Решение № 167 от 24.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. В.Т., 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора Д. Хр. Х. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20264100600504 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение № 84/18.06.2026г., постановено по АНД № 141/2026г., Районен съд – Горна Оряховица е признал М. П. Н., роден на ***г., в гр. В.Т., с адрес гр. ***, българин, български гражданин, живущ на съпружески начала, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********, за виновен в това че: на 03.08.2025г., в с. Джулюница, общ. Лясковец, да е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - чл. 325 ал.1 от НК. На основание чл.78а, ал.1 НК, съдът е освободил М. П. Н. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 325 ал.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 евро (хиляда), платими в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Горна Оряховица. При това съдът се е произнесъл и по отношение на реализираните по делото разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба от адв. П. Н., в качеството и на защитник на М. П. Н.. Претендира се отмяна на съдебния акт, признаване 1 на подзащитния му за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. При условията на алтернативност, заема становище за намаляване размера на наложено наказание. Излагат се съображения в подкрепа на направеното искане.

Представителят на Окръжна прокуратура, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на съдебния акт като правилен, обоснован и законосъобразен.

В съдебно заседание М. П. Н., редовно призован, не се явява.

Упълномощеният му защитник адв. Н., поддържа депозираната въззивна жалба и направените с нея искания.

Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваното решение в пределите на своите правомощия, прие за установено следното:

М. П. Н. е роден на ***г., в гр. В.Т.. Същият е българин, български гражданин, живее в гр. К., обл. В.Т., на ул. ***. Съжителства на съпружески начала, не е осъждан за извършвани престъпления от общ характер. Има средно образование. Работи, при което реализира годишен доход от 12000 евро. Притежава движимо и не движимо имущество, съобразно предоставената, от Н., декларация.

На 03.08.2025 г., св. П., заедно със съпругата си - св. П. и тяхната малолетна дъщеря, около 10:00 часа сутринта, се намирали на провеждания в с. Джулюница пазар. Св. П. управлявал л.а. марка „**“ с рег.№ **. На предната седалка, до него, пътувала неговата съпругата, а тяхното дете било на столче, монтирано на задната седалка. На пазара имало много хора и автомобили, поради което придвижването се осъществявало трудно. Св.П. карал бавно, след друг автомобил, водачът на който спрял, което довело до струпването на автомобили, водачите на които започнали да свирят на П. да продължи движението си напред. Това било невъзможно, поради множеството хора. Св.П. подал също, няколко пъти, звуков сигнал на водача пред него - св.

С.М., управляваща л.а. „**“ рег. № ***. Свидетелката изчаквала излизането на автомобил от паркинга вдясно, за да паркира на неговото място, поради което била подала десен мигач, но не се придвижвала. При това св. П. подавал газ на превозното средство, като целял да продължи движението си, като същевременно с това и започнал да ръкомаха, че иска да продължи напред. От своя страна св. М. му показала, с жестове, за намерението си да паркира вдясно. В този момент П. забелязал, че от ляво се откривало пространство за преминаването на неговия л.а, поради което решил да извърши маневра – заобикаляне, отляво на автомобила на св. М.. Подаването на газ на превозното 2 средство довело до превъртане на гумите му, след което той продължил напред.

В същото време от лявата му страна, в противоположна посока, пеша, се движел М. П. Н., като с него били неговият син (св. М. Н.) и св. И. и И..

М. Н. забелязал напрегнатата ситуация между автомобилите на П. и М. и в момента, когато автомобилът на П. заобиколил този на М. и продължил по - бързо напред, минавайки покрай Н., той вдигнал ръката си и ударил лявото странично огледало на автомобила на св. П. отгоре надолу, при което пластмасовата му се счупила. Звукът от това счупване бил възприет от св. М..

Непосредствено след като Н. ударил огледалото на св. П., последният, възприел случващото се и внезапно, преустановил движението на автомобила си. Стореното от Н., ги притеснило и уплашило, като същевременно възбудило възмущение у тях. Св. П. се опитал да слезе от автомобила си и да говори с Н., но в този момент последният отворил вратата на автомобила и започнал да му крещи с думите: какво си мисли, че прави, какво си позволява.

Това му поведение било възприето от П. и от съпругата му, като агресивно и заплашително. За това обстоятелство св. П. сочи: “Налиташе на бой, защото аз се уплаших.“, “Господинът веднага започна да заплашва“; “Разговорът беше на груб тон, висок тембър, господинът беше груб, тръгна към колата, на бой тръгна. Щом аз слязох от колата и да тръгна да звъня на полицията и да защитавам аз... на бой тръгна.“

Изплашена от случващото се св. П. слязла от автомобила, като искала да предпази съпруга си, като виждайки какво се случва, се обадила на ЕЕН 112 (в 10:12 часа). На същия номер, сигнал подал и съпругът и (л.39 от ДП). В хода на съдебното следствие пред първоинстанциония съд, приобщените като веществени доказателства записи от ЕЕН 112, били предявени на страните, чрез тяхното възпроизвеждане.

Възприемайки извършените от св. П. и от св. П. действия, Н. не напуснал местопроизшествието, но продължавал да проявява агресивност, като се нахвърлил и с груб тон и по отношение на мъж (работодател на св. П.), който случайно се срещнал с нея и възприел от думите какво се е случило.

На местопроизшествието били изпратени полицейски служители - св.

