеждане до минути“, които съгласно чл. 4 от същия са допълнение към подписания договор за кредит и след попълване на формуляр-искане.

1

Сочи, че допълнителните услуги по този пакет или заедно с пакет „Връщане в 30дневен срок“ не са задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит и се отличават от дейностите по одобрение/усвояване на кредита, извънсъдебно събиране, експресно разглеждане и др. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника Н. Т. Д. за задълженията му по договор за заем MicroCredit № 9052-00175801 от 14.03.2024 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 21.08.2024 г. към рамков договор за цесия от 30.03.2023 г., а именно: сумата от 731.40 лв. – главница, сумата от 125.42 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024 г. до 15.01.2025 г., сумата от 729.18 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2024 г. до 15.01.2025 г., сумата от 69.11 лв. - лихва за забава за периода от 16.05.2024 г. до 28.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение

Районният съд е уважил заявлението, като на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед от 05.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на искането за заплащане на претендираната главница от сумата от 731.40 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 36.72 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане от 05.03.2025г. заповедният съд е отхвърлил заявлението си за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за останалите претендирани вземания за сумата 125.42 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024 г. до 15.01.2025 г., сумата от 729.18 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2024 г. до 15.01.2025 г., и сумата от 69.11лв. - лихва за забава за периода от 16.05.2024 г. до 28.02.2025 г., както и за сумата над 36.72 лв. - за 2 разноски по делото. Позовавайки се на цитира в съдебния си акт съдебна практика и по специално на задължителната съгласно чл. 633 от ГПК сила на решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 и на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, районният съд е счел, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва сумата за допълнителни услуги, които представляват общи разходи по кредита, поради което приемайки, че договора за кредит е недействителен на основание чл. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е счел, че на заявителят се дължи само чистата стойност на кредита,ведно със законната лихва за забава, поради което е отказал издаване на заповед за останалите претендирани въз основа на договора за кредит вземания.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира следното:

В конкретния случай в договора за потребителски кредит на длъжника е предоставена в заем сумата от 800 лв. със срок на погасяване от 10 месеца при ГЛП от 40.47% с обща сума за погасяване от 955.80лв. Едновременно с него, кредитополучателят е сключил договор за допълнителни услуги – пакет „Комфорт“, по силата на който се е задължил в продължение на десет месеца да заплаща на изпълнителя вноски от по 81.02 лева или общо в размер на 810.20лева. Така, общото задължение по кредита възлиза на 1 766 лева, макар размера на вписвания в договора за кредит ГПР да е посочен като 48,90 %. Сключването на договор за допълнителни услуги срещу възнаграждение, платимо от кредитополучателя, представлява друг вид разход по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде отнесен към ГПР.

Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на районния съд за недействителност на договора за кредит, поради неточното посочване на ГПР в него, изразяващо се в невключване на вземането на кредитора за допълнителния пакет услуги. Поради невключването на този пакет в посоченият ГПР /това обстоятелство не е оспорено от заявителя/, същият не отразява всички общи разходи и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение. В тази връзка в решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 в отговора на втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по член 3, буква ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

По гореизложените съображения се налага правният извод, до който е стигнал и заповедният съд, постановявайки обжалваното разпореждане, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4 от ГПК, което води до настъпване на последиците на чл. 23 от ЗПК, при които 3 потребителят дължи само чистата стойност по кредита, респ. остатъка й. Цитираните в жалбата съдебни практики във връзка с ГПР са вече изоставени и неприложими, предвид последващите разяснения и указания по този въпрос, дадени в горепосоченото решение на СЕС, чието приложение е задължително за българските съдилища на основание чл. 633 от ГПК. Посоченото в жалбата, че вписания в договор размер на ГПР формално не надвишава максимума, посочен в чл.19, ал. 4 от ЗПК не е достатъчно обстоятелство да се приеме, че в случая е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото от приложените към заявлението писмени доказателства е видно, че посочения ГПР не отразява точно всички разходи по кредита, тъй като не включва начисления разсрочено в погасителния план вземания за услугата по допълнителния пакет като общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, то се налага извода, че в случая е налице неясно посочен ГПР, който се приравнява на липсващ такъв по смисъла на чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този порок води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК и освобождаване на потребителят от задължения за лихва или други разходи по договор за кредит, извън чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира подадената частна жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане на БРС за правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2600 от 05.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1552/2025г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4