Решение № 3565 от 18.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2054/2022
- Вид
- Решение № 3565
- Подписан
- 18.04.2022
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 3565 гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110102054 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. К. Й. срещу /фирма/. Ищецът твърди, че на 20.05.2014г. по ч. гр. д. № 22710/2014г. по описа на СРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, с които е осъден да заплати в полза на /фирма/ сумата от 10 040лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***********/30.08.2013г., ведно със законната лихва от 25.04.2014г. до окончателното плащане, 353,32лв. – договорна лихва за периода 03.09.2013г.03.12.2013г. и 797,70лв. – разноски по делото. За събиране на вземанията с молба от 25.06.2014г. било образувано изп. дело № 566/2014г. по описа на ЧСИ Т.В.. На 18.01.2016г. на мястото на взискателя бил конституиран ответникът съгласно сключен договор за цесия. С молби от 20.05.2016г. и 07.10.2016г. новоконституираният взискател поискал извършване на съответните изп. действия, без да ги конкретизира, като след това не са искани и извършвани изп. действия. Ищецът счита, че още към 25.06.2016г. изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на 25.06.2021г. е изтекла 5-годишната погасителна давност за вземанията.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите от: 10 040лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***********/30.08.2013г., ведно със законната лихва от 25.04.2014г. до окончателното плащане, 353,32лв. – договорна лихва за периода 03.09.2013г.03.12.2013г. и 797,70лв. – разноски по делото, за които на 20.05.2014г. е 1 издаден изп. лист по ч. гр. д. № 22710/2014г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. На 05.04.2022г. е депозирал молба по делото, в която заявява, че признава предявения иск, като счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са налице, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от ищеца разноски следва да бъдат понесени от ответника.
Ответникът разполага с изпълнителен лист за процесните вземания, тъй като същите са обективирани в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която веднага се издава изп. лист. Наличието на изпълнителен лист в полза на ответното дружество обуславя интерес у ищеца да заведе отрицателен установителен иск. Още повече, че с молба, изпратена на 30.12.2021г. /л. 7-10/, ищецът е поискал отписване на задълженията от ответника с изрично признаване на възражението за изтекла давност, но ответникът е изпратил отговор /л. 11/, с който продължава да претендира вземанията с възможности за „гъвкави решения за заплащане на дължимите суми“ и отказ да уважи възражението му. Това изявление следва да се тълкува като даден от ответника повод за завеждане на иска от страна на ищеца.
С оглед на това, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от 2 държавната такса за производството, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същата следва да бъде присъдена в полза на съда. Нейният размер възлиза на 501,60лв.
В производството се претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца за извършено безплатно процесуално представителство. Същият е осъществил такова, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да му се присъди възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г., а именно 865,73лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. К. Й., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми, за които на 20.05.2014г. е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 22710/2014г. по описа на СРС: 10 040лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***********/30.08.2013г., ведно със законната лихва от 25.04.2014г. до окончателното плащане, 353,32лв. – договорна лихва за периода 03.09.2013г.-03.12.2013г. и 797,70лв. – разноски по делото, за които на 20.05.2014г. е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 22710/2014г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата о т 501,60лв., представляваща дължимата за производството държавна такса, от която ищецът е освободен.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати в полза на адв. И.В. Ю. от САК с адрес: /населено място/, сумата от 865,73лв. за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3