Присъда № 144 от 13.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 9789/2024
- Вид
- Присъда № 144
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 3, т.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3, пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 3, т. 1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №144/13.03.2025г. ПО НОХД № 9789/2024г. по описа на СРС, НО, 114 състав
Производството е образувано по внесен от СРП обвинителен акт по пр. пр. № 3758/2024г., по описа на Софийска районна прокуратура, ДП ЗМ № 329/2024г., по описа на 06 РУ – СДВР - гр. София, срещу С. И. И., хх ЕГН **********, за това, че на 22.02.2024г. около 01.00 часа, в гр. София, на ул. „Централна“ пред входа на метростанция „Овча купел“, ж. к. „Овча купел 2“ без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно единната Конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 год., допълненията към нея, ратифицирани от Р. България и ЗКНВП и посочено в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно 1 /един/ брой полиетиленов плик, съдържащ коноп /марихуана/ с нетно тегло 5,21 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 20,% при цена за 1 грам – 20,00 лева на стойност 104,20 /сто и четири лева и двадесет стотинки/ лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (ал.
3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК).
В съдебно заседание, СРП, редовно уведомена, се представлява от прок. П. Р., който поддържа обвинението. Счита същото за безспорно доказано от събраните доказателства в наказателното производство. Посочва, че от показанията на свидетелите безспорно се установява вината на подсъдимия. Когато същите спрели подсъдимия за проверка било установено, че държи в себе си вещество, което е предадено доброволно. След изготвената физико - химична експертиза се оказало, че е марихуана и е с нето тегло 5.21 гр. Посоченото наркотично вещество се установило като високорисково и е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. За наркотичното вещество подсъдимият не е имал разрешение, с което е осъществил престъпния състав на повдигнатото му обвинение. Счита, че като смекчаващи вината обстоятелства, следва да бъде съобразено чистото съдебно минало, а отегчаващи такива, не са налице. Предвид гореизложеното иска от съда да признае подсъдимия С. И. за виновен по така повдигнатото обвинение и му наложите наказание „лишаване от свобода“ около минималния размер, както и наказание „глоба“ около минималния размер. След определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“, посочва, че следва да се приложи чл. 58а от НК и същото да се намали с 1/3. Иска да възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия И., адв. Б., пледира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствената съвкупност. Иска от съда да изключи от доказателствата протокола за оценка на наркотичните вещества, тъй като същият е изготвен от разследващия полицай по делото, респективно, че не може да се ползва като писмено доказателства по настоящото дело. Посочва, че за определяне на оценката на това наркотично вещество, съдът не се нуждае от специални знания, доколкото същата се определя според Наредбата за ценообразуването на наркотичните вещества, във връзка със съдопроизводството, а също и че калкулацията на разследващия полицай е правилна и не я оспорва. Посочва, че в рамките на 1 фактическите положения така, както са установени от прокурора, следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като деянието се преквалифицира от такова по чл. 354а, ал. 3 в такова по чл. 354а, ал. 5. Аргументира се с това, че се касае за лице с чисто съдебно минало и в млада възраст. Допълва, че освен липсата на осъждания, доверителят му няма и други криминалистични регистрации, няма други висящи досъдебни производства, или прокурорски преписки, не е известен на местната полиция. Защитникът изтъква, че доверителят му съжалява за случилото се и е показал изключителна самокритичност като е декларирал желание за своето пълно поправяне. В тази връзка посочва, че е оказал съдействие на полицейските органи – когато са се доближили до него, той сам им е признал, че притежава наркотични вещества и ги е предал доброволно на органите на досъдебното производство.
Позовава се на безукорното му процесуално поведение. Допълва, че същият работи и се грижи за семейството си, ползва се с добро име в обществото. Изложеното го характеризирало като един деец със изключително ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива случаи. Излага доводи, че по отношение на деянието може да се направи аналогичен извод, доколкото се касае за един - единствен наркотик, с едва 20% съдържание на тетрахидроканабинол, или както го наричали на улицата – „плява“. По отношение на количеството на наркотика сочи, че се касае за 5.21 грама. Твърди, че промяната в наредбата за ценообразуването не можела да се отрази на обществената опасност нито на дейците, нито на самите престъпления.
Заключва, че ако подсъдимият е бил хванат не февруари месец, а ноември месец, прокурорът е щял да се съгласи да сключи споразумение. Иска от съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му даде втори шанс. В условията на евентуалност, иска от съда да определи минимално наказание.
Подсъдимият в хода на съдебните прения заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.
В последната си дума иска да му бъде наложено минимално наказание.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие съгласно разпоредбата на чл.