М. В. и св. Т.Д.. При пристигането си полицейските служители, възприели, че обстановката вече била спокойна . те предприели действия по изясняване на случилото се като снели сведения от участниците, установили самоличността на М. П. Н.. При това било констатирано, че предно ляво странично огледало на лекия автомобил „**“ било счупено, както и че по него имало видими следи от удар с ръка. Свидетелите огледани били тялото и ръцете на дееца за удари от автомобил, тъй като той твърдял, че е ударен от автомобила на П., но такива не били установени. Св. В. провел разговори с продавачите на сергии, които били в близост на случилото се, при което му било казано, че огледалото на автомобила на П. било ударено с ръка от Н., което довело до неговото счупване.

На предното стъкло от вътрешната страна на автомобила на св. Д. П. бил монтиран видеорегистратор, който бил настроен да снима постоянно, като в интервал от минута спирал да работи, за да обработи изготвения клип, 3 поради което видеофайловете били с продължителност от 1 минута. След започване на ДП, записът от случилото се на 03.08.2025г., около 10:00 часа, бил изтеглен от паметта на видеорегистратора от св. П., записан на DVR диск и предаден на разследващия полицай Големанов, с протокол за доброволно предаване от 31.10.2025 г.(л.51) и приобщен като веществено доказателство по делото.

В хода на разглеждане на делото, решаващият съд е предявил вещественото доказателство на страните, като е осъществено възпроизвеждане на съдържанието на записаният видеофайл (л. 32 от съдебното производство).

В производството пред първоинстанционния съд е било прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза. Същото не е било оспорено от страните и е възприето от решаващия съд, както и от настоящия въззивен състав като обективно и пълно. Вещото лице заключило, че стойността на вещта е 36,90 лв. или 18,87 евро.

Така описаната фактическа обстановка е приета за безспорно установена въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал:-приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и предявените на осн. чл. 284 НПК чрез звуково и визуално възпроизвеждане веществени доказателства DVR – съдържащи записи от тел.112, както и от видеорегистратор, монтиран л.а на св. П.; обясненията на дееца; показанията на св. Д. П., Е. П., С.М., М. В., Т.Д., М. Н., Д. И., И. И. И.; Фискален бон, (л.6);

Докладни записки - 2бр. от 03.08.2025 и 05.09.25, л.8 до л.11; Протоколи за предупреждение - 2бр., л.15 и л.16; Фотоснимки - 3 бр., л.10 до л.12; Съдебнооценъчна експертиза, л.42 до л.47; Протокол за доброволно предаване, ведно с ъ с C D , л.51 и л.52; Справка за собственост на МПС, л.53 и л.54;

Постановления за удължаване на срок - 2бр., л.55 и л.56; Характеристична справка, л.57; Справка за съдимост; Декларация за семейно и материално положение; от съдебното производство: справка за съдимост; писмо от 21.05.2026 година, ведно със CD към него.

Настоящият въззивен състав, възприема направените от районния съд изводи и кредитира показанията на свидетелите Д. П., Е. П., преценени относно тяхната заинтересованост, първият като пострадало лице и такива дадени от неговата съпруга. Същите са взаимно непротиворечиви, последователни и описват хронологията на събитията от процесния ден.

Свидетелите непосредствено са възприели действията на обвиняемия, при които на 03.08.2025 г. в село Джулюница, общ. Лясковец, ул.“Стефан Стамболов“, в района на пазар „Битака“ М. П. Н. извършил непристойни 4 действия, като говорил на висок тон, ръкомахал, заплашвал Д. П. със саморазправа и безпричинно счупил стъкло на ляво странично огледало на лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег.№ *** на стойност 36,90лв., който бил управляван от Д. П..

Показанията на двамата свидетели се допълват от тези на полицейските служители М. В. и Т.Д., които в изпълнение на служебните си задължения са извършили действия по изясняване на възникналия инцидент.

Възпроизведеното от тях, касателно, установеното при пристигането им на място, както и споделеното им относно случилото се от разпитани на мястото лица (не са били установени по делото), забелязвайки нанесените по автомобила щети, обективирани и в направените предупредителни протоколи и фото снимки, напълно законосъобразно е ценено.

В хода на съдебното производство свидетелят В. сочи, че при проведени разговори с лица присъствали на произшествието, които не са били установени по делото му било описано поведението на обвиняемия, както и му било посочено обстоятелството, че Н. е ударил с ръка, огледалото на колата. В такава насока са и показанията на св. Т.Д., който, в показанията си пред решаващия съд е заявил „..Господинът е ударил автомобила, даже, той, сам си призна, че е ударил автомобила в момента на агресия – момент, на афект, където момчето е свирило и въртяло гуми от другия автомобил“.

Изложеното мотивира съда да приеме, че показанията на свидетелите В. и Д. намират опора както в горецитираните гласни доказателствени източници, така и в инкорпорираните по делото писмени такива.

В подкрепа на обоснования от първостепенният съд извод, за установеност на деятелността на М. Н. са и данните изложени в показанията на св. св. М. (чула удар и рязко спиране на л.а), както и писмените доказателствени средства по делото.

Настоящият състав споделя, направеният от решаващия съд извод, според които изготвените видеозаписи от видеорегистратор на кола имат доказателствена стойност в българския наказателен съд.

Случайно създадените видеозаписи (в настоящият случай) са допустими и могат да бъдат използвани в доказателствения процес за разкрИ.е на обективната истина. (Решение № 206/15.01.2019 г. по дело № 913/2018 г., НК).