Решение № 2778 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2778 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330101392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на ****** Г. К., ЕГН **********, от *********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София, бул. „България“ № 49 вх. В ет . 7, да бъде призната за нищожна клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст „ от договор между страните № *********.

Твърденията на ищеца са, че между страните бил сключен договор за кредит № № *********., в който била договорено и К. да заплати възнаграждение за оказана й от ответника допълнителна услуга "Фаст " ( право на приоритетно разглеждане и изплащане на главницата по кредита ) на стойност 1000 лв. Изложени са обаче доводи , че клаузата , с която е договорено такова възнаграждение ( гл. VІ от договора ) е недействителна – нищожна по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит , тъй като противоречи на чл. 11 ал. 1 т . 10 от същия; на основанието по чл. 21 от същия, тъй като имат за цел заобикалянето на същия закон , и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , тъй като накърнявала добрите нрави.

Тази клауза била и неравноправна, тъй като била нееквивалентна и съставлявала нелоялна търговска практика .

С оглед казаното, се иска от съда да постанови решение, с което да я прогласи за нищожна и да осъди ответното дружество да плати разноските по спора.

Предвид изложеното като факти в исковата молба , водят се обективно и субективно 1 съединени между същите страни искове с правно основание в чл. чл. 19 ал. 5 от ЗПК , вр. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и чл. 146 от Закона за защита на потребителите; съдът служебно следва да провери договора за съответствие с изискванията на Закона за защита на потребителите.

Ответното дружество оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Отрича пороци на договора.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

Сключването на договора между страните не е спорно, екземпляр от него има по делото.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г, тъй като договора е сключен на дата 25.02.20119г.

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено.

Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите 2 на падеж на всички отделни погасителни вноски, включително компонентите на отделната вноска – лихва , главница, стойност на допълнителни услуги. Има ( чл. 7.3.1 от общите условя ) и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Основание за обща недействителност на договора на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 10 и 11 от ЗПК не бе открито.

На следващо място , клаузата , с която между страните е договорено допълнително възнаграждение за услуги – приоритетно разглеждане на искането и изплащане на потребителски кредит, възможност за намаляване или отлагане на определен брой вноски , за смяна на дата на падеж или улеснена процедура по получаване на допълнителни средства , е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Според договореното между страните , възнаграждението е при всички положения дължимо при сключването на договора, но допълнителните услуги са нееквивалентни , оказването им не е престация от страна на кредитора . Затова тази клауза води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

На плоскостта на потребителската защита , според чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“; предвид договореното – промяна на дата на падеж , размера иброя н вноските , на практика кредитора търси точно такава такса , заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл. 10а от ЗПК. Съдът приема този довод на ищеца за основателен. На следващо място, заобикаля се по този начин разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон касателно размера на ГПР , който при включването на стойността на допълнителните услуги ще надхвърли посочената там горна граница .

Затова искът тази клауза да бъде прогласена за нищожна е основателен независимо от това , дали е действителен самия договор.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество. Дължи се хонорар на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата , като съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза. Хонорарът се определя в минимален размер съобразно цената на иска .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, че в отношенията на това дружество с ищеца ****** Г. К., ЕГН **********, от 3

*********,, е нищожна клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст „ от договор между страните № *********.. в размер на 1000 лева, по чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София, бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на ****** Г. К., ЕГН **********, от *********, сумата от 50 лева разноски по делото.

Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София, бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на адвоката С. К.

Н. , адрес на дейност ********* , сумата от 400 лева хонорар по делото , на основание чл.

38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4