Решение № 9317 от 18.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9317 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110143918 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу ЛЮБ. ИВ. АЛ., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1183,25 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 43, вх. В, ет. 5, ап. 24, аб.

№ 221793, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 161,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г.; сумата от 30,69 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 4,55 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 23.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20003/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Ответникът излага твърдения, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за сумите за периода 05.2017 г. – 03.2018 г., включително част от сумата по обща фактура № **********/31.07.2018 г., като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва и претенцията за лихва при твърдения, че не е изпадал в забава, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал.1 и ал. 2 от приложимите ОУ за процесния период. Сочи, че услугата „дялово разпределение“ е извършена от отделно дружество, поради което счита, че ищецът няма материално правна легитимация да получи стойността на услугата. Излага, че задълженията за дялово разпределение също са частично погасени по давност. Не оспорва количеството топлинна енергия, нито, че е налице плащане, поради което прави искане да не се допускат съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В случай че искът бъде уважен изцяло или частично, прави искане на основание чл. 241 ГПК за разсрочване плащане на задължението.

С молба от 23.05.2022г. третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Страните по делото не спорят и обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия в претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност, че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно въз основа на метрологично годни средства за измерване, както и че е предоставена услугата дялово 2 разпределение на посочената в исковата молба стойност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая, за установяване собствеността върху процесния имот са ангажирани писмени доказателства – Окончателен разпределителен протокол от 10.02.1992г. на ЖСК „Екструзия“ – кв. „Дървеница“, блок 43 „В“, гр. София и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот в сградата на ЖСК „Екструзия“ от 23.06.2016г., от които се установява, че ответницата ЛЮБ. ИВ. АЛ. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к.

„Дървеница“, блок 43, вход „В“, етаж 5. Следователно, от така събраната доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че през процесния по делото период от м.05.2017г. до м.04.2020г. ответницата е била собственик на процесния имот, поради което е страна /потребител/ по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи условия.

Както беше посочено, обстоятелството, че имотът е топлоснабден и ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в претендираното количество през процесния период е безспорно по делото. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение и протокол за отчет. Същевременно от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на доставената топлинна енергия за процесния период и имот след отчитане на резултата от изравнителните сметки, е 1183,25 лева, като вещото лице е установило, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения за стари периоди и не е налице плащане на процесните вземания /такова не се и твърди по делото/. Ето защо предявената срещу ответницата претенция за цена на доставена топлинна енергия в размер на 1183,25 лева се явява изцяло доказана по основание и размер.

На следващо място по делото е обявено за безспорно и от представените от ищеца 3 протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на осъщественото от ищеца възлагане по силата на сключения договор между него и третото лице като фирма за дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ, както и на посочената клауза от общите условия на договора с потребителя. Индивидуалната стойност на услугата е посочена в ценоразписa и се установява от експертното заключение по съдебносчетоводната експертиза. От заключението се установява, че за процесния период от м.08.2018г. – м.04.2020г. стойността на услугата е в размер на 30,69 лева, поради което предявеният иск за тази сума също е изцяло доказан.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ лихвата е начислена върху сумите по три броя общи фактури от 31.07.2018г., 31.07.2019. и 31.07.2020г., издадени след отчитане на изравнителните сметки за трите отоплителни периода, включени в процесния период, и не е начислявана лихва върху прогнозните месечни сметки. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.

33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана, ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане на сумата.

Релевираните от ответницата възражения касаят предходната редакция на общите условия на ищцовото дружество от 2014г., която е неприложима към настоящата претенция. Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за процесния период върху главницата за топлинна енергия се равнява на общо 161,94 лева, следователно исковата претенция за тази сума също е изцяло доказана по основание и размер.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово 4 разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата 4,55 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 23.03.2021 г. , е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.