Решение № 268 от 21.10.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Елин Пелин, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820101034 по описа за 2023 година

С исковата молба се твърди ,че в производство по чл.417 ГПК и сл. “ОББ” АД се е снабдило с изпълнителен лист за сумата от 2884.29 лева-главница по договор за предоставяне на потребителски кредит, заедно със законната лихва, считано от 24.01.14г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 268.97 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. , наказателна лихва – 640.48 лева за периода 25.07.12г. До 22.01.14г. и разноски по делото в размер на 380.44 лева.

Твърди се, че повече от пет години кредиторът е бездействал и не е потърсил вземането.

Ищецът твърди, че не дължи посочените по- горе суми по изпълнителния лист поради изтекла давност, като изпълнителното дело било образувано на 27.10.2021г., с начало на погасителната давност 25.07.2012г., изтекла към 20.06.2023г. - дата на предприето същинско изпълнение чрез налагане запор върху сметките на ищеца.

Иска се съдът да останови решение, с което да признае по отношение на ответника че ищецът не му дължи следните парични суми: 2 884.29 лева - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.07.2011г., заедно със законната лихва, считано от 24.01.14г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 268.97 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. , наказателна лихва – 640.48 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. и разноски по по ч.гр.д.№ 4024/14г. по описа на СРС в размер на 380.44 лева, за които суми издаден изпълнителен лист от 30.01.2014г..

Претендират се направените по делото разноски – заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск.Твърди, че до постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015г. не е изтекла давността на претендираното вземане, като се излагат подробни съображения с отговора в тази насока.

1

Твърди, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015г. и е била прекъсната с наложения запор на 25.08.2017 година.

Твърди се, че преди изтичане на предвидания в закона 5-годишен давностен срок е образувано ИД №2720/21г. по описа на ЧСИ М.П., след като ИД № 504/14г. е било прекратено ex lege, на което основание ответникът бил депозирал молба за изтегляне на изпълнителния лист и в срок е подал молба за образуване на ново изпълнително дело.

С оглед твърденията с отговора за прекъсване на давността, ответникът се позовава на Р-37 по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС на РБ.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правно страна следното:

Не е спорно между страните, че в полза на заявител “ОББ” АД-София, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издаден Изпълнителен лист от 30.01.2014г. по ч.гр.д. № 4024/14г. по описа на РС София за дължими от ищеца Н. И. П. по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.07.2011г. Суми, както следва: 2 884.29 лева - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.07.2011г., заедно със законната лихва, считано от 24.01.14г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 268.97 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. , наказателна лихва – 640.48 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. и разноски по делото в размер на 380.44 лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.01.2014г. е образевано Изпълнителното дело / ИД/ № 2014850400504 при ЧСИ М.П. с район на действие СГС. С молбата до ЧСИ, като способ за изпълнение взискателят е посочил запор върху вземанията по открити банкови сметки на длъжника Н. И. П.. С нарочна молба от 07.07.2014г. ищецът и длъжник в изпълнителното производство по посоченото ИД е поискал разсрочване на дълга по изпълнителното дело, за което с молба от 08.08.2014г. взискателят “ОББ”АДСофия е отправил искане до СИ за изпращане съобщение до работодателя на длъжника “временно да не изпълнява наложения запор до второ нареждане” , съгласно постигнато между взискателя и длъжника Споразумение за разсрочване на задължение от 01.04.2014г..

С молба от 02.10.2015 година взискателят е поискал спиране на изпълнението по ИД № 2014850400504 на ЧСИ М.П. на основание чл.432, т.2 ГПК, поради подписано споразумение между “ОББ”АД-София и Н.Ив.П. от 01.10.2015 година.

С молба от 02.11.2016г. взискателят е поискал възобновянане на изпълнителното производство, поради неспазване от страна на длъжника на постигнатото споразумение, с отново инкорпорирано в молбата искане за налагане запор върху вземанията на длъжника, произтичащи от налично трудово правоотношение на Н.П. със “С...... ” ООД - гр. София.

На 25.08.2017 година със запорно съобщение ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на длъжника Н.П. при банка “П.Б.” АД-София.

На 25.06.19г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между ОББ-АД в качеството на цедент и “ЕОС М......”ЕООД-София в качеството на цесионер, в т.ч. и вземанията на цедента по процесното изпълнително дело. С нарочна молба от 12.08.2019 година ответникът по настоящото производство е уведомил по ИД № 2014850400504 ЧСИ за извършената цесия и е поискал на основание чл.429 ГПК от съдия-изпълнителя конституиране на “ЕОС М......”ЕООД-София в изпънителното производство в качеството на взискател / с молба от 13.09.2019г./, като постъпващите по ИД парични суми да бъдат разпределяни по посочена в молбата банкова сметка с титуляр “ЕОС М......”ЕООД-София.

