Решение № 1150 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100508227 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 7284/20.04.2024 г., постановено по гр. д. № 28567/2023 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, са отхвърлени предявените от М. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. Й. П. не дължи сумата от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2002 г. до м.04.2011 г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012 г. до 27.03.2023 г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002 г. до 03.05.2012 г. и 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 9463/2012 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. по ч. гр. дело № 9463/2012 г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20238380401208 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност, а в частта за недължимост на сумата от 137,28 лева, представляваща разноски по делото, а именно държавна такса съгласно изпълнителен лист от 25.10.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 9463/2012 г. по описа на СРС, 85-ти състав, исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК. В последната част решението има характера на определение и е влязло в сила.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна 1 жалба от ищеца М. Й. П. само по отношение на отхвърлителната му част с доводи за неправилност. Намира, че вземането по издадения срещу нея изпълнителен лист от 25.10.2012 г., издаден по гр.д. № 9463/2012, 85-ти състав, СРС, се погасява с по- кратката тригодишна давност, тъй като не е издаден въз основа на съдебно решение, а е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, по която не е възразила. Счита, че погасителната давност на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД по процесния изпълнителен лист е изтекла, тъй като последното изпълнително действие, с което се е прекъснала давността, е извършено на 05.11.2019 г. по изп. д. № 20138580400197 по описа на ЧСИ У.Д. и са изминали повече от три години от образуването на новото изпълнително дело при ЧСИ Б., по което са предприети нови изпълнителни действия.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2002 г. до м.04.2011 г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012 г. до 27.03.2023 г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002 г. до 03.05.2012 г. и 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 9463/2012 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Намира, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги 5 годишна. Излага, че в рамките на приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ У.Д.. peг. № 858 към КЧСИ, доколкото с нея е поискано предприемането на изпълнителни действия, като същевременно е извършено упълномощаване по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че давностният срок е прекъсван многократно в хода на изпълнителния процес, както чрез сезирането на съдебния изпълнител с нарочни молби, така и с извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия. Сочи, че след датата на образуване на изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки на длъжника на дати 19.02.2013 г., 13.02.2018 г., 05.11.2019 г., 27.03.2023г., както и върху трудовото възнаграждение на длъжницата на 19.02.2013г., 10.08.2015г., 05.11.2019 г. и 17.07.2023 г. По изпълнителното дело били извършвани множество изпълнителни действия, в това число са поскъпвали и плащания. Твърди,че е подавал молби за извършване на изпълнителни действия. Намира, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

2

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от М. Й. П. срещу „Топлофикация София“ АД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до 27.03.2023г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г. и 237,38 лева, представляваща разноски по гр. дело № 9463/2012г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 25.10.2012г. по ч.гр. дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20238380401208 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – дали давността е изтекла преди подаване на исковата молба (26.05.2023 г.), по която е образувано настоящото съдебно производство.

По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск включва следните елементи:

1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът;

2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание.

Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Й. П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз 3 основа на документ по чл. 410 ГПК от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 9463/2012 г. по описа на СРС, 85-ти състав, за сумата в размер на от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2002 г. до м.04.2011 г., законна лихва за периода от 17.05.2012 г. до изплащане на вземането, 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002 г. до 03.05.2012 г. и 237 лева, представляваща разноски по гр. дело № 9463/2012 г.

В кантората на ЧСИ У.Д., по молба на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2012 г., по гр.д. № 9463/2012 г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано изпълнително дело № 20138580400197 срещу ищцата. При съобразяване на разясненията, дадени с тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към т. 3 на тълкувателния акт е посочено, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26 юни 2015 г., не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващото тълкуване за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, какъвто е и настоящият случай. Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Изпълнителният лист от 25.10.2012 г., въз основа на който е образувано процесното изпълнително производство, е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание – влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение влиза в сила след изтичането на срока за възражение, което юридическо събитие следва да се приеме, че е станало най-късно с издаване на изпълнителния титул на 25.10.2012 г. От този момент започва да тече давността за вземането, като по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. За разлика от исковия процес, в изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е спряна. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ (Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС 4 по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Примерно са посочени и действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

След 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност за процесните вземания.

На 10.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Анети 777“ ЕООД.

На 31.03.2017 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника; да бъде наложен запор на трудово възнаграждение или пенсия; да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника и да бъде наложена възбрана на притежавани от длъжника недвижими имоти.