Решение № 237 от 12.05.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пещера, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20245240100817 по описа за 2024 година

В исковата си молба против ответниците С. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив, ул.*******, И. В. Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.София, ж.к. *****, /починал в хода на производството и заместен от наследниците му Н. И. В. и С. И. И., участващи в производството като ответници на самостоятелно правно основание /, Н. И.

В., ЕГН-********** и С. И. И., ЕГН- **********, двамата със същия постоянен адрес както и на наследодателя си И. Т., ищцата Н. С. М., ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Смолян, *****, твърди, че е собственик на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр.Брацигово, одобрени със заповед №РД-1843 от 19.10.2021г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо имота от 20.08.2018г., с адрес на ПИ-гр.Брацигово, п.к.4579, ***, площ от 1014кв .м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план- 306,кв. 19, парцел XXVIII, при съседи-***;

***;

***;

***; 06207.501. 205 и ***.

Ответниците били собственици на съседния имот откъм запад, с 1 идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда, като С. Г. притежавала 2/3 ид. части от ПИ и от сградата /н.а. №33,том II, рег.

№2003, н.д.№230 от 2020г. по описа на нотариус Георги Връбчев/, вписан в Службата по вписванията при РС-Пещера, вх.рег.897 от 16.07.2020г., акт.47,том 4, №494/2020г., а останалите ответници били собственици по наследство общо на 1/3 ид.ч. от имота и от сградата/н.а.№159, том I, н.д.

№315/1993г. на РС-Пещера.

Твърди се, че между двата имота праводателите на страните изградили през 1970 г. ограда, разрушила се с течение на времето и намираща се в лошо състояние. Била направена от 15 броя колове и мрежа, поставени върху суха каменна зидария с височина от около 20см., покрита с бетонов пояс, като част от камъните от които е изградена започнали да падат. Твърди ищцата, че между двата имота има денивелация и пръстта от имота на съседите се свличала в имота на ищцата. Ищцата предприела през 2019г. действия за извършване на основен ремонт на жилищната си сграда и решила да изгради със собствени средства изцяло в собствения си имот нова ограда. За целта бил изготвен архитектурен проект, внесен за одобрение в Община Брацигово като на 17.09.2019г. от главния архитект на Община Брацигово й било издадено разрешение за строеж №15 влязло в сила на 08.10.2019г.

Архитектурният проект заедно с разрешението за строеж и указания за действията, които трябвало да извърши й били връчени на 15.10.2019г.

Изграждането на оградата било отложено за 2020г., като през есента на същата година било извършено от геодезист трасиране на границите на имота -на дворищно-регулационната линия между двата имота и изготвено геодезическо заснемане. Твърди ищцата, че при трасиране на границата между двата имота, установила, че не може да започне изграждането на оградата, тъй като непосредствено на вътрешната регулационна линия между имотите, ответниците засадили 11 броя асми с дебелина между 10см. и 15см., до част от тях с поставени етернитови тръби за укрепването им и 2 бр.овощни дървета1бр.слива, а на 1 метър от границата 1бр. круша.

Счита ищцата, че всички посочени насаждения били засадени при несъобразяване с предвидените в чл.52 от ЗС отстояния и й пречат да упражнява правото си на собственост и да реализира инвестиционните си намерения. Допълва и че кореновата система на всички посочени насаждения /асми и овощни насаждения/ са изцяло в имота на ищцата и същите ще попаднат в основите на оградата, която иска да построи и трябвало да бъдат премахнати. За премахването на насажденията ищцата подала жалба до 2

Община Брацигово за съдействие, която в отговора си препратила ищцата към разрешаването на спора по съдебен ред, доколкото разрешаването му не било от компетентността на Общината. Било й разяснено, че Общината може да разреши само отсичане на клони, но не и премахването на насажденията, посаден в нарушение на чл.52 от ЗС и че същите не попадали под особената закрила на чл.34 ал.1 от ЗОСОИ във връзка с чл.10 и чл.11 от Наредба №1 за опазване на селскостопанското имущество и чл.63 ал.2 и ал.З от ЗУТ за да се произнася кметът на Общината.

Твърди ищцата, че съгласно чл.50 от ЗС собственикът не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за ползване на съседния имот, по-големи от обикновените, а чл.52 от ЗС забранявал да се посаждат дървета до имота на съседа на разстояние по-малко от З метра за високи дървета, 1.5м. за средните и 1м. за ниските.

Твърди ищцата, че според трайната съдебна практика когато отстоянието не е спазено, собственикът може да поиска премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му-решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д. №7375/2013г. на ВКС и решение №1048 от 26.06.2017г. по гр.д.№1575/2016г. н а 1Ути състав на Окръжен съд гр.Варна.

