Решение № 377 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110200751 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на С. М. С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № **, издаден от ОД - МВР - В., с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се формулира се искане за цялостна отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител депозира писменни бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На ** г. в 09.02 часа в гр. В. по ул.“Д.“ в посока от ул.“Ат.М.“ към бул.“Р.“ срещу входа на ДАП-2, било констатирано движението на автомобил модел **, при ограничение на скоростта на движение в града от 50 km/h.

При управлението на автомобила скоростта на движение възлязла над максимално допустимата за съответния пътен участък от 50 км/ч.

При това, автомобила преминал покрай функциониращо

1 автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от 67 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс като наказуемата скорост възлязла на 64 км/ч. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 1250b52, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 65 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В последствие като собственик на МПС бил установен възз.С..

Последният в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-В. декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно в гр. В. по ул.“Д.“ в посока от ул.“Ат.М.“ към бул.“Република“ срещу входа на ДАП-2. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че 2 извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.

Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за 3 видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. В., и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – В..

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС, тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато погоре от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Измерената скорост на движение на автомобила е 68 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 65 км. Съобразно на това е определена правилно санкционната норма – за превишение от 15 км. С това се опровергават и възраженията на възз.С., че не е отчетен толеранса на допустимата грешка при измерване на скоростта. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 65 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. въведено за движение по пътният участък. Относно възражението, че самите координати не посочват ясно местото на контрол, съдът намира, че посочените координати индивидуализират точното местоположение на АТСС, като изготвеното по всяко дело статично изображение, съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая, видно от приложената по делото снимка на средството на измерване, се вижда, че то се намира извън платното за движение, което, обаче, не опорочава процедурата по установяване на процесното административно нарушение.

4

В тази връзка доводите за неяснота относно мястото на извършване на нарушението са неоснователни предвид наличието по делото на протокол ведно със снимка за точното местоположение и позициониране на системата за контрол. От същия се установява, че системата за измерване на скоростта е била позиционирана в гр. В. по ул.“Д.“ в посока от ул.“Ат.М.“ към бул.“Р.“ срещу входа на ДАП-2, което местоположение съответства на това, което е описано в обжалвания електронен фиш.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.

В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в ЕФ.

Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и подписан от съответното длъжностно лице.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч. извън населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.

188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал.

5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.