371, т. 2 НПК. Поради това и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 НПК, при постановяване на присъдата съдът използва самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след като изслуша страните, анализира и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. И. И., ЕГН **********, хх.
За времето от 19,00 ч. на 21.02.2024 г. до 07.00 ч. 22.02.2024 г. Св. В. М., св. хх и св. М. Г. – служители на 06 РУ на СДВР били назначени да изпълняват служебните си задължения като АП 620 . Около 01.00 часа, в гр. София, на ул. „Централна“ пред входа на метростанция „Овча купел“, ж.к. „Овча купел 2“ свидетелите забелязали подс.
С. И., който управлявал велосипед. Полицейските служители го спрели за извършване на полицейска проверка. Същият се опитал да се отдалечи с велосипеда, но бил спрян и проверката била осъществена. В хода и подсъдимият доброволно предал налична в него зелена тревиста маса, за която било установено, че е коноп /марихуана/. И. нямал надлежно разрешително за притежанието и. При изследване наркотичното вещество било установено, че същото е с нетно тегло 5,21 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 20,%. Същото е 2 оценено на 104,20 /сто и четири лева и двадесет стотинки/ лева.
Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно:
Показанията на свидетелите – полицейски служители хх и М. Г. в частта им, в която се отнасят до времето, мястото и извършената проверка от страна на полицейските служители, както и обстоятелството, че подсъдимият е признал, че държи наркотично вещество и доброволно го е предал на служителите на реда. Съдът кредитира, като обективно, компетентно и безпристрастно заключението на вещото лице по физико-химичната експертиза. Заключението на изготвената по делото експертиза съдът цени, като намира, че има съществено значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Заключението е изготвено от компетентно вещо лице, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се съмнява.
Стойността на посоченото високорисково наркотично веществено правилно е определена въз основа на Приложение към чл. единствен, т. 1 – Цени на вещества от Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредни ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Постановление на МС № 106 от 02.08.2023г. за изменение на ПМС № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.
Съдът взе предвид и приобщените по делото писмени доказателства, както и доказателствените средства. Същите са приложени и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени материали, не се оспорват от страните. Направените от подсъдимия самопризнания в извършване на престъплението, за което е обвинен, се подкрепят изцяло от събрания доказателствен материал, въз основа на който обвинението е възприело фактическата обстановка по делото, и която и настоящият съдебен състав приема за категорично и несъмнено установена. Гореописаните доказателства обосновават тезата на обвинението и сочат подсъдимия като извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По несъмнен и безспорен начин в хода на настоящото производството е доказано, така както го изисква нормата на чл. 303, ал. 2 от НПК, че подсъдимият С. И. И. от обективна и субективна страна, е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът го призна за виновен в това, че на 22.02.2024г. около 01.00 часа, в гр. София, на ул.
„Централна“ пред входа на метростанция „Овча купел“, ж. к. „Овча купел 2“ без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно единната Конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 год., допълненията към нея, ратифицирани от Р. България и ЗКНВП и посочено в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно 1 /един/ брой полиетиленов плик, съдържащ коноп /марихуана/ с нетно тегло 5,21 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 20,% при цена за 1 грам – 20,00 лева на стойност 104,20 /сто и четири лева и двадесет стотинки/ лева.
От обективна страна същият е държал – осъществявал е фактическа власт върху 3 високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/. Същият представлява високорисково наркотично вещество съгласно Единната конвенция на ООН от 1961г„ ратифицирана от Република България, Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник бр.30 от 1999 г. и приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични от 10.11.2011 г., където са включени в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени в хуманната и ветеринарната медицина” Безспорно се установи и че подсъдимият не е имал надлежно разрешително за държане на инкриминираното вещество.
Съдът прие, че с оглед конкретиката по делото приложение не би могла да намери и разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 НК – маловажност на случая. Съдържанието на понятието "маловажен случай" е изяснено в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК.
Последната визира случаите, когато обществената опасност на престъпното деяние е по-ниска в сравнение с обичайните престъпления от съответния вид, като критерии са посочени недвусмислено - липса или незначителност на вредните последици или наличието на други смекчаващи обстоятелства. Правилно деянието, извършено от подсъдимия, е субсумирано под състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.
1, пр. 1 от НК, тъй като извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод не се разколебава от факта, че подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на деянието – обстоятелство, което съдът е отчел при индивидуализацията на наказанието. Преценено в съвкупност с другите обстоятелства по делото, същото не променя квалификацията на извършеното.
Разпечатката съдържа 26 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f22a8868-cb62-4440-9cb5-ed38e7bed270