Моли ищцата да се постанови съдебно решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота й, като се осъдят да премахнат насажденията- 11бр. асми, 1бр. слива и 1бр. круша, засадени на вътрешната регулационна линия между имотите на страните при несъобразяване с предвидените в чл.52 от ЗС отстояния от имота на ищцата, пречещи за изграждането на оградата, за която е одобрен архитектурен проект и издадено и влязло в сила разрешение за строеж. Претендира разноските в производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор подаден от ответницата С. Д. Г., с вх.№261178 от 26.02.2021г. чрез адв. Василка Минева, в който исковата претенция се квалифицира като допустима, но по същество неоснователна. Излага се довод за липса на правен интерес за ищцата от водене на негаторния иск, доколкото последната била извършила изкопните работи в имота си и че ако е имало коренова система от посочените насаждения /асмите/, която да й пречи същата е била унищожена при изкопните работи. Твърди, че за такъв вид растения -асми /лози/ и за скелета 3 им били неприложими нормите на чл.94 ал.2 от Наредба №77 от 22.12.2003г. за минимални отстояния до границата на съседен имот доколкото не били включени в посочените в т.1, т.2 и т.3 видове растителност и че наредбата препоръчвала на вътрешната регулационна линия поставянето на живи огради с височина до 1,2м.

Твърди, че одобреният на ищцата архитектурен проект за изграждане на ограда не предвиждал премахване и компенсаторно залесяване по смисъла на чл.63 ал.4 и ал.5 от ЗУТ и чл.11 ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, засягащо имотната граница с имота на ответниците и/или техния имот. В издаденото строително разрешение и в обяснителната записка също липсвали указания за премахване на растителност по вътрешната регулационна линия в съседния имот на ответниците или по имотната границата между двата имота.

Цитира се и параграф 26 от ПР на Наредбата за изменение на цитираната наредба №7 от 22.21.2003г. /д.в.бр.51 от 2005г./, че когато с нов строеж се премахва съществуваща дървесна растителност, органът издаващ разрешителното за строеж задължава възложителя да изпълни озеленяване на поземления имот с нова дървесна растителност преди въвеждането на строежа в експлоатация, като условие се вписва в разрешението за строеж. Коментира се съставен протокол за проверка на място от 13.11.2020г. от общинската администрация, с констатация и заключение, че единственото дърво намиращо се на по-малко отстояние 0.80м. от съществуващата стара материализирана граница е черница попадаща в обсега на закрилата по наредба №1 за опазване на селско-стопанското имущество във връзка с чл.34 ал.1 от ЗОСИ. В протокола било записано, че и това дърво не пречи за изграждане на въпросната ограда в имота на ищцата и че същото би следвало да се отнася за крушата и за сливата, намиращи се на по-голямо отстояние, което да е пречка за реализирането на строежа.

Ответницата твърди, че сливата се намира на разстояние от 2.4м., а крушата на 2м. от съществуващата ограда между двата имота, които отстояния са в рамките на нормативно определените в чл.94 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба №7 от 2003г. Оспорва се твърдението на ищцата за налична денивелация и лошо състояние на съществуващата обща ограда между двата имота, изградена по общо съгласие и с общи средства на праводателите на двете страни и че в същност извършеното от ищцата подкопаване във връзка със строителството на имота е причина за това както и за засягането на каменната зидария на съществуващата стара ограда. Твърди се, че са извършени геодезически 4 заснемания по възлагане на ответниците по иска като не са установени отклонения и навлизане в чуждия /на ищцата/ имот освен в две точки до 0,30 м., което е в раниците на допустимите отклонения съгласно чл.18 ал.4 т.1 "б" от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поддържа се и довод, че ако ищцата има спор за имотните граници, същият би бил преюдициален по отношение на спор по чл.109 от ЗС във връзка с чл.52 от ЗС, доколкото отстоянията се измерват от имотната граница, които следва да са безспорно установени или евентуално при неточно или грешно нанасяне на имотните граници в кадастралната карта предвид съществуването на стара материализирана имотна граница между двата имота под формата на изградена преди 50г. обща ограда като наличието на грешка, непълнота или неточност по ЗКИР, би следвало да бъде отстранена по административен ред от Агенцията по кадастъра или по реда на АПК при отказ.

Няма постъпил писмен отговор на исковата молба от останалите ответници Н. В. и С. И. в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, уведомени чрез връчването й ведно с приложенията на 04.04.2021г., изтекъл на 05.05.2021г. /сряда присъствен ден/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и събраните в хода на производството доказателства е постановено решение на Пещерски районен съд №260015 от 01.07.2022г. по гр.д.№58/2021 г. по описа на същия съд, са осъдени С. Д. Г. с ЕГН ********** от с. Граф Игнатиево, Пловдивска област, ******; Н. И. В. с ЕГН- ********** от гр.София, ******, С. И. И. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. ******, ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия, с които пречат на ищцата Н. С. М. с ЕГН-********** от гр.

Смолян , ******, да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Брацигово, одобрени със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, било от 20.08.2018г., адрес на поземления имот: гр. Брацигово, п.к.4579, ул.

"Брациговска комуна № 26, площ: 1014кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 306, квартал 19, парцел XXVIII, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, като премахнат намиращите се в собствения им съседен недвижим имот-представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Брацигово : 11 броя асми и 1 бр. плодно дърво, което не е от дървесен вид черница, засадени на вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадени при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Със същото решение е отхвърлен предявения от Н. С. М. иск срещу С. Д. Г., Н. И. В. и С. И. И., за 5 премахване на намиращото се в съседен недвижим имот - представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Брацигово черничево дърво с височина около 3 метра и на около 0.80 метра до вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Ответницата С. Д. Г. е осъдена да заплати на ищцата Н. С. М. разноски по делото в размер на 792 лева.