Решение № 232 от 20.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Русе, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200314 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. А. В., депозирана против наказателно постановление № 26-0453-000011 от 05.02.2026г., издадено от началник-група, РУ Сливо поле при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон и са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, като бъде отчетено, че автомобилът е управляван в един изключително кратък участък, в края на селото, за да бъде изпробван с цел покупка, липсата на сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата, които обстоятелства, в своята съвкупност обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована не изпраща представител и не заема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална 1 легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и изложените в съдебно заседание фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С наказателно постановление № 26-0453-000011 от 05.02.2026г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 754/25г. от 16.01.2026 г., с което е прекратено образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 30.01.2025г., в 13,23 часа, в село Кошарна, ул. „Остър меч“ до № 3 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“ модел „Тауран“, с номер на рама WVGZZZ1TZ4W043521, собственост на С. А., по път отворен за обществено ползване, което моторно превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред и е било без поставени регистрационни табели.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от наказващия орган като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, тъй като всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена фактология.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на 2 нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за осъществили се факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

От всички доказателства по делото, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, което не е било регистрирано и е било без поставени регистрационни табели, по път отворен за обществено ползване.

Тези факт не се и оспорва от жалбоподателя.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл и в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че като водач, управляващ по път отворен за обществено ползване ППС, същото следва да бъде регистрирано и с поставени табели с регистрационен номер като във волево отношение пряко е целял настъпването на общественоопасните последиците от своето деяние.

Правилно е издирена и приложена санкционната норма, като на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени кумулативно предвидените наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, които са в минимално предвидените в санкционната разпоредба размери на административните наказания.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В конкретният случай макар и жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, с оглед конкретните особености на същото, а именно, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на изключително кратко разстояние и за много кратко време, по път, макар и отворен за обществено ползване, но намиращ се в края на малко населено място, където няма движение на други превозни средства, като самото привеждане в движение и управление е било с цел закупуване на превозното средство, което е било внесено в Република България и все още не е било регистрирано, обосновават извода, че извършеното деяние макар и формално да осъществява признаците на състав на административно нарушение, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и обуславят извод за маловажност на конкретния случай.

По изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което наказателното постановление следва да бъде отменено и да бъде предупреден нарушителят, че при извършване на друго административно нарушение от 3 същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, като предвид липсата на мотивирано възражение от страна на наказващия орган за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, заплатеното от страната адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в претендирания и доказан размер, а именно 250 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0453-000011 от

05.02.2026г., издадено от началник-група, РУ Сливо поле при ОДМВР-Русе, с което на Б. А. В., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, Б. А. В., ЕГН:

**********, с адрес *****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. В., ЕГН:

**********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4