Решение № 712 от 16.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. П., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К.АН.И. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720101381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХVI ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 3592/16.02.2024г., подадена от Р. Х.

Х., чрез адв. Т. Х. срещу Р. М. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца, както и за имуществените отношения между страните.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.12.2007г., първи по ред и за двамата съпрузи. Сочи се, че от брака си имат три непълнолетни деца, а именно: Г. Р. К.а, родена на 12.03.2009г. с ЕГН:

**********; А. Р. К.а, родена на 07.07.2017г. с ЕГН: ********** и К. Р. К.а, родена на 10.09.2019г. с ЕГН: **********. В исковата молба ищцата излага още, че децата живеят с нея в наетото им семейно жилище в Г., гр. М., като изключително тя се грижи за тях. Твърди, че от месец септември 2022 г. са във фактическа раздяла и бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, моли съдът да присъди родителските права изцяло на нея, да постанови режим на лични отношения с бащата, да се произнесе за дължимата издръжка, както и фамилното име на ищцата. Моли съда да се произнесе и по отношение придобитото по време на брака имущество, а също и да възложи ползването на семейното жилище находящо се в гр. П., ж.к. *** на нея до навършване на пълнолетие на най-малкото дете.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответни кът К., чрез назначения му особен представител – адв. Ад. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск за допускане на развод по вина на ответника, оспорва предявените искове, като излага съображения за недопустимост и неоснователност.

С влязло в сила Определение № 513/11.02.2025г. производството по делото е частично прекратено в частта по иска за родителските права, режим на лични отношения и издръжка, поради липса на международна компетентност на българския съд и в частта по иска за имуществени въпроси и делба на имущество на съпрузите, като недопустимо в настоящето производство.

Ищцата лично в първото проведено ОСЗ заявява, че желае да бъде прекратен бракът й с ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител моли да не се разтрогва брака, алтернативно, ако се разтрогне, да бъде по вина и на двете страни. Претендира разноски.

Районен съд П., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 14.03.2008г. се установява, че на 29.12.2007 г. страните са сключили граждански брак. При сключване на брака съпругата не е променила фамилното си име.

Видно от представените по делото доказателства страните от брака си имат три непълнолетни деца - Г. Р. К.а, родена на 12.03.2009г. с ЕГН:

**********; А. Р. К.а, родена на 07.07.2017г. с ЕГН: ********** и К. Р. К.а, родена на 10.09.2019г. с ЕГН: **********, като с влязло в сила определение съдът е обявил българския съд за международно некомпетентен да разгледа небрачните искове, с правно основание чл. 59, ал. 2 СК по отношение на децата и е прекратил производството по делото в тази част, предвид обичайното местопребИ.ване на децата в гр. М., Ф.Р. Г..

Св. И.В.Д. заявява, че през последните години е била свидетел на изключително лоши и счупени отношения между страните. Свидетелства, че преди „COVID“ били хубаво семейство. Заявява, че по време на „COVID“ ответникът не работел и нямал доходи, а издръжката на семейството била поета изцяло от ищцата. Тогава Р. започнала да й споделя, че ответникът я тормози психически, започнали да му се привиждат някакви неща, започнал да я обвинява, че тя му изневерява и не я оставял да спи. През този период не помагал и с грижите за децата, тъй като бил със счупен крак, а не позволил и да бъде опериран, защото смятал, че докторите ще го убият. Свидетелката Д. заявява още, че е била свидетел на лоши взаимоотношения през месец октомври 2023г., когато е гостувала на Р. в Г.. Свидетелства, че ответникът Р. без предупреждения връхлетял един път да види децата, като бутал вратата и бил агресивен, миришел на канабис и извлякъл едното дете по чорапи.

2

Свидетелства още, че и в П. била свидетел на отправени заплахи от Р. към Р. и децата. Заявява, че Р. е направила всичко възможно да спаси брака си и е невъзможно да му е изневерявала, тъй като е била изключително ангажирана от грижите за цялото семейство, неговата издръжка и работата си.

