Решение № 290 от 31.08.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Б.С., 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100550 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от Г. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.С., ул.М. №33, общ. Б.С., обл. Враца, с настоящ адрес: с. Т., ул.В.Л. №11, общ. Б.С., обл. Враца, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца, против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.П.В. №21, бизнес център "ЛЮЛИН" 6, ЕТ. 2, общ. Столична, обл. София (столица), с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 1313,75лв., представляваща дължима сума във връзка с Договор за кредит №CREX02092875, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., въз основа на който е образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.

Ищецът сочи, че е сключил Договор за кредит №CREX-02092875 с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД на 12.03.2009г. Твърди, че при справка в ЦКР на 16.01.24г. установил наличие на задължение към ответното дружество в размер на 1313,75лв., като сочи, че не е уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Сочи, че от комуникацията с ответното дружество е узнал за образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца. Релевира доводи в подкрепа на исковата си претенция, представя доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим. Инвокира доводи за неоснователност на иска, като счита, че към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Твърди, че след като ЧСИ В.Й. загубил правоспособността си на осн. чл.31, 1 ал.1, т.1 от ЗЧСИ архивът му е прехвълен, като е образувано второ изп.дело №5692/20г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756, район на действие ОСПлевен. Сочи, че в хода на изпълнителните производство са извършвани действия, годни да прекъснат течението на давността. Инвокира доводи. Прилага доказателства. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

По делото е приложено копие от изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения със заверения препис на изп.д.№ 994/2012г изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., се установява, че ищецът Г.

Б. М. е осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 454,44лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки №CREX-02092875/12.03.2009г., сумата в размер на 110,76лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.02.2010г. до 04.03.2011г., сумата в размер на 78,69лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2010г. до 14.10.2011г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 125,00лв.

Между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.

От приложеното по делото копие от изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ Валери е видно, че с молба с вх.№01843/28.05.2012г. взискателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Изпратено е Уведомление с изх.№11885/12.12.2012г. на М., като с цитирания акт на съдебния изпълнител е насрочен опис на 16.01.2013г. Съобщението не е връчено на длъжника.

Със запорно съобщение с изх.№6730/19.07.2013г. ЧСИ В.Й. е наложил запор върху трудово и всяко друго възнаграждение на длъжника.

С молба с изх.№ 39236/20.05.2016г. до ЧСИ В.Й. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №994/2012г. поради изкупуване вземането на първоначалния взискател въз основа на сключен между тях договор за цесия. Приложено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията – неполучено от М.. Новият взискател е упълномощил ЧСИ Й. с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. С резолюция ЧСИ Й. е конституирал ответникът в настоящото производство като взискател по цитираното изпълнително дело.

Със Уведомление с изх.№8889/03.08.2016г., връчено на М. лично на 04.08.2016г. – видно от приложената обратна разписка, ищецът в настоящото производство е уведомен за 2 конституирането на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател по изпълнително дело №994/2012г. във връзка със сключен договор за цесия с предишния кредитор.

С молба с изх.№64857/28.09.2016г. ответникът в настоящото производство е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора. Видно от приложеното изпълнително дело такава справка е извършена от ЧСИ Й. на 26.10.2016г.

С молба с изх.№К-230/02.01.2018г. ответникът в настоящото производство е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора. Видно от приложеното изпълнително дело такава справка е извършена от ЧСИ Й. на 01.03.2018г.

С молба с изх.№В-12984/03.05.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ Й. да извърши справка в регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху тях.

С молба от 05.02.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 на КЧСИ да извърши справка в регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху тях.

По делото е постъпило писмо с вх. № 2189/31.03.2025г. от ЧСИ Момчил Нелов, с което уведомява, че ИД № 994/2012г. и ИД №5692/2020г. по описа на ЧСИ В.Й. са едно и също дело.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 1313,75лв., представляваща дължима сума във връзка с Договор за кредит №CREX-02092875, които суми са предмет на изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по гр.д. №907/2011г. по описа на РС-Б.С., въз основа на който е образувано изп.д.№ 994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2 от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл.439 от ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 01.12.2011г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са 3 достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК.

Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 01.12.2011г. по гр.д.

№907/2011г. по описа на РС-Б.С. е видно, че заповедта е влязла в сила на 29.11.2011г., от която дата е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни дела тече от 26.06.2015г. Между страните не спори, че изпълнително дело №994/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца е образувано по молба на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД с вх.№01843/28.05.2012г., предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ).

Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 4

50026/17.02.2025г. по т.д.№2040/2020 на ВКС, II -ро т.о., Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др., самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Съгласно задължителното разрешение в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.