Решение № 798 от 11.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Пловдив , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330200402 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Ж.Ж. против Наказателно постановление № 20-0441-000134/02.11.2020 г., издадено от Т.Ж.Б. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да не е доказано наличието на материална компетентност в полза на лицето, издало наказателното постановление. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, като се твърди да е използвано GPS устройство, което не е налагало ангажирането на ръцете на водача. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 2229/20.01.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и вината й да са категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. К. Б., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 21.12.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 29.12.2020 г., съгласно датата на пощенското клеймо върху приложения по преписката пощенски плик, с който е изпратена жалбата. Тъй като 28.12.2020 г. е неприсъствен ден, то жалбата се явява редовно подадена на първия присъствен ден, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.10.2020 г. около 15:00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Иван Перпелиев“ до № 6 в посока юг жалбоподателката Н. К. Б. управлявала лек автомобил марка и модел „Мерцедес Б 200“ с рег. № ***, като по време на движение използвала мобилен телефон, като държала мобилния апарат в ръката си.

Жалбоподателката не ползвала устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. По същото време и на посочения пътен участък свидетелите П. Р. Д. и П. Д. Б. – ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Двамата забелязали, че жалбоподателката си служила с мобилен телефон по време на движение, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Тогава свид. Д. спрял управлявания от Б. автомобил за проверка. В хода на същата свид. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 879080 против жалбоподателката Б., в нейно присъствие и в присъствието на свид. Б..

Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. Д. Б. и П. Р. Д.. От показанията на свид. Б. се установяват времето и мястото на извършената проверка - на 21.10.2020 г. в гр. Пловдив на ул. „Иван Перпелиев“, както и конкретното поведение на жалбоподателката като водач на лек автомобил.

Свидетелят изяснява, че жалбоподателката е държала мобилния си телефон в 2 едната ръка и е гледала екрана на устройството по време на движение, като не е използвала устройство „свободни ръце“, чрез което да ползва мобилния си телефон без участието на ръцете. Показанията на свид. Д. подкрепят тези на свид. Б.. Д. изяснява, че често извършват проверки на мястото, на което е установено и конкретното деяние, както и че е нямало случай, при който водач да бъде спрян и да му бъде съставен АУАН, ако се установи, че не използва мобилен телефон, а друг вид устройство. Показанията на двамата свидетели се ползват с доверие от съда като добросъвестно дадени, от незаинтересовани по делото лица, непосредствено възприели известните им обстоятелства като очевидци. Показанията се ценят и като вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. (лист 7-8 от делото), допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. (лист 9 от делото) – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Досежно териториалната компетентност на актосъставителя относима е и Заповед № 317з1684/21.03.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, раздел I, т. 50 (лист 11-18 от делото).

От Заповед № К-3779/28.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи (лист 31 от делото) се изяснява, че издалият наказателното постановление Т.Ж.Б. е назначен на длъжност ***.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на материална компетентност на административнонаказващия орган. Съгласно т.2.9 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи оправомощени да издават наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП са началниците на сектори „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В конкретния случай обжалваното наказателно постановление е издадено от Т.Ж.Б., като същият е действал в качеството си на ***. С оглед установеното място на извършване на 3 нарушението то попада в обслужваната от 04 РУ при ОДМВР – Пловдив територия. За физическото лице, издало наказателното постановление Т.Ж.Б., се доказа по делото от Заповед № К-3779/28.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, приета като писмено доказателство, че е бил назначен на длъжността ***. Предвид това си качество и съгласно т. 2.9 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се доказва, че наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган. В същото още на първия ред от обстоятелствената част са изрично вписани собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, издало постановлението, а именно: „Т.Ж.Б., ***“. Следователно надлежно е изпълнен реквизитът по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, а направеното в жалбата възражение в противния смисъл съдът приема за неоснователно.

Възражението да липсва надлежно описание на нарушението също не се споделя от съда. Въпросът какъв е видът на използваното устройство е въпрос по същество, като в конкретния случай наказващият орган е приел, че от фактическа страна жалбоподателката си е служила с мобилен телефон и именно това е описано в АУАН и в наказателното постановление. По този начин е осигурена възможност на жалбоподателката да се защитава срещу едно достатъчно ясно и надлежно индивидуализирано административно обвинение. Твърдението на жалбоподателката, че използваното устройство не било това, което е описано в НП, а било друго, на практика представлява възражение за необоснованост на фактическите изводи на административнонаказващия орган, а не за липса на описание на нарушението. Обстоятелството, че жалбоподателят не споделя направеното от АНО описание на признаците от обективната страна на нарушението, не означава, че описание въобще липсва, а че се оспорва правилността на изводите на наказващия орган. В случая при служебно дължимата проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление се съдържат ясни и конкретни твърдения за времето и мястото на извършване на нарушението, за неговото авторство, както и за конкретното поведение, чрез което се твърди то да е осъществено /т.е. за изпълнителното му деяние/ използване на мобилен телефон при управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.

По тези съображения съдът намира и това възражение за неоснователно.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателката Б. е извършила виновно административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Доказа се по делото, че от обективна страна на описаните в НП време и място – на 21.10.2020 г. около 15:00 часа в гр. Пловдив, на ул.

„Иван Перпелиев“ до № 6 в посока юг, жалбоподателката Б. е управлявала лек автомобил „Мерцедес Б 200“ с рег. № ***, като е използвала мобилен телефон по време на управление на превозното средство, но без устройство, 4 позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на свидетеля очевидец Б. се установи и че деянието е извършено по време на движение – докато жалбоподателката е управлявала превозното средство. По делото е доказано, че именно Н. К. Б. е управлявала процесния лек автомобил към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателката. Следователно тя е имала правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение, за което е наказана. Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателката е възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Въпреки това доказа се по делото, че по време на управлението на МПС жалбоподателката Б. е държала мобилен телефон в ръката си, като си е служила с него, но не е използвала устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, установено от показанията на свидетелите Б. и Д.. Именно с това поведение на жалбоподателката от обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП.

Нарушението е формално и е било довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.