Св. М.А.К. /майка на ответника/ заявява, че познава Р. и тя е нейна снаха. Посочва, че съпрузите живеели в Г. от 23 години, а със свидетелката се виждали веднъж-два пъти годишно. Посочва, че винаги са били идеалното семейство в нейните очи, а синът й много грижовен и отдаден на семейството си и Р. имала каквото е пожелаела. За пръв път чула за проблеми преди три години, когато ответникът й казал, че не издържа повече и че Р. си имала приятел. Не знае какво се е случвало и никой не я е търсил за помощ. Винаги била държана настрани. Заявява още, че синът й е съсипан, децата знаели, че Р. си има приятел и счита, че Р. настройва децата. Историите, които децата са разказвали били след раздялата и не знае от кога точно са във фактическа раздяла.

По делото е представено копие от Решение по дело № 515 F2136/25, на Районен съд М., ФР Г., образувано по молба на Р. Х. срещу Р. К., по силата на което ответникът К. съгласно §1 от Закона за защита от насилие трябва да се въздържа от влизане отново в жилището на адрес „****. без предварителното съгласие на ищцата, да се намира в радиус от 100 метра от жилището на ищцата, да посещава посочени в Решението места, където ищцата посещава, да се свързва с ищцата под каквато и да е форма, да заплашва, наранява или по друг начин да упражнява физическо насилие, да унижава или затваря ищцата.

По делото е представен Протокол от проведено на 25.04.2025г. ОСЗ, по ч.н.д.№ 614/2025г. по описа на ПРС, образувано по реда на чл.64, ал.1 НПК по искане рег.№ 9811/ /25.04.2025 г. от прокурор в Районна прокуратура гр.П. за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” на Р. М. К. – обвиняем по БП №185/2025 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-гр.П., във връзка с извършено от него на 24.05.2025 г. престъпление по чл.144 ал.3 т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК, а именно отправена закана към съпругата му, като спрямо Р. М. К., обвиняем по БП № 185/2025 г. по описа на 01 РУ-ОД МВР – гр.П. е взета мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ – 900 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържат отношения, поради което и бракът не е в интерес на съпрузите, същият е обществено неоправдан, поради което следва да бъде прекратен. Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Относно вината разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Вината в семейното право представлява 3 субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма. В настоящия случай ищцата е направила искане за произнасяне по въпроса за вината. Тук е необходимо да се има предвид, че когато съдът е сезиран с искане за произнасяне по брачната вина, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата или дори съпругът, който е поискал произнасяне по вината (вж. изрично в този смисъл Решение № 160/14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/13 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189/07.10.2015 г. по гр. д. № 7400/15 г., III г. о. на ВКС).

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че по делото се установи вина по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК на ответникът К., доколкото по делото се доказа, че ответникът е проявявал агресивно поведение срещу ищцата още преди раздялата им, както и след това, отправял е различни обвинения към нея и заплахи, а в същото време не е допринасял с грижи и/или средства за семейството и децата след появата на „COVID“. В тази връзка съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания по делото свидетел И. Д., доколкото същите са логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят Д. освен индиректно е ставала и очевидец на отношенията между страните. Показанията на св. М.К. съдът преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, им дава вяра, дотолкова доколкото същите са последователни, но свидетелят К. сама заявява, че се е виждала със синът си и снаха си по вежднъж или два пъти в годината, като същата е била държана настрани, поради което и настоящият състав намира, че няма преки впечатления за отношенията между страните, а същите са изградени от разговори със синът й, и редките им срещи през годините.

Относно фамилното име:

Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име. В случая съпругата не е променила фамилното си име при сключването на брака, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50, 00 лв., съобразно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като същата е внесена изцяло от ищцата при подаване на исковата молба в съда с две платежни нареждания и следва да се възложи в тежест на ответника. Ответникът следва да бъде осъден също да заплати и сторените по делото разноски от ищцата за внесен депозит за особен представител в размер на 1 000 лева.

Доколкото на ищцата е предоставена безплатна правна помощ на осн.чл.38 ЗАдв. то ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. Х.

Х. сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение за настоящето 4 производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 вр.чл. 44, т. 3 СК сключеният с акт № 0492 на 29.12.2007г. в гр. С., район С., граждански брак между Р. М. К. с ЕГН ********** и Р. Х. Х. с ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на съпруга.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително Р. М. К..

ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Х. с ЕГН ********** сумата от 1050.00 /хиляда и петдесет/ лева – заплатена държавна такса и депозит за особен представител.

ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Х. Х. – САК, с Личен номер ***, на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв. сумата от 1000.00 /хиляда/ лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________