С Постановление от 27.10.21г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК ЧСИ М.П. е върнал на взискателя изпълнителния лист по воденото ИД № 2014850400504 по нарочна 2 молба на “ЕОС М......”ЕООД-София от 26.10.2021г..

На 27.10.2021г. “ЕОС М......”ЕООД-София е депозирало пред ЧСИ М.П. с рег. № 851 при Камарата на ЧСИ, молба с приложен Изпълнителен лист от 30.01.2014г. на основание чл.426, ал.1 ГПК, за което при ЧСИ образувано ИД № 20218510402720 срещу Н.

И. П.. Със същата молба взискателят е поискал налагане “запор на най-новите банкови сметки “ на длъжника и за което да бъде уведомен взискателя на посочен с молбата до ЧСИ адрес. На 27.10.2021г. ЧСИ е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника Н.

П. в : “И....”АД, “ОББ”АД, “ЦКБ” АД, “Ю.Б.” АД.

С последваща молба от 28.04.2023г. взискателят и ответник в настоящото производство е поискал отново от ЧСИ да извърши справка в регистър на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки на името на длъжника Н. И. П. , като при наличие на такива да наложи запор, с цел обезпечаване на вземането. На 20.06.2023г. ЧСИ е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника при “Мебели Виденов” ЕООД, както и запор върху бановите сметки на длъжника в “БАНКА ДСК” АД.

С Разпореждане от 09.08.2023г. на ЧСИ М.П., на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК изпълнението по ИД № 20218510402720 е спряно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В исковата молба ищецът се позовават на изтекла 5-годишна погасителна давност за вземането, предмет на принудителното изпълнение, при което изпълнителното основание е влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК от 30.01.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 4024/2014г. по описа на СРС, която с характера на влязло в сила решение и въз основа на която издаден изпълнителния лист от 30.01.2014г. по същото дело.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемане на всеки един изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което го изгражда, като нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Давността се прекъсва чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършването на продан и др. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

Към момента на образуване на Изпълнително дело № 2014850400504 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, в сила е било ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВКС на РБ / с действие до 25.06.2015 година/, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, на ВКС се приема, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, поради което ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВКС е отменено като изгубило значение. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, респ. до 3

25.06.2015 г.. От изложеното по- горе в настоящого е видно, че давността е била многократно прекъсвана, като взискателят е отправял изрични исканя за прилагане на конкретен изпълнителен способ /запор върху вземанията на длъжника по открити на името на последния банкови сметки; запор на трудово възнаграждение/Давността е започнала да тече от 25.06.15г., прекъсната с отправено до съдебния изпълнителн нарочно искана с молба от 02.11.2016г. за налагане запор върху вземанията на длъжника, произтичащи от трудово правоотношение на последния със “С...... ” ООД-гр. София и е последвало налагане запор от съдебния изпълнител на сметки на ищеца в банка “П.Б.” АД-София на 25.08.17г..

Давността е прекъсвана и с последващи действията на ЧСИ по налагане със запорно съобщение от 27.10.21г. запори върху банковите сметки на длъжника в:“И....”АД , “ОББ”АД, “ЦКБ” АД, “Ю.Б.” АД, както и запорни съобщения от 20.06.2023г. за налагане запор върху банковите сметки на Н. П. в “ЦКБ” АД, “БАНКА ДСК” АД, и налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в “Мебели Виденов” ЕООД.

С оглед изложеното, последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността за вземането е запорно съобщение на ЧСИ М.П. за налагане запор върху сметките на длъжника от 20.06.2023 г. и не е изтекъл 5-годишния давностен срок, поради което вземането не е погасено.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен, поради което съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. П. от гр.София, с ЕГН **********, против “ЕОС М......”ЕООД-София, с ЕИК........, иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че Н. И. П. не дължи на “ЕОС М......”ЕООД-София, следните парични суми: 2 884.29 лева - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.07.2011г., заедно със законната лихва, считано от 24.01.14г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 268.97 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. , наказателна лихва – 640.48 лева за периода 25.07.12г. до 22.01.14г. и разноски по по ч.гр.д.№ 4024/14г. по описа на СРС в размер на 380.44 лева, за които суми издаден изпълнителен лист от 30.01.2014г. в заповедно производство по ч.гр.д. № 4024/2014г. по описа на РС София.